О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 73
гр.София 17.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 1725/2008 година, по описа на І г.о.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. П. и Б. М. И. от с. Ш., общ. Долни Чифлик, обл. Варна, срещу разпореждане № 6* от 29.08.2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 3* от 05.08.2008 год. срещу въззивното решение № 756 от 02.07.2008 год. по в.гр.дело № 2585/2007 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 06.08.2008 год. окръжният съд оставил касационната жалба без движение и указал на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да приложат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, с предупреждение, че при неизпълнение в срок, следва връщане на жалбата.
Съобщението на съда, съдържащо указанията за отстраняване на нередовността на касационната жалба съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателите получили на 18.08.2008 год.
С уточняващата молба вх. № 3* от 26.08.2008 год. жалбоподателите чрез пълномощника си по делото не са формулирали нито едно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от вида на визираните в чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК предпоставки. С молбата се твърди, че ищците/сега частни жалбоподатели/ са собственици на процесния имот въз основа на изтекла в полза на наследодателя им за периода от 1930 до 1958 година придобивна давност и че внасянето на имота в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации не прекъсва давността. Второто основание за уважаване на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, според уточняващата молба от 26.08.2008 год. е, че били доказани твърденията, че процесната земя е била включена в ТКЗС и ищците/жалбоподатели/ са наследници по закон на наследодателя Б, както и че са пропуснали да заявят имота пред ОСЗГ- Д. Чифлик.
От съдържанието на уточняващата молба вх. № 3* от 26.08.2008 год., както и от касационната жалба е видно, че жалбоподателите не са посочили дори и формално нито една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, а именно: а/ произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; б/ произнасяне по такъв съществен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и в/ произнасяне по съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Нито в касационната жалба, нито в уточнението към нея се съдържат твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и съответно не са посочени решения на Върховния касационен съд или влезли в сила решения на съдилищата по приложение на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. По въпроса за приложението на чл.12, ал.2 и ал.7 ЗСПЗЗ в производствата по искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ в жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и се излагат доводи, които съставляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, изложение на които страната е била длъжна да приложи съобразно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В чл.286, ал.1, т.2 ГПК е предвидено въззивният съд да връща касационна жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Една от тях е и непредставянето на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Вярно е, че съгласно чл.288 ГПК единствено Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационно обжалване, но това не означава, че въззивните съдилища не са задължени да следят дали касационната жалба има съдържанието по чл.284 ГПК, в т.ч. и дали към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Това задължение следва от изричната разпоредба на чл.285, ал.1 ГПК, според която ако жалбата не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
В случая, жалбоподателите не са отстранили в дадения им от въззивния срок нередовността на касационната жалба и е била налице хипотезата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщането й. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 6* от 29.08.2008 год. на Варненския окръжен съд за връщане на касационна жалба вх. № 3* от 05.08.2008 год., подадена от В. М. П. и Б. М. И. от с. Ш., общ. Долни Чифлик, обл. Варна срещу въззивното решение № 756 от 02.07.2008 год. по в.гр.дело № 2585/2007 год. на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: