О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1040
гр.София, 17.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 857/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. К. Б. от гр. Б. е подала касационна жалба вх. № 5* от 17.02.2009 год. срещу въззивното решение № 52 от 10.01.2009 год. по в.гр.дело № 2107/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 09.05.2008 год. по гр.дело № 3854/2007 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу ОСЗГ- Д. Чифлик и О. Б. иск за приемане за установено правото й на възстановяване собствеността върху: лозе с площ 2.820 дка в м.”Е”/още „К”/, при граници: Киряк Х. , Д. Е. , И. А. и път; нива с площ 1.850 дка в м.”Х”, при граници: Коста Т. , Д. Зафиров, Г. Б. ; нива с площ 4.800 дка в м.”Р”, при граници: Христо К. , Х. М. и път; нива с площ 1.000 дка в м.”Б”, при граници: Апостол Т. , Д. Я. и път; нива с площ от 1.000 дка в м.”К”, при граници: Демир Я. Д. , К. Ф. и път и нива с площ 1.000 дка в м.”Б”, при граници: река М. Г. и път, при твърдяно придобивно основание давностно владение, осъществявано от нейния праводател К. Зафиров К. , бивш жител на гр. Б., починал на 20.06.1988 год., през периода от 1934 год. до 1956 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на чл.10, ал.1 и чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване на решението се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: значението на писмените доказателства, създадени преди кооперирането на земеделските земи за установяване правото на собственост, и в частност оземлителната карта на землището на гр. Б. от 1934 год., установяваща, според жалбоподателя владението на имотите към същия момент.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че ищцата/касатор/ не е доказала твърдяното от нея оригинерно основание за придобиване правото на собственост от страна на нейния праводател К. Зафиров К. към 1956 година. Прието е, че представената извадка от главната книга на ТКЗС – опис-декларация за внесена от К. Зафиров земя и инвентар, не съдържа индивидуализиращи белези на описаните в нея 10.2 дка ниви и 2.6 дка лози: площ, местонахождение и граници и не може да се приеме, че са били описани част от процесните ниви. Въззивният съд е приел по-нататък, че въз основа на оземлителната карта за настаняване на бежанци, изработена от Г. институт, в която процесните имоти са записани на името на Зафир К. на наследодателя на ищцата/касатор/, не може да се направи извод, че към 1934 год. владението на имотите да е било предадено от Зафир К. на К. Зафиров, още повече, че според гласните доказателства това станало около 1942 год. когато синът се е женил.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Във всички случаи, повдигнатият с касационната жалба въпрос трябва да е свързан със съображенията на въззивния съд, обосновали изводите относно съществуването, респ. несъществуването на спорното право и се явяват съществени за изхода на делото.
При иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описаните в исковата молба имоти са били собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята чрез внасянето й в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване правото на собственост следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права – нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действали преди 09.09.1944 год., протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др. Доколкото в случая ищцата/касатор/ се е позовавала на изтекла към 1956 год. в полза на нейния наследодател К двадесетгодишна придобивна давност върху процесните ниви, следвало е да докаже, че последният е упражнявал фактическата власт върху конкретните земеделски имоти през визирания в исковата молба период от време, вкл. и че владението върху тях му е било предадено от баща му Зафир К. в към 1934 год. /твърди се, че това е станало чрез неформално дарение по повод на брака му през 1934 год./. При липсата на писмени доказателства годни да удостоверяват право на собственост, собствеността върху земеделска земя може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила, но само ако по делото е налице такава система от доказателствени факти /улики, индиции/, която след като изключи всяка друга вероятност/версия/, да създаде сигурност, че индицираният чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В случая, въззивният съд е приел, че не би могла да се установи идентичността на описаните в главната книга на ТКЗС, съгласно опи-декларацията, подадена от К. Зафиров К. , 10.2 дка ниви и 2.6 дка лози с част от процесните земеделски имоти. Прието е още, че записването на процесните имоти върху оземлителната карта от 1934 год. на името на Зафир К. – баща на наследодателя на ищцата/касатор/, не може да послужи като индиция, че към същата година владението е било предадено от бащата на сина. Напротив, от показанията на свидетеля А съдът е приел, че това е станало към 1942 год., когато К. Зафиров се е женил.
Предвид на това, претенцията по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е намерена за неоснователна, като от съвкупната преценка на събраните доказателства е прието, че ищцата/касатор/ не е правела главно и пълно доказване на твърдяните от нея правопроизводящи факти – придобиване на собствеността от нейния праводател К. Зафиров въз основа на двадесетгодишната давност, както и че процесните имоти са били отнети от него по някой от способите по чл.10 ЗСПЗЗ и земите са имали земеделски характер към момента на обобществяването им. Решението не е основано само и единствено на преценката на оземлителната карта от 1934 година.
Липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 10.01.2009 год. по в.гр.дело № 2107/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 5* от 17.02.2009 год., подадена от Г. К. Б. от гр. Б..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: