О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.515
гр.София,08.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 421/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7* от 16.10.2008 год. на М. Г. Н. и Ж. Г. Д. от гр. С. срещу определението от 07.10.2008 год. по ч.гр.дело № 655/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението на Сливенския районен съд № 282 от 14.04.2008 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 2298/2007 год. поради недопустимост на предявения иск. Поддържа се, че с исковата молба са предявени два обективно съединени иска: първият – за отмяна на акт за общинска собственост № от 28.05.2001 год., а вторият – за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя.
Като основание за допускане касационно обжалване на определението се сочи, че същото противоречи на определение № 53 от 21.06.1984 год. по гр.дело № 508/1984 год. на ВС, І г.о. и на решение № 658 от 04.07.2000 год. по гр.дело № 652/1999 год. на ВКС, І г.о. и на решение № 311 от 21.12.1999 год. по гр.дело № 159/1999 год. на ВКС, 5-членен състав.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради следните съображения:
За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството, въззивният съд приел, че с исковата молба от 28.05.2007 год. е предявен ревандикационен иск, доколкото същата молба съдържа твърдение, че наследодателят на ищците Г е собственик на дворно място от 1900 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.9 по плана на гр. Т., за което притежава нотариален акт № 1* т.ІV, нот.дело № 1* от 1961 год. Въззивният съд е изхождал и от твърдението, че през 1956 год. Крълев внесъл имота в ТКЗС и че макар ТКЗС да е имало право на кооперативно земеползване, това не лишавало К. от владението на имота, защото ползването не е право на владение. Исковата молба, според въззивния съд, следва да се квалифицира по чл.108 ЗС, защото съдържа твърдение за право на собственост и искане за предаване на владението върху имота. Прието е, че не е налице отделен иск за оспорване истинността на акта за общинска собственост, тъй като не се твърди неговата неавтентичност, нито се оспорва някакъв удостоверен в него факт. С определението е споделена практиката на съдилищата, според която ревандикационните искове с предмет включени в ТКЗС земеделски земи, които не са възстановени на собственика или на неговите наследници, са недопустими като преждевременно предявени.
Определение № 53 от 21.06.1984 год. по гр.дело № 508/1984 год. на Върховния съд, І г.о. не е постановено по аналогичен случай, а е посветено на възможността страната да предяви иск за установяване неистинността на представен от другата страна документ, ако не го е оспорила и не е било проведено производство по чл.154 ГПК/отм./. В процесния случай с исковата молба се претендира признаване правото на собственост на наследодателя на двете жалбоподателки /а след смъртта му и на самите тях/ върху земеделския имот, като се оспорва верността на съставения от О. Т. акт за частна общинска собственост № от 28.05.2001 год., т.е. твърди се, че удостовереното в документа право на собственост не отговаря на действителното положение. Опровергаването на доказателствената сила на акта за частна общинска собственост обаче не се извършва по правилата за оспорване истинността на документ, а може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице, на което се противопоставя същия документ, т.е. отделен иск не е допустим.
На констативния характер на акта за държавна собственост /същото се отнася и до акта за общинска собственост/ се обръща внимание и с решение № 658 от 04.07.2000 год. по гр.дело № 652/1999 год. на ВКС, І г.о., в което е посочено, че с този акт не се създават права, а при оспорването му следва да се установи основанието, на което е придобита собствеността. Следователно, и това решение не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неотносимо към настоящия казус е и решение № 311 от 21.12.1999 год. по гр.дело № 159/1999 год. на ВКС, 5-членен състав, посветено на специалния установителен иск, уреден в § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 07.10.2008 год. по ч.гр.дело № 655/2008 год. на Сливенския окръжен съд по частна касационна жалба вх. № 7* от 16.10.2008 год., подадена от М. Г. Н. и Ж. Г. Д. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: