О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.982
гр.София, 30.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 740/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Г. Х. от с. Т., общ. Балчик, обл. Добрич е подал касационна жалба вх. № 1* от 25.07.2008 год. срещу въззивното решение № 1* т.ІІ, стр.418-426 от 09.06.2008 год. по в.гр.дело № 521/2007 год. на Д. окръжен съд, с което е отменено решението от 07.03.2007 год. по гр.дело № 1376/2004 год. на Д. районен съд в частта, с която са уважени исковете и е постановено друго за отхвърляне на претенциите за установяване право на собственост върху движими вещи: дървени скари за сушене на билки с размери 1.50х0.90 м. – 100 бр.; метални ферми с форма на половин елипса с размери: височина – 3 м. и широчина – 8м. – 90 бр.; метални варели 300 литра – 2 бр.; метален варел – 400 литра; метален варел 200 литра; фургон с размери 3 м. х 2 м. и височина 2 м. и цистерна 4.5 тона, предявени срещу В. з. к. асоциация на частните стопани „Д”, гр. Д..
П. се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с решение № 2* от 02.06.1959 год. по гр.дело № 1774/1959 год. на Върховния съд, І г.о.
Ответникът по касация е на становище, че липсват основания по чл.280 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли обективно и субективно съединените искове за установяване правото на собственост върху процесните движими вещи, въззивният съд е приел, че от писмените и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин принадлежността на спорните движимости към имуществото на касатора. Прието е, че твърденията на ищеца/касатор/ да е придобил собствеността върху вещите чрез покупко-продажба /п.п. 1,2,6 и 7 от исковата молба/ и чрез дарение /п.п.3,4 и 5 от исковата молба/ са останали недоказани. По отношение на фактурата за изработка и закупуване на вещите по п.2, съставена на 16.12.2003 год., съдът приел, че спорните вещи по този пункт са били описани от съдия-изпълнителя на 29.01.2002 год. и оценени от вещо лице в изпълнителното производство на 05.02.2002 год., като експертът посочил за време на изработването им периода 1997-1998 год. Прието е, че фактурата е съставена почти две години, след като вещите са били описани и оценени, респ. повече от пет години след изработването им, поради което не може да легитимира ищеца като собственик на металните ферми, възложени на ответника-юридическо лице. Показанията на свидетелите – близки роднини на ищеца /касатор/ и на ответника – физическо лице /негов баща/ относно начина на придобиване на вещите съдът е ценил през призмата на чл.136 ГПК/отм./, като е прието, че с тях се подпомага както позицията на ищеца/касатор/, така и усилията на длъжника по изпълнението, предприел действия по отчуждаване на имущество в полза на трети лица, с оглед осуетяване опити върху същото да бъде проведено изпълнение.
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 2* от 02.06.1959 год. по гр.дело № 1774/1959 год. на Върховния касационен съд, І г.о., доколкото последното не е относимо към посочените по-горе решаващи мотиви за отхвърляне на исковете за собственост на процесните движими вещи. Споменатото решение е посветено на правния интерес от установяването, като предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.336 ГПК/отм./ от трети лица-купувачи на недвижим имот по договор за обещание за покупко-продажба. В решението се подчертава, че всяко трето лице, засегнато от започнатото принудително изпълнение има правен интерес да предяви иск по чл.336 ГПК/отм./, като е достатъчно твърдението,че е обладател на вещни или на облигационни права върху процесния имот.
На първо място, претенциите на ищеца/касатор/ са квалифицирани от първоинстанционния и от въззивния съд като положителни установителни искове за собственост на процесните вещи, които съдилищата са приели за процесуално допустими. Обективно и субективно съединените претенции са разгледани от инстанциите по същество като искове за установяване правото на ищеца/касатор/ на собственост върху спорните вещи, а не като отрицателни установителни искове по чл.336 ГПК/отм./, за да бъде относимо решение № 2* от 02.06.1959 год. по гр.дело № 1774/1959 год. на ВС, І г.о.
На следващо място, ищецът/касатор/ неколкократно е доуточнявал правното основание на претенциите, предявени с исковата молба вх. № 1* от 02.09.2004 год. Първоначално с исковата молба е поискано ответникът ВЗКАЧС”Д”, гр. Д. да бъде осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати сумата 5 200 лева, представляваща преки вреди и пропуснати ползи. С нови две молби – от 21.09.2004 год. и от 28.09.2004 год. ищецът/касатор/ е заявил, че петитумът на исковата му молба следва да се счита заявен в смисъл да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че „ищецът е собственик на вещите, подробно описани в изп.дело № 2284/2000 год. на СИС Д. , втори район, а именно ферми и други описани към тях движими вещи”, както и да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят сумата 5 200 лева, представляваща преки вреди и пропуснати ползи от неправомерни действия. С определение от 01.02.2005 год. Добричкият районен съд е прекратил производството по осъдителния иск по чл.45 ЗЗД за сумата 5 200 лева, а по отношение на установителния иск за собственост намерил исковата молба за нередовна и дал седемдневен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, а с определение № 165 от 24.02.2005 год. прекратил производството и по този иск. Това определение е било отменено от Д. окръжен съд с определение от 05.04.2005 год. по ч.гр.дело № 251/2005 год. В заседанието на 07.06.2005 год. ищецът/касатор/ чрез процесуалния си представител е уточнил, че искът му е за собственост на движими вещи – по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. На 02.02.2007 год. е бил даден ход на делото по същество, като отново ищецът/касатор/ е поддържал предявения от него иск „за собственост на движими вещи, подробно индивидуализирани в молба от 04.05.2005 год.”. Във въззивното производство страната е била на становище за потвърждаване на решението на първата инстанция, с което е уважен положителния установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Едва с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касаторът за първи път изрично се позовава на чл.336 ГПК/отм./ и сочи решение № 2* от 02.06.1959 год. по гр.дело № 1774/1959 год. на ВС, І г.о. Както се посочи, обаче съдилищата са били сезирани и са разгледали положителни установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, а не отрицателни установителни искове по чл.336 ГПК/отм./, поради което и оплакванията срещу въззивното решение биха могли да се правят само в зависимост от очертания от самия ищец/касатор/ спорен предмет пред инстанциите по съществото на спора.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* т.ІІ, стр.418-426 от 09.06.2008 год. по в.гр.дело № 521/2007 год. на Д. окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 25.07.2008 год. на П. Г. Х. от с. Т., общ. Балчик, обл. Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: