О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр.София, 24.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 241/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. к. “Фар”, гр. П., чрез адв. З от гр. Б., е подала касационна жалба вх. № 34 от 05.01.2009 год. срещу въззивното решение № І* от 18.11.2008 год. по в.гр.дело № 1179/2006 год. на Бургаския окръжен съд,четвърти въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение № 167 от 28.09.2006 год. по гр.дело № 226/2004 год. на Поморийския районен съд за отхвърляне на установителния иск за собственост на УПИ * в кв.112 по плана на гр. П., заедно с построените в имота: масивен склад „Хранителни стоки” с площ 539 кв.м., масивен склад „Осветителни тела” с площ 695 кв.м., масивна сграда „Ремонтна работилница” с площ 160 кв.м., масивна сграда „Транжорна” с площ 128 кв.м. и част от сладкарски цех, целият с площ 655 кв.м. и за отмяна на нотариален акт за собственост №/15.06.2001 год. по нот.дело № 92/2001 год. на нотариус Д. Г. в частта, с която ПК”Фар”, гр. П. е призната за собственик по давност на посочените сгради. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва: а/ правосубектността на кооперациите, регистрирани през миналия век се установява в съответствие с регистърната култура по онова време. Твърди се, че съдът не е изследвал въпроса какви документи са необходими за валидно вписване на к. към 1919 година, а автоматично приложил сега действащите норми, регламентиращи режима на учредяване и регистрация. Правосубектността на кооперациите, според жалбоподателя, касае съществено осигуряването и пенсионирането на служителите, работили в тях през годините; б/ невписването на промените в наименованието на кооперацията не води до извод за липса на правосубектност; правоприемство между РПК”Наркооп” и ПК”Фар” не може да има, защото се касае за една и съща кооперация; в/ не били обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, а според вещото лице, РПК”Наркооп” и ПК”Фар” представляват една и съща кооперация; последователността в баланса за четвъртото тримесечие на 1990 год. на РПК”Наркооп” и баланса за първото тримесечие на 1991 год. на ПК”Фар” била доказателство за приемственост и идентичност; г/ по делото съществуват многобройни безспорни косвени доказателства, които в тяхната съвкупност и взаимна връзка свидетелстват и създават сигурност относно съществуването на твърдяните от ищеца факти.
Ответниците по касация А. М. М., З. С. Г., Д. С. Л., Е. Г. К. и М. А. Д., чрез адв. Т от гр. Б. намират,че жалбата не следва да се допуска до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна.
Останалите ответници по касация не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователността на установителния иск за собственост е, че кооперацията-ищец/сега касатор/ не е провела пряко и пълно доказване на обстоятелствата, от които черпи претендираните права, а именно, че е универсален правоприемник на РПК”Наркооп”, респ. че последната е била преименувана на ПК”Фар”. Прието е,че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца/сега касатор/, че през 1949 год. ГПК”Напред” била преобразувана в РПК”Наркооп” и въобще преки доказателства за вписване в съответните регистри на к. с наименование „Наркооп”. От приложеното в цялост копие на фирмено дело № 9305/1990 год. въззивният съд приел, че съгласно преписа от регистъра на Областен съд-Бургас, с определение № 967/05.06.1919 год. е било вписано Потребително кооперативно дружество „Взаимност”-Анхиало, преименувано „Напред”. Според въззивния съд, при липсата на данни за вписване на РПК”Наркооп” и на ПК”Фар” преди 29.12.1990 год., с вписването на промените от същата дата по ф.дело № 9305/1990 год. на Бургаския окръжен съд, в най-добрия случай се е стигнало до възникване на нов правен субект-кооперацията-ищец/сега касатор/, но не и до правоприемството в отношенията, на които се позовава последната. Като се е позовал на чл.6, ал.3 ЗК/ДВ, бр.282 от 1948 год./, чл.6, ал.3 ПКО /Изв., бр.27 от 1954 год./ и чл.4, ал.6 ПКО /изв., бр.63 от 1960 год./, според които разпоредби кооперациите се вписват от народния, съотв. от районния съд, въззивният съд е приел, че за да бъде правосубектна юридическа личност, РПК”Наркооп”, която се сочи за праводател на ищцовата к. , следвало е да бъде вписана в съдебните регистри, като на вписване по този ред е подлежала и промяната в наименованието на юридическото лице. Съдът е анализирал и косвените доказателства за съществуването на юридическа личност с наименование РПК”Наркооп”, каквото е копието от тримесечния счетоводен отчет на РПК”Наркооп” към 31.12.1990 год., както и заключението на съдебно-икономическата експертиза, според която в ПК”Фар” се съхраняват документи на РПК”Наркооп”/застрахователно свидетелство от 1980 год., ведомости за заплати, книги на член-кооператорите, инвентарни книги/, но предвид липсата на решение на управителния орган за преименуване на юридическата личност, както и на вписване на това ново обстоятелство е приел за недоказано твърдението за универсално правоприемство. С оглед на това, посочените алтернативно от ищцовата к. придобивни основания – а/ проведена отчуждителна процедура в полза на РПК”Наркооп” и б/ чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ не са изследвани.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание би съществувало, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Кооперацията-касатор не сочи непълноти или неясноти на нормите на кооперативното законодателство, нито с обжалваното решение съдът за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор, нито с него е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване всъщност се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, по които Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само при наличие на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, каквито обаче не са налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 18.11.2008 год. по в.гр.дело № 1179/2006 год. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 34 от 05.01.2009 год. на П. к. „Фар”, гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: