О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр.София, 26.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 295/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. К. от с. С., обл. Благоевград е подала касационна жалба вх. № 2908/10.09.2008 год. срещу въззивното решение № 498 от 23.07.2008 год. по в.гр.дело № 498/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 56 от 13.02.2008 год. по гр.дело № 58/2007 год. на Гоцеделчевския районен съд и е отхвърлен предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ против Ф. А. У. , Ю. А. У. и С. А. Б. за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, А. А. У. е бил собственик на основание наследство и давност на земеделски имот: ливада с площ от 3.600 дка в м.”Ж”, при съседи: мера, Н. Д. , Г. С. ; ливада с площ 6.500 дка в м.”К”, при граници: Костадин К. , мера, Т. Б. , К. Д. ; нива с площ 3.200 дка в м.”Ж”, при граници: Гавраил С. , М. А. , С. С. , А. У. ; нива с площ 2.000 дка в м.”Ж”, при граници: мера, Т. Д. ; ливада с площ от 0.800 дка в м.”Б”, при граници: дере, М. П. , мера и нива от 1.000 дка в м.”Б”, при граници: дере, М. П. и А. У.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и недопустимост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на решението с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решение № 834 от 20.12.2005 год. по гр.дело № 556/2005 год. на І г.о., решение № 215 от 04.05.2001 год. по гр.дело № 617/2000 год. на І г.о., решение № 803 от 29.11.2004 год. по гр.дело № 382/2004 год. на І г.о. и определение № 9 от 29.01.2004 год. по гр.дело № 930/2003 год. на 5-членен състав.
Като второ основание /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ се сочи противоречието между първоинстанционното решение и решението на въззивния съд по конкретното дело.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Ищцата/сега касатор/ и наследодателят на ответниците са наследници на А. А. У. , починал на 07.01.1969 год. Със заявление вх. № 1* от 13.05.1992 год. синът на последния А. А. У. поискал възстановяване на собствеността върху ниви и ливади в м.м.”Ж”, „Б”, „М”, „К” и „Т” в землището на с. С.. С решение № 1* от 17.02.1993 год. и решение № 1* от 11.01.1999 год. поземлената комисия-Сатовча възстановила правото на собственост на А. А. У. в съществуващи реални граници върху имотите по заявление вх. № 1887/13.03.1992 год. Със заявление вх. № 1* от 13.03.1992 год. Али А. У. поискал възстановяване собствеността на наследниците на А. А. У. върху ниви и ливади в м.м.”Т”, „П”, „К” и „К” в землището на с. С.. С решение № 149 от 17.02.1993 год. и решение № 1* от 10.10.1999 год. комисията възстановила собствеността върху имотите по заявление вх. № 1888/13.03.1992 год. на наследниците на А. А. У. Въз основа на допълнителното искане от 28.08.2006 год., направено от ищцата/касатор/ към заявление вх. № 1*/л.45 от гр.дело № 58/2007 год./, комисията възстановила с решение № 1* от 31.08.2006 год. собствеността върху 11 земеделски имота /ниви и ливади/ на наследниците на А. А. У. , в т.ч. и процесните шест имота.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд приел, че ищцата/касатор/ не е доказала началото на давностното владение, упражнявано от А. А. У. , за да може последният да придобие собствеността по този оригинерен способ до внасянето на имотите в ТКЗС, нито идентичността на процесните имоти с тези, които били заявени и възстановени на наследодателя на ответниците А по заявление № 1* от 13.03.1992 год.
Не е налице противоречие на решението с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения. Решение № 834 от 20.12.2005 год. по гр.дело № 556/2005 год. І г.о. припомня, че делбеното производство е недопустимо, ако спорът за материално право по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен с влязло в сила решение, но последващо решение на ОСЗГ не е издадено, т.е. производството по възстановяване на собствеността все още не е приключило. В същия смисъл е и решение № 803 от 29.11.2004 год. по гр.дело № 382/2004 год. Решение № 215 от 04.05.2001 год. по гр.дело № 617/2000 год. І г.о. е посветено на конститутивното действие на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделска земя и на задължението на поземлената комисия да се съобрази с влязлото в сила решение по спора за материално право по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Съгласно решение № 9 от 29.01.2004 год. по гр.дело № 930/2003 год. на 5-членен състав, съобразно влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поземлената комисия сама извършва промяната по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Следва да се има предвид, че когато в полза на двете страни по спора са постановени окончателни решения на поземлената комисия/ОСЗГ/ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ би било лишено от правен интерес – въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху земеделската земя към момента на образуване на ТКЗС ще бъде обсъден като преюдициален в производството по спор за собственост към настоящия момент, в който гражданският съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразността на административните актове с реституционен ефект. Впрочем, сама жалбоподателката в касационната си жалба сочи на липса на интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
На следващо място, липсва предпоставката и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Процесуалният закон има предвид противоречива практика /решения или определения/ по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, постановени от различни по степен съдилища, които са влезли в сила поради това, че не подлежат на обжалване; когато не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена, както и когато касационна жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена. В случая, решението на първата инстанция е отменено с въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 498 от 23.07.2008 год. по в.гр.дело № 498/2008 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 10.09.2008 год., подадена от А. А. К. от с. С., обл. Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: