О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.13
гр.София .19.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4237/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Г. Т. от с. Г. чрез адв. Ц по делото, е подал касационна жалба вх. № 1* от 27.06.2008 год. срещу въззивното решение № 270 от 10.06.2008 год. по гр.дело № 4233/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-д състав, с което е оставено в сила решението от 03.10.2007 год. по гр.дело № 10067/2006 год. на Софийския районен съд, 40-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ”П” за установяване правото на наследниците на К. Т. С. , починала на 25.04.1982 год., на възстановяване собствеността върху нива с площ 1.700 дка в землището на с. Г., м.”П”, при съседи: Бр. Б. , С. М. и М. М. и ливада с площ 1.300 дка в същото землище, м.”С”, при съседи: Витко А. , Й. П. и път. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС-тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК, както и противоречиво решаван от съдилищата процесуалноправен въпрос относно писмените доказателства по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, илюстрирано с решение от 28.12.2005 год. по гр.дело № 2407/2004 год. на СГС, ІІ”в” отделение, решение от 07.12.2007 год. по гр.дело № 8368/2007 год. на СРС, 46-ти състав и решение от 17.04.2007 год. по гр.дело № 3470/2007 год. на СРС, 25-ти състав.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с цитираната част от т.3 от мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК, съгласно което „със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождението на имота с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването”.
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е, че удостоверение изх. № 520 от 20.02.1992 год. на кметство кв. Горубляне, съгласно което К. Т. С. /наследодател на ищеца-касатор/ е била собственик на записаните на нейно име в емлячните регистри на село Г., т.ІІ, стр.223, партида 419 нива в м.”П” от 1.7 дка и ливада в м.”С” от 1.3 дка, установява единствено местоположението на двата имота, но не доказва техните граници. С обжалваното решение не се отрича изцяло доказателствената сила на удостоверението относно записаните на името на наследодателката в емлячния регистър земеделски земи, но се приема, че документът не съдържа индивидуализация на двата имота, тъй като не сочи техните граници, а това не позволява да се установи идентичност на описаните с границите им в исковата молба имоти с имотите, вписани в емлячния регистър на с. Г.. С. , решаващият мотив на въззивната инстанция не е в противоречие и с.т.4 от тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК на Върховния съд, съгласно която правото на собственост върху земеделските земи подлежи на доказване с посочените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства.
Не е налице и противоречиво разрешаван в практиката на съдилищата съществен процесуалноправен въпрос по приложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ.
Представеното като приложение към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение от 28.12.2005 год. по гр.дело № 2407/2004 год. на СГС, ІІ”в” отделение е в смисъл, че уважаването на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ предпоставя доказване, че ищецът, респ. неговият наследодател е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС, което съобразно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ е допустимо да стане чрез посочените в тази разпоредба писмени доказателства, в т.ч. и с удостоверение за записаните в емлячния регистър земеделски имоти.
Решението от 17.04.2007 год. по гр.дело № 3470/2007 год., както и решението от 07.12.2007 год. по гр.дело № 8368/2007 год. на Софийския районен съд, съответно 25-ти и 46-ти състав са основани на представени удостоверения, издадени от общинската, съотв. кметската администрация, че на името на наследодателите на ищците в емлячните регистри на съответното село са били записани земеделски имоти, предмет на исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Следователно, решенията потвърждават практиката по приложението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ-доказването на собствеността да става с писмените доказателства по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ.
В обобщение, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 10.06.2008 год. по гр.дело № 4233/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-д състав по жалба вх. № 1* от 27.06.2008 год., подадена от С. Г. Т. от с. Г. чрез адв. Ц.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: