О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
гр.София,21.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 156/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Х. К. и Е. Д. К. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 2* от 20.08.2008 год. срещу въззивното решение от 14.07.2008 год. по гр.дело № 71/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ”д” състав, с което е оставено в сила решението от 18.05.2007 год. по гр.дело № 3141/2006 год. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 45-ти състав, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Р. И. И. и Г. И. И. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на магазин в трафопост № 2 в гр. С., ж.к. Суха река-запад, ул.”Х” до бл.225а, със застроена площ от 68.72 кв.м., при съседи: север-двор, изток-трафопост № 2, юг-паркинг и запад-двор. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи: противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решение № 1* от 16.06.1999 год. по гр.дело № 1233/1998 год. ІV г.о. и решение № 1* от 14.11.2006 год. по гр.дело № 1072/2005 год. ІV”б” г.о. и противоречиво решаван от съдилищата въпрос: дали вписването прави нищожната сделка действителна и обратно, дали порочността на вписването влияе върху действителността на вписаната сделка или документ, с позоваване на решение № 156 от 28.06.2001 год. по гр.дело № 116/1996 год. на Бургаския окръжен съд.
Ответниците по касация Р. И. И. и Г. И. И. от гр. С. не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователността на ревандикационния иск е, че не е установено процесният магазин да е бил част от имуществото на фирма „С”, поради което за писмения договор за продажба от 12.11.1992 год. не са намирали приложение Наредбата за търговете за продажба на държавно и общинско имущество, приета с ПМС № 42 от 04.03.1991 год. и отменена с ПМС № 105/1992 год./ДВ, бр.50 от 19.06.1992 год./, с което е приета действащата към онзи момент Наредба за търговете /отм., ДВ, бр.85 от 2003 год./. Според градския съд, чл.11 от първата и чл.16 от втората наредба са предвиждали възможност за продажба на общинско имущество с договор в обикновена писмена форма след осъществяване на смесен фактически състав, но само на обекти, предоставени на общински фирми и предприятия /чл.1, съотв.чл.1, ал.2, т.4/. Като евентуално е изложено и съображение, че даже магазинът да е бил част от имуществото на фирма „С” и за продажбата му да са били приложими нормите на цитираните две наредби, не е бил доказан фактическия състав на покупко-продажбата: липсвало решение на управителния съвет на съответната фирма, одобрено с решение на Общинския народен съвет; съгласно чл.11, ал.1 от първата наредба писменият договор следвало да бъде подписан от ръководителя на фирмата, а не от кмета на С. голяма община, както е в случая, а при липсата на преходна разпоредба, позволяваща довършване на процедурата по стария ред, процедурата по търга следвало да започне отначало по правилата на новата наредба. Според въззивния съд, за договора от 12.11.1992 год. е неприложима и Наредбата за държавните имоти/отм./, доколкото магазинът не е жилищен имот, а по реда на глава 14 от НДИ/отм./ общинските съвети са могли да продават само жилища, гаражи и ателиета. Освен това, липсвала заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождението на имота по смисъла на действащите тогава чл.13 във връзка с чл.15, ал.2 ЗС, поради което правото на собственост не могло да бъде прехвърлено с писмен договор, а била необходима нотариална форма.
С оглед изложеното, материалноправният въпрос, формулиран от касаторите с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: дали вписването превръща нищожната сделка в действителна и обратно: дали порочността на вписването влияе върху действителността на вписаната сделка или документ, не е свързан с решаващите мотиви на градския съд за отхвърляне на иска. В мотивите на въззивното решение изобщо не е коментиран въпроса дали договорът за продажба от 12.11.1992 год. е подлежал на вписване или не, нито градският съд е преценявал последиците от невписване на сделката. Макар и да е оставил решението на първата инстанция в сила поради съвпадение на крайните изводи за отхвърляне на ревандикационната претенция, въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е направил свои фактически и правни изводи, в основата на които не са залегнали последиците от невписването на договора за продажба от 12.11.1992 год., респ. от вписването на договора за продажба от 04.05.2005 год. На споменатите последици са основани част от мотивите на първоинстанционното решение, които както се посочи, не са възприети нито изрично, нито мълчаливо от въззивния съд. Ето защо, решение № 1* от 14.11.2006 год. по гр.дело № 1072/2005 год. ІV”б” г.о. на ВКС, посветено на действието на вписването на исковите молби при извършени няколко отчуждителни сделки с недвижим имот, не е относимо към обжалваното въззивно решение и не може да се преценява дали е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Решение № 1* от 16.06.1999 год. по гр.дело № 1233/1998 год. на ВКС, ІV г.о. е постановено по иск по чл.7 ЗВСОНИ и има за предмет действителността на продажба на държавен апартамент при действието на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, извършена на 20.04.1970 год. и също не е относимо към договора за продажба от 12.11.1992 год., за който са приложими други нормативни актове, а и има за предмет нежилищен общински имот.
Решение № 156 от 28.06.2001 год. по гр.дело № 116/1996 год. на Бургаския окръжен съд не би могло да се възприеме, че установява наличието на противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото предмет на делото не е спор, аналогичен или сходен с този, по който е постановено въззивното решение и касае приложението на друга законова и подзаконова уредба.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на предпоставките за това по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.07.2008 год. по гр.дело № 71/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ”д” състав, по жалба вх. № 2* от 20.08.2008 год., подадена от Б. Х. К. и Е. Д. К. от гр. С., ж.к.”Д”, бл.413, вх. А, ап.15.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: