О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София,15.05. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 149/2009 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е от гр. К., пълномощник на Н. Д. К. и С. Б. К. от същия град, срещу определението от 19.02.2009 год., с което е спряно производството по в.гр.дело № 730/2008 год. на К. окръжен съд до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 1717/2008 год. на К. районен съд. Поддържа се, че искът по чл.108 ЗС е преюдициален спрямо иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, а не обратното, както е приел въззивния съд. Частната жалба съдържа и второ оплакване – срещу определението на въззивния съд от 20.01.2009 год. в частта му, с която като страна-ответник по предявения иск е била конституирана А. П. А. – съпруга на ответника А. С. А..
О. по частната жалба А. С. А. и А. П. А. от гр. К. са на становище, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба срещу определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. Касае се за връзка между делата /преюдициалност на едното дело спрямо другото/, като на спиране подлежи обусловеното дело, даже и да е образувано по-рано от обуславящото дело. Без значение е какъв е характерът на обуславящото дело, което може да бъде гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително. Спирането на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК трае докато приключи производството по обуславящото дело, било с решение, било с прекратяване. В първия случай, по спряното дело ще бъде зачетен актът, с който е завършено обуславящото дело, а във втория случай съдът по спряното дело сам ще се произнесе по обуславящия преюдициален въпрос.
Спорът относно правоотношението, предмет на иска по чл.53, ал.2, изр.второ от ЗКИР по гр.дело № 1717/2008 год. на К. районен съд не е преюдициален/обуславящ/ спрямо спорното право, предмет на производството по иска по чл.108 ЗС по в.гр.дело № 730/2008 год. на К. окръжен съд и не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото по претенцията за ревандикация. Следва да се има предвид, че с уважаването на иск по чл.53, ал.2, изр.второ от ЗКИР заинтересуваните могат само да спрат приложението на плана, и то ако след влизане на съдебното решение в сила, поискат и бъде допуснато по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ изменение на подробния устройствен план чрез отстраняване на допуснатата грешка или попълване на съществуващата непълнота в кадастралната основа на плана. От действието на установителното решение, постановено по иска по чл.53, ал.2, изр.второ ЗКИР възникват само облигационни права и задължения. Решението на съда няма прехвърлително действие, а конститутивно действие ще възникне само при условие, че констатираната с него грешка или непълнота в кадастралната основа е от значение за регулационните предвиждания. Докато подробният устройствен план е в сила, собственикът на упълномеримия поземлен имот е собственик на имота, за който последният е отреден. Невъзможно е в очертанията на един упълномерим поземлен имот, отреден за определен имот, правото на собственост на един правен субект да обхваща реална част от съответния УПИ, а останалата част да принадлежи на друг правен субект по силата на притежавано от последния право на собственост върху част от кадастралната основа към момента на одобряване на подробния устройствен план. Казано другояче, предмет на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР са грешки или непълноти в кадастъра, които са свързани със спор за имуществено право, който трябва предварително да бъде разрешен по съдебен ред, така че с оглед приетото от съда при неговото уважаване да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши и изменение на плана от овластения да стори това административен орган.
В мотивите на решението по иска по чл.108 ЗС съдът не взема по необходимост становище по твърденията за допусната грешка или непълнота при заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план, засягаща имота, предмет на спора за собственост. Спор относно грешка или непълнота в кадастралния план не би могъл да бъде предмет и на инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК във връзка с чл.53, ал.2 ЗКИР, който да бъде обективно съединен с иска за ревандикация. Правоотношението, предмет на установителния иск за грешка или непълнота в кадастралния план няма преюдициален/обуславящ/ характер спрямо спорното правоотношение, предмет на ревандикационния иск и затова производството по чл.108 ЗС не следва да бъде спряно, за да бъде зачетена формиращата се по делото по чл.53, ал.2 ЗКИР сила на пресъдено нещо.
В заключение, обжалваното определение за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението на въззивния съд от 20.01.2009 год., с което като ответник е конституирана и съпругата на А. С. А. не подлежи на обжалване, тъй като такава възможност не е предвидена в процесуалния закон, нито с това действие се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението от 19.02.2009 год. на К. окръжен съд, с което е спряно производството по в.гр.дело № 730/2008 год.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: