О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 21.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОВЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 479/2016г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д., [населено място], чрез адвокат С. С., срещу решение № 111 от 28.09.2015г., по в.гр.д. № 200/2015г. по описа на Разградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 153 от 15.05.2015г., по гр.д. №1337/2014г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. Д. срещу Д. С. И. насрещен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №99/1999г. като привидна сделка.
Ответникът по касацията Д. С. И. не подава отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 153/2015г. по гр.д.№1337/2014г. на Разградския районен съд. С него е уважен предявеният от Д. С. И. срещу Д. Н. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот – гараж №10 с площ 17,61 кв.м., находящ се в [населено място] /подробно описан/ и са отхвърлени предявените от Д. Н. Д. срещу Д. С. Д. насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на процесния гараж, обективиран в нот.акт №99/1999г. като привидна сделка и за установяване по отношение на Д. С. И., че Д. Н. Д. е собственик на недвижим имот – гараж №10 с площ 17,61 кв.м. /подробно описан/. Въззивният е приел за недоказана поддържаната от ищеца привидност на изявленията по сключената транслативна сделка, като се е позовал на обвързващата за съда доказателствена сила на приложения по делото нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Приел е, че твърдените от ищеца факти не са доказани при условията на пълно и главно доказване, чрез допустимите от процесуалния закон доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 164, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с твърдение за убедително доказана привидност на волеизявленията по договора за покупко-продажба, като се подържа, че атакуваната сделка не е породила вещно-прехвърлително действие. Не се посочва конкретен правен въпрос, релевантен за изхода на делото. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В случая касаторът излага касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни обаче от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Няма искане за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК от ответника по касация, поради което този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 28.09.2015г., постановено по гр.д. № 200/2015г. по описа на Разградския окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: