О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1036
гр.София, .12.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 879/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Общинската с. „З” С. е подала касационна жалба вх. № 1* от 24.06.2009 год. срещу въззивното решение № 371 от 04.06.2009 год. по гр.дело № 207/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 16.01.2009 год. по гр.дело № 32/2006 год. на С. районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на О. с. „Земеделие и гори”, гр. С., Д. лесничейство Б. и Р. управление на горите-София, че Х. Б. Б., В. П. Б. К. , Е. А. Р. П. , Б. Т. М. , М. П. Д. , В. Г. М. , К. М. М. , К. Г. С. , Е. З. П. , П. З. Б. , П. Г. Б. , Е. З. Ф. , М. И. В. , И. Х. В. и В. Б. Ч. , като наследници на К. П. Б. , на Л. Б. , на Т. П. Б. , на З. П. Б. , на Г. П. Б. , на В. П. Б. /Чавдарова/, на Л. П. Б. /Димитрова/, на А. П. Б. /Захариева В. /, на Н. П. Б. /Кулева/ и на В. П. Б. /Кашъмова/ имат право на възстановяване на собствеността върху находящите се в землището на с. М. пасбище с площ 3640 дка в м.”Й” и гора с площ 362 дка в същата местност,, при общи граници и съседи: река Д. лева, река Л. И. , река Г. Л. , планина Д. , планина М. и пасбище „Ш”. Със същото решение е признато за установено спрямо Общинската с. „Земеделие и гори” С. , Д. лесничейство”- Б. , Р. управление на горите-София, Х. Б. Б., В. П. Б. К. , Е. А. Р. П. , Б. Т. М. , М. П. Д. , В. Г. М. , К. М. М. , К. Г. С. , Е. З. П. , П. З. Б. , П. Г. Б. , Е. З. Ф. , М. И. В. , И. Х. В. и В. Б. Ч. , че С. Н. В. , М. Г. Р. , С. Л. Р. , Н. Л. Р. , Н. З. Р. , Д. С. Р. , М. С. Я. , В. М. Ч. , Р. Б. Ч. , Д. Б. Ч. , С. Д. Ч. , Т. В. Ч. М. , Д. В. Ч. , Т. Б. Ч. , П. Д. Ч. , Н. Д. Ч. , П. Г. П. , И. А. П. , В. В. П. , В. Г. Я. , Д. Г. Ч. К. , Х. Н. Б. , А. Н. Б. , Е. А. К. , М. Л. А. , Л. М. Х. , М. Д. Д. , П. Г. Д. , А. К. , В. К. , Е. З. Г. , В. П. В. , А. П. А. , С. А. Б. , П. Г. Б. , М. В. Б. , Г. П. Б. , Р. П. Н. , Н. Г. Н. , Е. К. Х. , С. С. К. , В. Б. К. и Б. Б. К. имат право на възстановяване собствеността върху находящите се в землището на с. М. пасбище с площ 3640 дка в м.”Й” и гора с площ 362 дка в същата местност, при общи граници и съседи: река Д. лева, река Л. И. , река Г. лева, планина Д. , планина М. и пасбище „Ш”.
П. се оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за обезсилване или отмяна на въззивното решение.
Основания за допускане на касационно обжалване според касатора: а/ наследниците на починалия през 1922 год. Петър З. Б. е следвало да докажат, че към момента на одържавяването през 1948-49 год. са били собственици на процесните имоти; б/ съобразно У. на Великото народно събрание за пререгистриране на непокритите имоти /ДВ, бр.122 от 31.05.1949 год./, собствениците са били длъжни да отразят в емлячните регистри промените след предходното отразяване на имотите от 1935 год.; в/ за същите имоти ищците са предявили претенции за възстановяване правото на собственост и по гр.дело № 612/2008 год. на Софийския окръжен съд.
Ответниците по касация Х. Б. Б., В. П. Б. К. , Е. А. Р. П. , Б. Т. М. , М. П. Д. , В. Г. М. , К. М. М. , К. Г. С. , Е. З. П. , М. И. В. , И. Х. В. и В. Б. Ч. са на становище, че касационното обжалване е недопустимо, а по същество,че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, въззивният съд е приел за доказано с нотариалния акт № 1* т.І, рег.1367, нот.дело № 144/1935 год., че наследодателите на ищците –, Л. Б. , Т. Б. , З. Б. , Г. Б. , В. Б. , Л. Б. , А. Б. , Н. Б. и В. Б. са притежавали процесните имоти към момента на национализирането и отнемането им с включване в държавния горски фонд през 1946-48 год. Съдът е приел за неотносимо към спора обстоятелството, че имотите не фигурират в емлячния регистър на с. М., след като по делото е представен нотариален акт за собственост. Намерени са за неоснователни възраженията, че процесните имоти са възстановени на ищците с решение по гр.дело № 261/2007 год. на С. районен съд, което е извършено по реда на ЗСПЗЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба, които могат да съставляват пороци на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.т.2 и 3 ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. Жалбоподателят не се позовава на противоречие с практиката на Върховния касационен съд/т.1/, нито твърди, че е налице противоречиво решаван от съдилищата в страната материалноправен или процесуалноправен въпрос/т.2/. В изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Основният въпрос, който се повдига с жалбата и с изложението на основанията е по приложението на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Твърди се, че нотариалният акт № 1* т.І, рег.1367, нот.дело № 144/1935 год. на С. околийски съдия се отнася за собственост на П. З. Б. на посочените в исковата молба ищци. Видно от съдържанието на този акт, съставен на 24.12.1935 год. въз основа на обстоятелствена проверка, извършена от С. околийски съдия на 15.06.1934 год., наследодателите на ищците, а именно: Катина П. Б. , Л. С. Б. , Т. П. Б. , З. П. Б. , Г. П. Б. , В. П. Б. , Л. П. Б. , А. П. Б. , Н. П. Б. и В. П. Б. са били признати за собственици по наследство и давностно владение на пасбище от 3640 декара и на гора от 362 декара в м.”Й”, землището на М. селска община. С оглед на това, липсва предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице нито една от хипотезите на този текст от процесуалния закон, а именно: а/ произнасянето на съда да е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Жалбоподателят не сочи на непълноти или неясноти на нормата на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, нито твърди, че въззивният съд се е произнесъл за първи път по аналогичен правен спор, нито че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Изложеното дотук се отнася и до твърдението, че обжалваното решение не е съобразено и с предвиденото с У. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите имоти /ДВ, бр.122 от 31.05.1949 год./ задължение на собствениците на земеделски земи да декларират притежаваните имоти, за да бъдат отразени в емлячните регистри от 1949 год. Отново се касае за оплакване срещу правилността на въззивното решение – за съществено нарушение на процесуални правила и за противоречие с материалния закон, които обаче подлежат на проверка само ако е налице, която и да е от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Оплакването за недопустимост на въззивното решение, като постановено по иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ при наличие на решение на Софийския окръжен съд по гр.дело № 612/2008 год. по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, също не може да бъде квалифицирано като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът за съотношението между двете искови производства не налага разглеждането му чрез допускане на касационно обжалване на решението.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 371 от 04.06.2009 год. по гр.дело № 207/2009 год. на Софийския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 24.06.2009 год., подадена от О. с. „З”-гр. Самоков.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: