О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 30.04.2013 г.
Състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева дело № 3/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135 ал. 4 от АПК.
Районен съд – София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – София град по иска, предявен от В. Х. Ч. в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „В. Ч.”, Б. против Н. з. о. к. за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 12 617 лв.
Сборният петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Х. Ч. в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „В. Ч.”, Б. е подала искова молба срещу Н. з.о. к. да се обяви за нищожно решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. в частта му, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК; за присъждане на обезщетение за причинени в периода 01.02.2005 г. – 01.02.2008 г. имуществени вреди от прилагане на нищожния административен акт въз основа на който при сключване на националния рамков договор НЗОК налага отстъпка от 8 % в тежест на аптеките; за присъждане на обезщетение в размер на законния лихвен процент върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
Сезираният Административен съд – София град разделил производството по жалбата срещу решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12:17.01.2005 г. и това по иска за заплащане на парично обезщетение и лихва, на осн. чл. 206, ал. 1 АПК.
По-късно съдебният състав на АС София град е изпратил жалбата срещу административния акт по подсъдност на Върховен административен съд, който я е уважил и е обявил нищожност на Решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на УС на НЗОК в частта му, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК.
Висящото производство по иска за обезщетение в Административен съд София град е прекратено с определение от 25.10.2012 г. и делото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд. Изложени са съображения, че спорът е по повод облигационно отношение и не може да се квалифицира по чл .1 ЗОДОВ. Съдът приел, че отстъпката в размер на 8 % от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е мислимо квалифицирането й като наложена, не представлява административна дейност. Посочено е още, че действията в случая на НЗОК са волеизявления, а не от фактически характер, следователно не са действия по см. чл. 205, ал. 1 АПК, както и, че при сключване на националния рамков договор, страните са равнопоставени гражданскоправни субекти.
От своя страна, приемащият Софийски районен съд с определение от 07.01.2013 г. е отказал да разгледа иска и е повдигнал препирня за подсъдност. Изложил е съображения, че ищецът не търси обезщетение за вреди от неизпълнени задължения по Националния рамков договор, а на такива от незаконосъобразен административен акт и поради това претенцията следва да се квалифицира по чл. 1 ЗОДОВ. Посочено е още, че националният рамков договор е нормативен административен акт съгласно чл. 4а ЗЗО (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), което разбиране е възприето в съдебната практика и преди приемане на правната норма. При сключване и изпълнение на националния рамков договор НЗОК не действа като равнопоставен гражданскоправен субект, а като административен орган и дори да се приеме, че иска е за обезщетение на вреди от неизпълнение на задължения по националния рамков договор, спорът е също подведомствен на административните съдилища, на осн. чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, при тези данни и като съобрази разпореденото в ЗОДОВ намира, че компетентен да се произнесе по иска е Административен съд София град.
Предметът на иска се определя от ищеца чрез страните, твърденията за правопораждащите юридически факти, от които черпи защитаваното субективно материално право и искането. Съдът квалифицира претенцията, с която е сезиран въз основа на така очертания предмет, без да изхожда от въпроса за съществуването на защитаваното субективно материално право, който въпрос е от значение за основателността на иска.
В случая пасивната материалноправна легитимация се основава на качеството на НЗОК като издател на нищожния административен акт и се твърдят вреди за ищеца от прилагането му. Дали налагането на клаузата за отстъпка е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност от НЗОК, тя има ли правомощия да задължи собственика на аптека да сключи договор за отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от касата при подобни условия, съответно решението на собственика на аптеката взето ли е доброволно, без административна принуда, са все обстоятелства, на които съдът трябва да даде отговор по съществото на спора.
В заключение, искът на В. Ч. за обезщетение следва да се квалифицира по чл. 1 ЗОДОВ, което значи, че първоначално сезираният административен съд е компетентен да разгледа спора по същество.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска, предявен от В. Х. Ч. в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „В. Ч.”, Б. против Н. з. о. к. за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 12 617 лв., причинени от нищожно Решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на УС на НЗОК в частта му, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК, ведно с лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата е Административен съд София град .
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Административен съд София град за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: