О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.233
гр.София,26.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 71/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Й. П. от с. С. буче, обл. Монтана чрез адв. Н от гр. С. е подала касационна жалба вх. № А* от 11.08.2008 год. срещу въззивното решение от 14.07.2008 год. по в.гр.дело № 252/2007 год. на Монтанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 18.05.2005 год. по гр.дело № 288/2004 год. на Монтанския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, като А. Т. Х. е признат за собственик на УПИ * в кв.4 по регулационния план на с. С. буче, обл. Монтана, състоящ се от 1920 кв.м., ведно с намиращите се в него жилищна и стопанска постройки, при съседи: от две страни-улица, Г. К. А. , наследници на В. А. и ответника Й е осъден последния да предаде владението на 420 кв.м. от поземления имот; отменен е нотариален акт № 80, т.VІІ, нот.дело № 632/2003 год. за частта от 420 кв.м. от същия имот; ответникът е осъден да премахне незаконните постройки: паянтов кош за съхранение на селскостопанска продукция, зайчарник, свинарник, тоалетна и масивен гараж, намиращи се в УПИ * в кв.4 по плана на с. С. буче. На основание чл.120 ГПК/отм./ на 29.04.2008 год. на мястото на починалия ответник Й. С. П. е конституирана неговата дъщеря В. Й. П./сега касатор/.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 802 от 24.11.2004 год. по гр.дело № 544/2004 год., І г.о., както и неправилно прилагане на чл.79 във връзка с чл.68 ЗС.
Ответникът по касация А. Т. Х. от гр. М. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че след смъртта на общия наследодател С/31.05.1966 год./, останалите от него два имота –VІІІ-151 и УПИ * в кв.4 били владяни от синовете му М. и Й. , като между имотите имало телена мрежа, а всеки от двамата наследници изградил къща в своята част. Прието е по-нататък, че след смъртта на М. С. П. 10.1977 год., процесният парцел **** е продължил да се владее единствено от съпругата му М. Д. П. , с която нямат деца и последната се е легитимирала като собственик по давност към 29.07.2003 год., когато прехвърлила имота на ищеца А. Т. Х. с нотариален акт № 22, т.VІ, рег. № 8* нот.дело № 452/2003 год. срещу задължението на приобретателя за гледане и издръжка.
Твърдението, че въззивното решение противоречи на решение № 802 от 24.11.2004 год. по гр.дело № 544/2004 год. на ВКС, І г.о. по своята същност е оплакване за необоснованост, по което Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно разглеждане на жалбата. В случая, от преценката на гласните и писмените доказателства въззивният съд е направил извод, че праводателката на ищеца М. Д. П. е продължила да владее изцяло процесния имот и след смъртта на своя съпруг М, която фактическа власт, упражнявана от нея е довела до придобиване на собствеността по давност. Приетите за установени фактически обстоятелства, че владението на М. Д. П. е продължило повече от десет години са дали основание да се стигне до заключението, че собствеността върху имота е била придобита от нея по този оригинерен способ. Доколкото изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа единствено оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и твърдение, че вследствие на това неправилно е приложен материалния закон, не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.79 във връзка с чл.68 ЗС относно предпоставките, при които сънаследник може да придобие по давност идеалната част на друг сънаследник.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето на съда не е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, нито е налице за първи път произнасяне по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Не се сочат неясноти или непълноти по приложението на чл.79 и чл.68 ЗС, нито с въззивното решение окръжният съд за първи път се е произнесъл по конкретен правен спор или да е изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.07.2008 год. по в.гр.дело № 252/2007 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх. № А* от 11.08.2008 год., подадена от В. Й. П. от с. С. буче, обл. Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: