О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр.София, 16.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 128/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Д. К. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 3* от 31.07.2008 год. срещу въззивното решение № 639 от 16.06.2008 год. по в.гр.дело № 1072/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 682 от 09.03.2007 год. по гр.дело № 1239/2006 год. на Варненския районен съд, 35-ти състав в частта, с която е допусната делба на дворно място от 520 кв.м., а по скица 488 кв.м. в гр. В., кв. Виница, м.”Д”, съставляващо имот пл. № 43 по КП”Т”, І-ва част, ведно с изградените в него: вилна постройка, състояща се от три стаи, кухня, баня-тоалет и таванско помещение с обща застроена площ от 70 кв.м., с прилежащата маза със застроена площ 30 кв.м.; второстепенна сграда с навес със застроена площ 35 кв.м., второстепенна паянтова сграда от 30 кв.м., гараж и гъбарник пред сградата с железобетонна плоча със застроена площ от 45 кв.м. между С. Г. Д. и Н. Д. К. при равни квоти – по ? идеална част, а Б. З. К. е изключена от делбата. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд-с позоваване на решение № 184 от 04.05.2006 год. по гр.дело № 2772/2004 год. ІV”б” отделение; решение № 249 от 09.06.2006 год. по гр.дело № 44/2006 год. І г.о. и решение № 361 от 22.03.2006 год. по гр.дело № 3199/2004 год. ІV”а” г.о. и б/ съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: може ли да се допусне до делба недвижим имот, чиято съсобственост се удостоверява с нищожен акт на съдебния изпълнител и може ли да се допусне делба на незаконен строеж?
О. по жалбата не са ангажирали становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващите мотиви на въззивния съд за оставяне в сила на първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делбата са основани на вещнопрехвърлителното действие на постановлението за възлагане от 01.06.2004 год. по изп.дело № 250/2000 год. на СИС при ВРС, І-район, с което е прекратена по реда на чл.26, ал.3 СК съпружеската имуществена общност върху процесния имот, като притежаваната от Б. З. К. ? ид.част от него е била възложена на С. Г. Д.. Окръжният съд е приел, че възлагателното постановление не може да бъде оспорвано в делбеното производство, доколкото съобразно чл.384, ал.3 ГПК/отм./ действителността на публичната продан може да бъде оспорвана само по исков ред при нарушаване разпоредбата на чл.379 ГПК/отм./ или поради невнасяне на цената. Според въззивния съд, незаконността на построените в имота сгради не е пречка за допускане на делба, тъй като съобразно техническата експертиза са узаконяеми, доколкото имотът се намира в селищно образувание, а и делбата на незаконни строежи е допустима до откриване на процедура по премахването им. Съобразно § 16 от ПЗР на ЗУТ е необходимо да е налице издадено предписание за събаряне на сградите, а до издаването му, делбата е допустима.
Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с трите решения. Първото от тях – № 184 от 04.05.2006 год. по гр.дело № 2772/2004 год. на ІV”б” г.о. подчертава, че приобретателят на чужд недвижим имот не може да стане собственик, макар и да черпи правата си от вписан акт, и макар и прехвърлителят му също да е имал вписан акт, като на действителния собственик не може да се противопостави вписването на нищожен акт. Цитираното решение има предвид случай, при който с влязло в сила решение е обявена за относително недействителна разпоредителна сделка със семейно жилище, извършена без изрично упълномощаване от другия съпруг, комуто при прекратяването на брака апартаментът е поставен в изключителен дял. Следователно, същото решение не е относимо към процесната хипотеза.
Решение № 249 от 09.06.2006 год. по гр.дело № 44/2006 год. на І г.о. третира допустимостта на съдебна делба на дворно място, в което е построена жилищна сграда, останала неиндивидуализирана, при наличието и на други постройки, чиито статут също не е бил изяснен. С оглед евентуалното приложение на чл.38, ал.3 ЗС и разясненията, дадени в т.1, б.”д” от П. № 2/1982 год. на Пленума на Върховния съд, съставът на ВКС, І г.о. е констатирал, че пороците на исковата молба не позволяват да се извърши преценка дали теренът, върху който се намират сградите е обща част, неделима по своето естество или делбата му е допустима.
Липсва противоречие и с решение № 361 от 22.03.2006 год. по гр.дело № 3199/2004 год. на ІV-а г.о., в което между другото е посочено, че при наличие на определени предпоставки незаконните строежи могат да бъдат узаконени на името на собственика на земята или да бъде разпоредено премахването им, а след като не е било установено процесните строежи да са неузаконими и не е постановено премахването им, дължи се на собственика обезщетение за ползването им без основание.
В обобщение, цитираните решения не третират казуси, сходни с процесния. При него възражението на ответника/сега касатор/ касае вещнопрехвърлителното действие на постановлението за възлагане на недвижимия имот, предмет на делото, от 01.06.2004 год., за което въззивният съд е приел, че може да се оспорва съгласно чл.384, ал.3 ГПК/отм./ само по исков ред, ако не бъде обжалвано, и то при два недостатъка: а/ ако имотът е бил възложен на лице, нямащо право да участва в наддаването (чл.379 ГПК, отм.) и б/ ако имотът е бил възложен, макар купувачът да не е платил цената. Що се касае до допустимостта на делбата на незаконни постройки, цитираните решения на ВКС не третират подобен казус, нито съдържат разяснения по приложението на § 16 от ПЗР на ЗУТ, различни от приетото от въззивния съд с обжалваното решение, за да обосноват допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателят не сочи неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до способите за атакуване на възлагането на имота при публична продан; несеквестируемостта /забраната за принудително изпълнение/ върху определени имуществени права на длъжника или до допустимостта на делба на незаконни строежи, нито се твърди, че с обжалваното решение въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или с това решение да е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 639 от 16.06.2008 год. по в.гр.дело № 1072/2007 год. на Варненския окръжен съд, по жалба вх. № 3* от 31.07.2008 год., подадена от Н. Д. К. от гр. В., ул.”Р” № 57.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: