1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
гр.София, 08.02.2013 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд
на Република България, смесен 5-членен състав,
в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Гетова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Сребрина Христова
2. Борислав Белазелков
3. Марио Първанов
4. Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев дело № 5/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор между Варненски окръжен съд и Административен съд – Варна по въпроса кой от тях е компетентен да разгледа предявения от [фирма], [населено място], иск против Н. за сумата 35 000 лв – обезщетение за имуществени вреди вследствие обявяване на нищожността на решение на Управителния съвет на НЗОК № … г.
Исковата молба е подадена пред административния съд, който с определение № 5948 от 14.12.2012 г. по адм.д.№ 3195/ 2012 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на окръжния съд. Определението е мотивирано с това, че ответникът не е административен орган, нито се е намирал с ищеца в субординационно правоотношение. Според административния съд отношенията, по повод на които се претендира настъпването на вреди, са уредени с договор между ищеца и ответника, те са равнопоставени и споровете за произтекли при изпълнението на договора вреди следва да бъдат разрешени по общия гражданскоправен ред, а не по ЗОДОВ.
Варненски окръжен съд с определение № 238 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 33/ 2013 г. е повдигнал спор за компетентност, тъй като е счел, че според твърденията в исковата молба се претендират вреди, настъпили от нищожен административен акт. Приел е, че правоотношенията между НЗОК и аптеки-изпълнители, при които НЗОК възлага отпускане на лекарства на здравно-осигурени лица, не са равнопоставени, като се е позовал на практика на ВАС. Сключването на тези договори не ставало в резултат на свободно договаряне, а като изпълнение на прогласения за нищожен административен акт.
За да се произнесе по повдигнатия спор, настоящият състав съобрази следното.
Исковата молба на [фирма] е обоснована при следните твърдения: Управителния съвет на НЗОК издал решение № РД-УС-04-12/ 17.01.2005 г., с което едностранно наложил на аптеките, работещи с НЗОК, осемпроцентна отстъпка върху пределната цена на лекарствата, отпускани съгласно утвърден списък. Това решение било прилагано за период от 01.02.2005 г. до 01.02.2008 г. и в резултат на него в притежавани от дружеството аптеки не били реализирани приходи от продажба на лекарства в размер 35 000 лв, съответстващи на тази отстъпка. С решение на ВАС, 5 чл. с-в по адм.д.№ 10417/ 2011 г., решението на Управителния съвет за налагане на отстъпката било обявено за нищожно, поради което ищецът счита, че за вредите от неговото изпълнение следва да бъде обезщетен от НЗОК.
При това положение предявеният иск следва да се квалифицира по чл.1 от ЗОДОВ. За квалификацията са от значение твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането, което формулира към правораздаващият орган. В случая ищецът изрично подчертава, че вредите е претърпял в резултат на прилагането на административния акт, обявен от съда за нищожен и че претендира обезщетяването им от ответника като издател на този акт, а не въз основа на договор. Какво възразява ответника и какво се установява по делото, е без значение за квалификацията на спорното право. Както правният интерес, така и видът и обемът на търсената защита, се определят изцяло според твърденията и исканията на ищеца. В случая административният съд е извършил преценка на компетентността си въз основа на възраженията на ответника и представените доказателства, вместо въз основа на изложеното от ищеца в исковата молба. Подобен подход е неоправдан, защото смесва квалификацията на спорното право с въпроса за неговото съществуване. Ако, както е приел административният съд, отношенията между страните се регулират от договори и за тях обявеният за нищожен административен акт няма никакво значение, то този извод би бил от значение за преценката настъпили ли са за ищеца твърдяните вреди. Това обаче е въпрос за основателност на иска и той не може да бъде използван като аргумент за обосноваване на некомпетентност на сезирания съд.
При това положение именно административният съд се явява компетентен да разгледа спора, в който смисъл е и досегашната практика както на ВАС (решение № 5777/ 27.04.2011 г. по адм.д.№ 1118/ 2011 г., ІІІ отд.), така и на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС (определение № 27/ 15.11.2011 г. по дело № 23/ 2011 г.). Настоящият състав не намира основание да се отклони от така установената практика.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на [фирма], [населено място], против Н…, е Административен съд – Варна, на когото делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Варненски окръжен съд да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.