О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.6
гр.София, 08.01.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 447/2009 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК във връзка с чл.192, ал.4 ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на А. М. О. от гр. Р. срещу определение № 1* от 21.07.2009 год. по в.гр.дело № 1086/2007 год. на Б. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на въззивното решение № 330 от 01.09.2008 год. по същото дело с присъждане на направените от него в производството пред окръжния съд разноски. Поддържа се, че насрещната страна дължи разноски за въззивното производство, тъй като първоинстанционното решение е било отменено и е постановено ново решение от окръжния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:
С първоинстанционното решение № 423 от 16.08.2007 год. по гр.дело № 1481/2006 год. на Р. районен съд по иск по чл.32, ал.2 ЗС на М. Т. Б. срещу А. М. О. е било разпределено при равни квоти за двамата и съгласно вариант втори от заключението на вещото лице реалното ползване на съсобствения УПИ *.760.382 по плана на гр. Р. с площ 546 кв.м., при съседи по скица: УПИ *.760.383, УПИ *.760.381, УПИ *.760.378 и УПИ *.760.397. Районният съд намерил за неоснователни възраженията на ответника/сега частен жалбоподател/: за недопустимост на иска поради това, че имотът бил предмет на съдебна делба, приключила със споразумителен протокол от 14.08.1975 год. и за придобиване по давност на реална част от имота.
Във въззивната жалба срещу решението на първата инстанция О. поддържал, че неправилно не било съобразено възражението му за наличието на процесуална пречка за разглеждане на иска, тъй като спорът бил разрешен с влязло в сила решение, както и не било уважено възражението му за изтекла придобивна давност за частта от УПИ, която той владее.
С въззивното решение окръжният съд отменил първоинстанционното решение и разпределил ползването на УПИ *.760.382 съобразно заключението на вещото лице от 26.03.2008 год. Окръжният съд намерил за неоснователно възражението, че ползването на дворното място било разпределено със съдебната спогодба от 1975 год., тъй като със спогодбата не е било извършено същинско разпределение със скица, с точни параметри на разделителните линии, както и че са налице нови обстоятелства – единият съсобственик е построил жилищна сграда, а другият започнал да строи такава. Съдът приел за неоснователно и възражението, че О. е придобил по давност реална част от урегулирания поземлен имот, предвид забраната на чл.59 ЗТСУ/отм./, както и че не е изтекъл срока от влизане на ЗУТ в сила. Независимо от това, окръжният съд отменил решението на първата инстанция, тъй като избрания с него вариант не отговаря на всички особености на съсобственото дворно място, свързани с използването му от съсобствениците чрез построените или строящи се в него сгради.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частният жалбоподател има право да му бъдат присъдени една трета от направените от него във въззивното производство разноски за държавна такса и за възнаграждение за първоначалното заключение на вещото лице инж. П/прието в заседанието на окръжния съд на 26.02.2008 год./. Основанията за това са следните:
Действително, ответникът /частен жалбоподател/ е поддържал и пред двете инстанции по съществото на спора, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е процесуално недопустим с оглед на чл.220 във връзка с чл.224, ал.1 и 2 ГПК/отм./, а така също и че е придобил по давност реална част от урегулирания поземлен имот в границите на страничните регулационни линии и вътрешната ограда. Както се посочи, и двете възражения са намерени за неоснователни. Независимо от това, първоинстанционното решение е било отменено и вместо него е постановено друго, с което е било разпределено реално ползването на съсобственото дворно място съобразно единствения вариант, предложен от вещото лице П. М. в допълнителното му заключение /л.43 от в.гр.дело № 1086/2007 год./. Вярно е,че с въззивното решение искането за разпределение на реалното ползване отново е бил уважен, но за разлика от първата инстанция окръжният съд е взел предвид обстоятелството, че в имота има започнало строителство на нова сграда, който строеж отговаря на строителните книжа и няма данни да е спиран. Единственият вариант на вещото лице е възприет от въззивния съд с оглед площта от дворното място, което всеки съсобственик притежава и тази, която ползва чрез строежите – находящите се в имота сгради, навеси и стопанска сграда, както и започналия строеж. Според този вариант О. ще ползва със 7 кв.м. повече площ.
Предвид на това, макар и да не е уважено възражението му за прекратяване на производството, както и това за отхвърляне на иска по чл.32 ЗС, частният жалбоподател е предизвикал чрез подадената от него въззивна жалба отмяната на неправилното първоинстанционно решение и постановяването на друго от окръжния съд. С това решение разпределението на реалното ползване е по-благоприятно за обжалвалата страна. Ето защо, последната има право да получи една трета от разноските, които е направила във въззивното производство за обжалване на първоинстанционното решение /2,5- лева/ и за възнаграждение на вещото лице за първоначалното му заключение /51,66 лева/, които суми следва да му бъдат присъдени за сметка на насрещната страна. Частният жалбоподател не представя доказателства за внесен от него депозит за допълнителното заключение на инж. П. Р. на възнаграждението за него въззивният съд е определил на 200н лева, платими по равно от страните, като е приел, че сумата е изплатена. Банков документ за внесена сума за допълнителното заключение на експерта по делото не е приложен, а справката – декларация, изготвена от вещото лице /л.44/ не доказва, че сумата 200 лева е била преведена по набирателната сметка на окръжния съд. Във всички случаи обаче разноските за допълнителното заключение на вещото лице е постановено да се поемат от страните по равно и следва да се понесат от тях в същото съотношение.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която не е уважена молбата за присъждане на разноски до размер на 54,16 лева и вместо него да бъде осъден М. Т. Б. да заплати същата сума на частния жалбоподател. В останалата част определението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 1* от 21.07.2009 год. по в.гр.дело № 1086/2007 год. на Б. окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. М. О. за присъждане на разноски за въззивното производство до размер на 54,16/петдесет и четири + 0,16/лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Т. Б. от гр. Р., ул.”Ш” № 20 да заплати на А. М. О. от гр. Р., ул.”Х” № 28 сумата 54,16/петдесет и четири + 0,16/лева разноски за производството по в.гр.дело № 1086/2007 год. на Б. окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: