О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..1085
гр.София, 26.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 799/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Ц. Е. от с. Д., общ. Лясковец е подала касационна жалба вх. № 5* от 12.05.2009 год. срещу въззивното решение № 87 от 08.04.2009 год. по в.гр.дело № 391/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 72 от 25.02.2008 год. по гр.дело № 1745/2007 год. на Г. районен съд и са отхвърлени предявения от нея срещу С. Т. М., Т. С. М., В. С. М. и С. Б. Б. установителен иск за собственост на 78/780 идеални части от УПИ * в кв.48 по плана на с. Д., общ. Лясковец, целият с площ 780 кв.м., които идеални части представляват част от имот с пл. № 154 и изградения плевник, както и искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за изменяване на нотариален акт № 9* т.V, рег. № 4* нот.дело № 707/2007 год. на нотариус М. в частта, с която С. М. , Т. М. , В. М. продават на С. Б. недвижим имот в с. Д., а именно: дворно място от 870 кв.м., представляващо ПИ № 1* за който е отреден УПИ * в кв.48 – с изключение на 78/780 идеални части от имота.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с молба за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи противоречие с т.19 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил мотиви дали действително праводателят на страните и в резултат на влязъл в сила регулационен план, е придобил собствеността върху процесния имот. Твърди се, че въззивният съд е игнорирал влязлото в сила решение по гр.дело № 1136/2007 год. на Г. районен съд, което няма сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, но е бил длъжен да го обсъди и съобрази, доколкото в негово задължение е вменена самостоятелната преценка на събрания пред него и в първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото. Според жалбоподателя, решението не съдържа мотиви относно съществения за делото факт – дали е налице надлежно отчуждаване по ЗПИНМ/отм./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е, че липсват доказателства за идентичност на имота, придобит от наследодателката на ищцата/сега касатор/ И. С. Е. по нотариален акт № 93, т.V, нот.дело № 935 от 03.09.1938 год. – дворно място от 1.5 дка с построени в него къща и плевник, с имот кадастрален № 1* за който е бил отреден парцел **** в кв.54 по плана от 1912 год., а впоследствие с плана от 1962 год., заснет с кадастрални номера 156 и 154. Прието е, че записването в разписния лист, в който срещу имот № 154 фигурира името на наследодателката на ищцата/сега касатор/, не доказва правото на собственост, а и от него не може да се направи извода, че имот № 154 е точно част от придобития от И. С. Е. през 1938 год. имот, а така също и че е точно част от тези 160/780 идеални части, актувани от Община Л. с акт за частна общинска собственост № от 01.03.2007 год., а не част от останалите 620/780 идеални части от УПИ * в кв.48 по плана на с. Д..
В. съд е изложил, като евентуално и още едно съображение, според което, дори да се приеме, че придобития от наследодателката на ищцата имот е именно имот пл. № 188 по плана на с. Д. от 1912 год. и че част от този имот е имот № 154 по плана от 1962 год., който представлява 78/780 идеални части от УПИ *, то ищцата/касатор/ не е установила правото си на собственост върху процесния имот. Прието е, че съгласно чл.39, ал.3 ЗПИНМ/отм./, действащ към момента на одобряване на регулационния план от 1962 год., собствеността върху придадения по регулация към парцел **** в кв.48 имот № 154 е била придобита от първите трима ответници – собственици на парцела, а впоследствие собственик е станал приобретателят по сделката, предмет на нотариален акт № 97, нот.дело № 707 от 17.07.2007 год. – четвъртият ответник С. Б. Б.. Д. е, че за наследодателката на ищцата/касатор/ е възникнало право на обезщетение, като обстоятелството дали то е заплатено или не, е ирелевантно по спора за собственост.
Както се посочи, решаващият мотив на въззивния съд за неоснователността на установителния иск за собственост е, че ищцата/касатор/ не е доказала активната си материалноправна легитимация, а именно, че наследодателката й И. С. Е. е придобила на 03.09.1938 год. имот/дворно място от 1.5 дка с къща и плевник/, което да е идентичен с имот кадастрален № 1* за който по плана от 1912 год. е бил отреден парцел **** в кв.54, а по плана от 1962 год. е бил заснет с кадастрални номера 156 и 154. Неустановената идентичност на част от имота, предмет на нотариален акт № 93, т.V, нот.дело № 935 от 03.09.1938 год. с имот № 154 по плана от 1962 год., както и с актуваните от Община Л. с акт за частна общинска собственост № от 01.03.2007 год. 160/780 идеални части, представляващи част от имот № 1* попадащи в УПИ * с площ целият от 780 кв.м. е послужила като достатъчно основание за отхвърляне на иска.
В основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателката се позовава на противоречие с т.19 от т.р. № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, съобразно което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, непряк израз от която е констатацията в мотивите за пълно или частично съвпадение или несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. Изложението обаче не съдържа твърдения, че противоречието касае решаващите мотиви на въззивното решение за отхвърляне на иска за собственост, а именно приетата липса на идентичност на имота по нотариален акт № 93 от 03.09.1938 год. с имот кадастрален № 1* за който по плана от 1912 год. е бил отреден парцел **** в кв.54, а по плана от 1962 год. заснет с кадастрални номера 156 и 154, както и че имот № 154 е точно част от придобития от И. С. Е. имот и че е точно част от тези 160/780 идеални части, актувани на 01.03.2007 год. като частна общинска собственост.
Всичко това прави безпредметна проверката дали изложеното от въззивната инстанция като евентуално съображение за изгубване на правото на собственост по силата на непосредственото отчуждително действие на чл.39, ал.3 ЗПИНМ/отм./ в редакцията му към 1962 год. е в противоречие със задължителните за съдилищата разрешения по приложението на процесуалния закон относно самостоятелната преценка на фактическия и доказателствен материал. Въпросът за приложението на чл.39, ал.3 ЗПИНМ/отм./ се поставя само при условие, че е доказана посочената по-горе идентичност.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 08.04.2009 год. по в.гр.дело № 391/2008 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх. № 5* от 12.05.2009 год. на Н. Ц. Е. от с. Д., общ. Лясковец.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: