Р Е Ш Е Н И Е
№.439
гр.София, 01.09. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2709/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 66 от 17.10.2008 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 602 от 16.04.2008 год. по гр.дело № 2872/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 105 от 21.09.2007 год. по гр.дело № 460/2007 год. на А. районен съд и е отхвърлен предявения от К. Г. Б. иск за признаване за установено по отношение на О. с. „З”-гр. Асеновград правото на наследниците на А. Г. Б. на 13.03.1962 год., бивш жител на с. К., общ. Асеновград на възстановяване на правото на собственост върху гора с площ от 22.448 дка като идеални части от ревир „Б”, целият с площ от 2828.9 дка в землището на с. К., общ. Асеновград.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответникът по касация Р. д. по горите- П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по касация Д. г. стопанство-гр. Асеновград е на становище, че оплакванията са неоснователни.
Ответникът по касация О. с. „З”-гр. Асеновград е на становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от касатора иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, като е прието за установено, че В. кооперация „С”, с. К. е притежавала правото на собственост върху ревира „Б”, в който гората е била с площ от 2828.9 дка, към момента на включването му в държавен горски фонд, както и че А. Г. Б. е притежавал 16 дяла като член-кооператор, а общият брой на дяловете е 2015 /по протокола на общото събрание/ или 22.448 дка гора като идеални части от ревира.
Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска, като приел най-напред, че представените по делото документи не установяват по надлежен начин статута на кооперация „С” относно нейното възникване, преобразуване и прекратяване – липсва изработен и приет от учредителното събрание устав, който да е бил вписан в търговския регистър и да е бил публикуван; не е удостоверено надлежно сливането на ТГПК”С” и Г. производителна кооперация „З”, доколкото такова сливане не е било заявено в съответния областен съд и не е било регистрирано и обнародвано; същото касаело и последващото сливане на В. кооперация „С” към В. кооперация „С” през 1951 год. На следващо място, въззивният съд приел, че е налице хипотезата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ, доколкото кооперация „С” не е била прекратена като субект, а напротив – след 09.09.1944 год. е била преобразувана чрез сливане с Г. производителна кооперация „З”, а впоследствие чрез сливане към В. кооперация „С”. Прието е още, че към 09.09.1944 год. процесният ревир е бил собственост на кооперация „З”, а не на кооперация „С” и тъй като чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ релевирал момента на преобразуването, предвиждайки реституционни права към датата на преобразуването, т.е. такива за членовете на преобразуващата се кооперация, чиято собственост дотогава са били г. , то в случая тези права, според въззивния съд, принадлежат на членовете на кооперация „З”, а наследодателят на ищеца е членувал в кооперация „С”.
По делото е безспорна следната фактическа обстановка:
С У. № 806 от 30.08.1945 год. е бил утвърден стопански план на кооперативен ревир „З” на Г. кооперация „З” в землището на с. К. от 1942 год. с общо описание на гората.
Според въпросниците за стопанските единици за стопанските 1944/45 и 1946/47 год. „З” с обща площ 2892 дка е частна собственост на кооперация „З”.
С. протокол № 22 от 16.07.1947 год. за проведено заседание на членовете на управителните и контролните съвети на Т. горска производителна кооперация „С”, с. К. и Г. производителна кооперация „З”, с. К., взето е било решение за одобряване и провъзгласяване сливането на двете кооперации въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /ДВ, бр.54 от 08.03.1947 год./, като първата се определя като приемаща, а втората за присъединяваща се, а след сливането наименованието се определя на Т. горска стопанска кооперация „С”, с. К..
На 17.08.1947 год. е било проведено извънредно общо събрание на ТГПК”С”, с. К., в протокола за което по повод отчитане на присъствието са посочени член-кооператорите и техните дялове от общо 2015 такива, сред които под № 5 от отсъстващите е посочен и наследодателят на ищеца/сега касатор/ А. Г. Б. с 16 дяла. На това събрание е било одобрено сливането на ТГПК”С”, с. К. и Г. производителна кооперация „З”, с. К. с наименование след сливането Т. горска стопанска кооперация „С”, с. К.. С. е било одобрено с решение № 100 от 30.07.1947 год. на Управителния съвет на Българска земеделска и кооперативна банка, Ч. клон.
От декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от 05.07.1949 год., подписана от председателя на В. кооперация „С” е видно, че е декларирана собственост на кооперацията върху гора „Б” с площ 2828.9 дка в землището на с. К., както е записано и в емлячния регистър – О. данъчна книга на К. от 1949 год., партиден № 1* стр.30.
Съгласно протокол № 8 от 07.10.1951 год. на проведено извънредно годишно събрание на членовете на кооперация „С” е било взето решение за одобряване сливането на кооперация „С”, с. К. към В. кооперация „С”, с. Н. бани. Съгласно ревизионен протокол от 13.11.1951 год. за извършена ревизия на ВК”С”, с. К. за времето от 09.05.1948 год. до 31.03.1951 год., кооперацията е била основана на 26.02.1927 год. като Т. горска производителна кооперация, която на 04.04.1948 год. е преименувана на В. кооперация „С”, с. К. и на 30.03.1951 год. се е сляла към В. кооперация „С”-с. Нареченски бани, от която дата прекратила съществуването си.
При тези данни, въззивният съд законосъобразно е приел, че ако изброените документи доказват твърдяното от ищеца/сега касатор/ възникване, преобразуване и прекратяване на кооперация „С” и членството на неговия наследодател А/починал на 13.03.1962 год./ в нея/съобразно протокол № 23 от 17.08.1947 год./, в настоящия случай приложение намира правилото на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като не са налице предпоставките на алинея втора на същата разпоредба на реституционния закон. Правилно е проведено разграничението между нормите на чл.3, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ, като е посочено, че в алинея втора е предвидена хипотезата на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд на кооперации, които са били заличени от регистрите след 09.09.1944 год., докато в алинея трета е уреден случай като настоящия, когато кооперациите са продължили съществуването си след тази дата, като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори или на техните наследници към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ е въведен моментът на преобразуването на кооперацията, за да се свърже със съществуващото към същата дата членствено правоотношение. Релевантно е членството към този момент, защото със сливането/преобразуването/ членственото правоотношение не се прекратява, но се променя обема на дела на член-кооператора, който дял се съотнася към новия правен субект. Същественото е кои са били член-кооператорите и какъв е бил обема на техния дял в кооперациите, от които се формирал новия правен субект към датата на преобразуването. С внасянето на гората от член-кооператорите в кооперацията, същите не губят правото си на собственост върху нея и кооперацията не става собственик вместо тях. Затова, извършеното след преобразуването преразпределение и формиране на нови дялове няма вещнопрехвърлителен ефект и не води до изгубване на собствеността от едни член-кооператори и придобиването й от други член-кооператори. Онзи от тях, който не е внесъл в кооперацията гора, не може да придобие право на собственост върху нея с факта на преобразуването/сливането/, поради което за него липсва основание по чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ да претендира възстановяване на собственост, която не е притежавал към датата на преобразуването на кооперацията. В настоящия случай не се спори, че наследодателят на ищеца/касатор/- А. Г. Б. не е бил член-кооператор на Г. производителна кооперация „З”, с. К. и че е членувал в ТГПК”С” в същото село. Не е спорно и че процесният ревир е бил собственост само на ГК”З” към момента на сливането й с ТГПК”С” през 1947 год. и доколкото липсват данни наследодателят на ищеца/касатор/ да е имал дялово участие в ГК”З”, реституционната му претенция е неоснователна, поради което въззивният съд правилно е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, което е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 602 от 16.04.2008 год. по гр.дело № 2872/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: