О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 12
гр.София 19.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4181/2008 год. по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. „Х”, гр. С. чрез адв. В е подала касационна жалба вх. № 1* от 26.06.2008 год. срещу въззивното решение № 91 от 21.03.2008 год. по гр.дело № 3459/2007 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV”д” отделение в частта, с която е оставено в сила решение № 102 от 09.07.2007 год. по г р.дело № 13706/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 72-ри състав, с което са уважени предявените от А. Ц. А. искове по чл.344, ал.1, т.т.1-3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ и т.3 КТ със заповед № 25 от 05.06.2006 год., възстановен е на длъжността „механик” и му е присъдено обезщетение за оставане без работа за периода от 08.06.2006 год. до 22.06.2006 год. – сумата 323,29 лева, както и разликата между получаваното преди уволнението възнаграждение и това след постъпване на работа в „Н”ЕАД за периода от 23.06.2006 год. до 08.12.2006 год. – сумата 399,87 лева заедно с лихвата върху първата сума. Кооперацията е осъдена да заплати и сумата 349,97 лева разноски по делото. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 2* от 25.01.2007 год. ІІІ г.о.; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос-относно компетентността на управителния съвет на кооперацията да вземе решение за съкращаване на щата – решение от 27.06.2007 год. по гр.дело № 26263/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 67-ми състав, отменено с представеното въззивно решение от 11.02.2008 год. по гр.дело № 2859/2007 год. на СГС, ІV”д” отделение и в/ посоченият по-горе съществен материалноправен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид големия брой трудови спорове и необходимостта от ясни критерии за разрешаването им.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК, поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за основателността на иска за отмяна на уволнението е липсата на валидно решение, взето от орган на кооперацията, компетентен да утвърди новия щат. Прието е, че О. събрание/ОС/ на кооперацията не може да делегира на Управителния съвет/УС/ правомощието си да вземе решение за съкращаване на щата, предвид правомощията на УС, очертани в чл.23 от У. на кооперацията. Добавено е, че дори и да е допустимо делегиране на това правомощие, УС на заседанието си от 12.12.2005 год. е взел „принципно решение за частични съкращения и оптимизиране на работните места”, в което е липсвала конкретизация на премахваните за в бъдеще отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците и служителите, респ. за преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции, а и не е бил конкретизиран новия, свит щат, с оглед намалял обем на работа.
Не е налице твърдяното противоречие с представеното с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение № 2* от 25.01.2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. Контролът за законосъобразност на съкращението в щата, извършено от изпълнителния директор на търговското дружество-работодател в цитираното касационно решение е свързан с приложението на разпоредбата на чл.236, ал.1, т.3 ТЗ/в редакцията й към момента на уволнението – 09.05.2002 год./, докато в процесния случай правомощието на компетентния орган на кооперацията да вземе решение за съкращаване в щата се преценява съобразно разпоредбите на У. на кооперация „Х”, представен пред първата инстанция /л.112-л.130 от делото/. Изводите на въззивния съд са основани на: чл.16, ал.2 от У. , според който общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това; чл.23 от У. , който визира правомощията на управителния съвет, както и чл.29 от У. , регламентиращ правомощията на председателя на кооперацията. Дали съкращението в щата е извършено в нарушение на компетентностите на съответните управителни органи на търговското дружество /в случая, който има предвид решение № 2236/2007 год. на ВКС,ІІІ г.о./ или на органите на кооперацията-в процесния случай, зависи от преценката на правомощията на тези органи, предвидени в специалните закони, поради което не би могло да се приеме, че предмет на двете решения е идентичен трудовоправен спор, за да е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отделно от това, обжалваното решение съдържа и друг решаващ мотив относно незаконосъобразността на съкращаването на щата, а именно липсата на конкретизация в т.н.”принципно решение за частични съкращения и оптимизиране на работните места”, взето от управителния съвет на кооперацията на 12.12.2005 год., в което не е посочено кои от съществуващите щатни бройки се съкращават и от коя дата става това, а и не е конкретизиран новия свит щат поради намален обем на работа.
Не е налице и противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон би било налице само ако съществува противоречие между влезли в сила по реда на чл.296 ГПК/преди по чл.219 ГПК, отм./ съдебни актове, т.е. решения, които са влезли в сила поради това, че не подлежат на обжалване; когато не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена, както и когато касационната жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена. В случая, решението от 27.06.2007 год. по гр.дело № 26263/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 67-ми състав е отменено с въззивното решение от 11.02.2008 год. по гр.дело № 2859/2007 год. на Софийския градски съд, ІV”д” отделение и не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от възможните три хипотези не е налице при разрешаването от въззивния съд на въпроса относно компетентността на управителните органи на кооперацията-ответник/сега касатор/ да вземат решения за съкращаване на щата.
В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 91 от 21.03.2008 год. по гр.дело № 3459/2007 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV”д” отделение, по жалба вх. № 1* от 26.06.2008 год., подадена от К. „Х”, гр. С. чрез адв. В.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: