О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 22
гр.София 23.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.пр.гражданско дело № 2007/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1* от 04.06.2008 год. на адв. Т, пълномощник на Х. Н. А. от гр. Б., Пловдивска област срещу определение № 1* от 23.05.2008 год. по ч.в.гр.дело № 1384/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената на 08.04.2008 год. частна жалба срещу определението, постановено от К. районен съд в открито заседание на 04.04.2008 год., за оставяне без разглеждане на предявения от частния жалбоподател иск по чл.32, ал.2 ЗС и е прекратено производството по гр.дело № 480/2007 год. Поддържа се, че липсващото решение на мнозинството относно начина на ползване на имота сочи на невъзможност да се вземе такова. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 646 от 15.04.1999 год. по гр.дело № 262/1998 год.ІV г.о. и на определение № 175 от 30.12.1976 год. по ч.гр.дело № 2180/1976 год.І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и следва да бъде допусната до касационно разглеждане поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за недопустимост на производството по чл.32, ал.2 ЗС е основан на липса на твърдения в исковата молба, че няма решение на мнозинството относно начина на ползване на съсобствения имот, респ. че такова решение е вредно за общата вещ. С обжалваното определение е прието, че в случая съдебната намеса е недопустима, защото не била налице специално установена в чл.32, ал.2 ЗС предпоставка за осъществяване на съдебна администрация относно ползването на съсобствената вещ.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на определението, доколкото последното е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.32, ал.2 ЗС, и в частност с посоченото решение № 646 от 15.04.1999 год. по гр.дело № 262/1998 год. на ІV г.о. В него се приема, че е налице процесуална възможност за намесата на съда, щом ответниците, притежаващи повече от половината от имота, не са твърдяли, а и не е било установено да са определили начина на фактическото му използване от всички съсобственици.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Съгласно чл.32, ал.2 ЗС, всеки от съсобствениците има право да поиска от районния съд да се произнесе по начина на използване или на служене с общата вещ, когато не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ. Първата хипотеза предвижда намеса на съда, когато няма решение или е налице незаконосъобразно решение на мнозинството-засягащо правото на един от съсобствениците да си служи с общата вещ. Във втория случай, мнозинството би излязло извън границите на предоставената му от закона власт, тъй като недопустимо лишава един от съсобствениците от участие в служенето с общата вещ. В такъв случай, решението на мнозинството няма правно действие и е равнозначно на липса на решение. При втората хипотеза заинтересуваният съсобственик-ищец следва да посочи в исковата си молба обстоятелствата, даващи му основание да поддържа, че решението на мнозинството е вредно за общата вещ, както и мярката, която съдът следва да вземе, освен ако намесата на съда не се търси единствено за отмяна на решението на мнозинството.
В процесния случай, липсва решение на мнозинството от съсобствениците за разпределение на реалното ползване на общия недвижим имот, и то не защото законът изисква специална процедура и особена форма за постановяването му, която да не е спазена. Напротив, такива изисквания Законът за собствеността не поставя. За наличието на решение е достатъчно волята на съсобствениците, формиращи мнозинството да е обективирана в изходящ от тях документ, който ясно и недвусмислено да удостоверява възприетия от тях начин на използване или служене с общата вещ. Вярно е, че в исковата молба не се съдържа изрично твърдение за липсата на решение на мнозинството, но се поддържа, че няма постигнато съгласие относно начина на ползване на съсобствения имот, като ответниците не само, че не са оспорили иска /срвн. съдебното заседание на 17.01.2008 год./, но са заявили, че и те искат разпределение на реалното ползване и са се съгласили с необходимостта от назначаване на техническа експертиза. Следователно, по обстоятелството, че липсва решение на мнозинството от съсобствениците по чл.32, ал.1 ЗС, между страните по делото не съществува спор, а наред с това ответниците, притежаващи повече от половината от имота, изрично са поискали да се допусне съдебната намеса по чл.32, ал.2 ЗС, което е достатъчно указание, че липсва възможност за постигане на извънсъдебно споразумение и следва да се приеме, че спорната съдебна администрация е допустима.
В обобщение, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени и делото се върне на К. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 1* от 23.05.2008 год. по в.ч.гр.дело № 1384/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 04.04.2008 год. на К. районен съд за оставяне без разглеждане на предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС и прекратяване на производството по гр.дело № 480/2007 год.
ВРЪЩА делото на К. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: