О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 131
гр.София 23.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4781/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
„С”Е. , гр. С. обжалва въззивното решение № 200 от 11.07.2008 год. по гр.дело № 4197/2007 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което е отменено решението от 24.10.2007 год. по гр.дело № 5947/2006 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав и е отхвърлен предявения от дружеството-касатор иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата общо 6 086,84 лева, от която 620 лева – неплатени наемни вноски за периода от 01.04.2003 год. до 31.10.2005 год. и 5 466,84 лева – незаплатени консумативи за ел.енергия, вода, отопление, асансьор, почистване и охрана. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответницата по касация П. И. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи съществуването на противоречие в практиката на съдилищата, илюстрирано с решение от 15.06.2007 год. по гр.дело № 7872/2006 год. на СРС, І ГК, 43-ти състав, решение от 22.06.2007 год. по гр.дело № 2867/2006 год. на СГС, ГК, ІV-г г.о., решение от 10.02.2007 год. по гр.дело № 9037/2006 год. на СРС, І ГК, 28-ми състав, решение от 09.05.2005 год. по гр.дело № 3359/2004 год. на СГС, ВК, ІV-в г.о. и решение от 11.06.2008 год. по гр.дело № 2717/2007 год. на СГС, ІІ-а въззивно отделение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивната инстанция за отхвърляне на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД е, че наемното правоотношение между страните е било прекратено на 26.09.1997 год., на която дата е прекратен трудовия договор на ответницата с ищцовото дружество. Съдът се е позовал на чл.14 от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работници и служители /ОПУРЕПОРС/, издадени от министъра на труда и социалните грижи, министъра на народното здраве, председателя на ЦС на БПС и председателя на Комитета за младежта и спорта /Обн., ДВ, бр.69 от 02.09.1969 год., изм., бр.14 от 19.02.1971 год., бр.24 от 26.03.1985 год./, като е приел, че с прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и наемното отношение, без да е необходим нарочен акт за това.
Нито едно от представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на Софийския районен съд и на Софийския градски съд не е постановено по казус, при който трудовото правоотношение с ответника по предявените искове да е било прекратено на едно или друго основание. Позоваването на решението от 10.12.2007 год. по гр.дело № 9037/2006 год. на СРС, І ГК, 28-ми състав в този смисъл е без основание, доколкото в последното е проведено разграничение между фактическото напускане на имота и хипотезите на прекратяване на наемното правоотношение, предвидени в чл.12, ал.1, б.б.”а”-„в” ОПУРЕПОРС. Разпоредбата на чл.12, ал.1, б.”б” ОПУРЕПОРС всъщност е основанието за прекратяване на наемното отношение при прекратяване на трудовия договор, а в чл.14 от същия нормативен акт освен, че се възпроизвежда същото основание е предвидено и задължение за работника/служителя/ да напусне общежитието в тридневен срок. Не би могло по аргумент за противното, както се поддържа от касатора, да се приеме, че прекратяването на трудовия договор не води до прекратяване на наемното правоотношение, ако продължава фактическото ползване на жилището, без противопоставянето на наемодателя.
Въззивното решение съдържа и допълнителен мотив за отхвърляне на иска, а именно: най-късно наемното отношение следва да се счита прекратено с изтичането на тригодишния срок по § 7, ал.1 от ПЗР на ЗОбС, т.е. 01.06.1999 год.
С решението от 09.05.2005 год. по гр.дело № 3359/2004 год. на СГС, ІV-в отделение е намерено за недоказано твърдението, на ответната стана по исковете по чл.233, ал.1 и чл.232, ал.2 ЗЗД, че наемното правоотношение е възникнало при действието на ЗНО/отм./, а като допълнително съображение за уважаване на претенциите е посочено, че и за прекратяване на наемно отношение, възникнало при действието на ЗНО/отм., ДВ, бр.44 от 21.05.1996 год./ важат общите правила на ЗЗД, а не разпоредбите на чл.36, ал.1 ЗНО/отм./. Както се посочи, обаче решаващият мотив в обжалваното въззивно решение за прекратяване на наемното отношение е основан на чл.14 ОПУРЕПОРС, като последица от прекратяването на трудовото правоотношение. В този смисъл, не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по приложението на закона и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 11.07.2008 год. по гр.дело № 4197/2007 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, по жалба вх. № 2* от 24.09.2008 год. на „С”Е. , гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: