Определение №1027 от по гр. дело №838/838 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№1027
 
гр.София, .11.11.  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 838/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
П. М. Г. и М. К. Г. от гр. С. са подали касационна жалба № 1* от 12.08.2008 год. срещу въззивното решение № 43 от 18.06.2008 год. по гр.дело № 981/2007 год. на Бургаския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно начина на тълкуване на договорите съгласно чл.20 ЗЗД, с позоваване на решение № 1* от 20.12.2006 год. по т.дело № 643/2006 год. на ІІ т.о. и решение № 2* от 12.01.2005 год. по гр.дело № 2264/2003 год. ІV г.о. и б/ противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.82 ЗС с позоваване на решение № 2* от 07.10.1972 год. по гр.дело № 1941/1972 год. на Върховния съд, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С първоинстанционното решение № 92 от 15.05.2007 год. по гр.дело № 592/2006 год. Несебърският районен съд уважил предявения от Х. И. Х. и И. С. Х. иск по чл.108 ЗС, като признал за установено, че ищците са собственици на дворно място, съставляващо УПИ *Х-40 в кв.17 по плана на с. Е., цялото с площ 380 кв.м., понастоящем поземлен имот с идент. № 2* с площ 389 кв.м., при съседи: 27454.501.112, 27454.501.239, 27454.501.111 и осъдил ответниците/сега касатори/ да предадат владението на имота. Оставено е било без уважение искането за отмяна по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ на нотариален акт № 29, т.І, рег. № 1* нот.дело № 28 от 16.01.2004 год. Прието е било, че с цитирания нотариален акт третите лица помагачи продали на ответниците У в кв.17, но транслативният ефект на сделката не е настъпил, тъй като преди това – с нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 357/1994 год. от 24.03.1994 год. имотът бил продаден от същите собственици на Х. И. Х. и И. С. Х., като последните вписали своя нотариален акт.
Въззивният съд отменил решението само в частта, с която не е уважено искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ и отменил нотариален акт № 29 от 16.01.2004 год., като в останалата част оставил в сила решението. Прието е било, че сделката от 24.03.1994 год. е валидна и с нея са били продадени два парцела – І-40 и ІХ-40, поради което не може на 16.01.2004 год. ПИ ІХ-40 в кв.17, с площ от 380 кв.м., да бъде продаден повторно на П. М. Г.. По възражението на ответниците/сега касатори/ за придобиване на имота по давност, въззивният съд приел, че показанията на свидетелите не установяват изтекла придобивна давност, а и от 2004 год. до 2007 год. няма 10 години, за да се твърди, че е била придобита собствеността.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да приеме, че с нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 357 от 24.03.1994 год. третите лица-помагачи по делото са продали на Х. И. Х. освен парцел ****, още и парцел ****Х-40 в кв.17 по плана на с. Е., Б. област, въззивният съд е изхождал от т.н.”внимателен общ прочит” на споменатия нотариален акт, макар и според съда, като езиков слог актът да не е бил формулиран добре. Съдът е установил действителната обща воля на страните по договора за покупко-продажба от 24.03.1994 год., изхождайки както от граматическото тълкуване на сделката, така и от тълкуването на уговорките във волеизявленията във връзката им едни с други. Волеизявлението на продавачите в п.1/като първа поред номерация/, съдържа описанието, че „от дворно регулирано място, находящо се в с. Е., Б. област, цялото от 1963 кв.м., при граници: Д. Ш. , и от три страни улици…,” се образуват три парцела, след което обаче са индивидуализирани само два от тях, а именно: „1. парцел ****първи-четиридесет/ в кв.17/седемнадесети/ по плана на с. Е., Б. област, урегулиран от 460/четиристотин и шестдесет/кв.м. при граници: от две страни улици, п.ІІ-41, п. Х-40 и п.ІХ-41, заедно с построената в негоемигрантска къща на площ от 55/петдесет и пет/кв.м.” и „2. парцел ****Х-40/девети-четиридесет/ в кв.17/седемнадесети/ по плана на с. Е., Б. област, урегулиран от 380/триста и осемдесет/ кв.м. при граници: от две страни улици, п.І-40 и п. Х-40…,”. Непосредствено след този текст е посочена продажната цена: „…за сумата 29720/двадесет и девет хиляди седемстотин и двадесет/лева, която сума продавачите заявиха, че са получили изцяло и в брой от купувача”. В п.2/като втора поред номерация, касаеща волеизявленията на страните по сделката/ е удостоверено волеизявлението на купувача, който: „…заяви, че е съгласен и купува подробно описания в п.1 на договора недвижим имот за сумата от 29720 лв., която сума е изплатил изцяло и в брой на продавачите”. Отделни несъответствие в нотариалния акт от 24.03.1994 год./напр. в п.1 са описани два имота, а в п.2 купувачът е заявил, че е съгласен и купува подробно описания в п.1”недвижим имот”/ или дублирането на арабските числа, употребени при обозначаване волеизявленията на страните и при индивидуализация на имотите, предмет на продажбата, не засягат същественото съдържание на сделката – съгласието да се прехвърли собствеността върху парцели І-40 и ІХ-40 в кв.17 по плана на с. Е. срещу определена цена – 29720 лева. Тази сума е посочена след описанието на втория от закупуваните имоти, но касае тяхната обща продажна цена, отразена отново и в п.2, съдържащ волеизявлението на купувача Х. И. Х.. Л. на парцел **** в кв.17 сред имотите, описани в нотариалния акт от 24.03.1994 год. също показва, че в п.1 е била засвидетелствана воля за разпореждане с останалите два парцела, отредени за дворното място от 1963 кв.м., съставляващо имот пл. № 40, а именно: парцел **** и парцел ****Х-40.
В обобщение, тълкуването на сделката, обективирана в нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 357 от 24.03.1994 год., довело до извода, че са били продадени парцел **** и парцел ****Х-40 в кв.17, е извършено от въззивния съд в съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД. Не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените решение № 1* от 20.12.2006 год. по т.дело № 643/2006 год. ІІ т.о. и решение № 2* от 12.01.2005 год. по гр.дело № 2264/2003 год. ІV г.о.
Липсва противоречие на въззивното решение и с решение № 2* от 07.10.1972 год. по гр.дело № 1941/1972 год. на Върховния съд, І г.о., както и с решение № 231 от 27.03.1997 год. по гр.дело № 1010/1996 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответниците/сега касатори/ за придобиване на собствеността върху процесния имот по давност е, че от показанията на разпитаните свидетели не се установява наличие на изтекла полезна придобивна давност. Отделно от това е посочено, че от прехвърлителната сделка от 16.01.2004 год. до момента на предявяване на претенцията-до 2007 год. не са изтекли десет години. Цитираните решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд са посветени на предпоставките за присъединяване на владение по чл.82 ЗС. Такава предпоставка, според решение № 231/1997 год. І г.о., при частно правоприемство-от частен праводател към частен правоприемник е налице когато се касае до владение на чужд имот, т.е. чужд, както за предходния владелец, така и за следващия го владелец. Следващият владелец не може да присъединява времето на владение на собственика.
В случая, ответниците/сега касатори/ противопоставят на ревандикационната претенция като главно, възражение, че владеят имота на правно основание, като твърдят, че са придобили валидно собствеността въз основа на договора за продажба от 16.01.2004 год. Като евентуално са заявили и възражение за придобиване на собствеността по давност, като се позовават и на владението, осъществено от праводателите им за времето от 24.03.1994 год. до 16.01.2004 год., което твърдят, че са присъединили към владението, упражнявано от самите тях от този момент до предявяване на иска по чл.108 ЗС – 18.08.2006 год. Разглеждането на възражението за придобиване по давност е обусловено от преценката на съда, че не е настъпил транслативният ефект на договора за продажба от 16.01.2004 год. Следователно, споменатата практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл.82 ЗС би била относима към настоящия казус, само доколкото въззивният съд беше намерил за неоснователно възражението на ответниците/касатори/ за придобиване по давност чрез присъединяване на срока на упражнявано от праводателите им владение върху имота към срока на упражнявано от самите тях след 16.01.2004 год. владение. Окръжният съд обаче е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява наличие на изтекла полезна придобивна давност, като очевидно се визира времето от продажбата от 24.03.1994 год. до сделката от 16.01.2004 год. Не са изложени по-подробни съображения, касаещи преценката на съда на доказателствата относно характера и срока на упражняваната от праводателите на ответниците/касатори/ фактическа власт, но не е налице хипотеза, при която въззивната инстанция да е постановила решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.82 ЗС, намерила израз в посочените решения, което да съставлява основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ако е налице порок на решението по чл.281 ГПК, напр. необсъждане доводи на страната или неправилна преценка на доказателствата, допустимостта на касационното обжалване пак ще е в зависимост от наличието на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. В случая, такива не са налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 18.06.2008 год. по гр.дело № 981/2007 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 12.08.2008 год. подадена от П. М. Г. и М. К. Г. от гр. С..
О. е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top