О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№149
гр.София, 27.02 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5116/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. К. У. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 2* от 12.08.2008 год. срещу въззивното решение № 44 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 3526/2006 год. на Софийския градски съд, ІV”г” въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 15.08.2006 год. по гр.дело № 7909/2005 год. на Софийския районен съд, 71-ви състав, в частта, с която е бил отхвърлен иска за делба на магазин № 2 в ж.к.”О”-1, бл.141, вх. Е, ет.1, с площ от 43.89 кв.м., при съседи: отдясно – фризьорски салон, отляво – магазин, отгоре – апартамент № 2, отдолу – мазета, заедно с 2.13% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за делба на процесния магазин.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд – тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 год. на ОСГК и противоречиво решаван от съдилищата въпрос – с позоваване на решение № 1* от 01.12.1993 год. по гр.дело № 587/1993 год. на І г.о. на Върховния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска за делба на процесния магазин е, че по делото не са ангажирани доказателства относно придобито по производен способ право на собственост от сочения като титуляр в констативния нотариален акт № 0* т.І, рег. № 9* нот.дело № 018 от 27.03.2006 год. ЕТ”Д”. Посочено е, че и пред двете съдебни инстанции не е установено наличие на настъпило правоприемство между КФ”Д” и ЕФ”Д”, както и между всяка от тях и ЕТ”Д”, а с договор от 20.05.1990 год., сключен между поделение 38420-София и КФ”Д”, представлявана от Б. С. М., е била определена сумата 8 610 лева – разходната стойност, с която същата фирма да участвува в строителството на магазинна част в обект № 1/260-Б/15-23А в ж.к.”О”, за единен инвеститор, на който обект било определено МНО-поделение 38420. Според въззивния съд, по делото е установено само, че част от тази сума в размер на 7 000 лева била внесена по сметка на МНО с платежно нареждане от 08.06.1990 год., в което като платец е посочена ЕФ”Д”. Въззивният съд е приел, че законната доказателствена сила на констативния нотариален акт № 0* т.І, рег. № 9* нот.дело № 018 от 27.03.2006 год. в частта, с която е признато право на собственост в полза на ЕТ”Д” въз основа на покупка, е оборена, тъй като не е доказано придобивното основание, на което се позовава нотариалния акт. А щом е прието, че не е доказано производно придобивно основание, каквото ищцата/касатор/ твърди да е настъпило с исковата молба-заплащане стойността на магазина със семейни средства в размер на 61 421 лева през време на брака, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Обжалваният съдебен акт не противоречи на тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 год. по гр.дело № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС, и в частност на т.2 от тълкувателния акт, според която е допустим иск по чл.29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите, включени в търговското предприятие.
Неотносимо към решаващите мотиви на въззивната инстанция за отхвърляне на иска за делба на процесния магазин е и посоченото с изложението на основанията за касационно обжалване решение № 1* от 01.12.1993 год. по гр.дело № 587/1993 год. на Върховния съд, І г.о., посветено на съвместния принос в придобиването на имущество от съпрузите през време на брака /чл.19, ал.1 СК/ и доказването на окончателната фактическа раздяла, съпроводена от пълна разделност в отношенията.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 3526/2006 год. на Софийския градски съд, ІV”г” въззивен състав по жалба вх. № 2* от 12.08.2008 год., подадена от Р. К. У. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: