Р Е Ш Е Н И Е
№..283
гр.София, 11.05.. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1769/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Й. З. Т. от с. Б., обл. Монтана срещу въззивното решение от 07.02.2007 год. по в.гр.дело № 335/2006 год. на М. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.04.2006 год. по гр.дело № 417/2004 год. на Б. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна на въззивното решение.
Й. З. Т. е подала жалба и срещу решението от 04.10.2007 год. по в.гр.дело № 335/2006 год. на М. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същото дело от 07.02.2007 год. Иска се да се постанови решение, от което да е видно, че имотът, изнесен на публична продан е по гр.дело № 417/2007 год. с решение от 28.06.2005 год., а не от 25.04.2006 год.
Ответницата по касация Е. Т. В. от с. Б., обл. Монтана не е ангажирала становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбите основания за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 25.04.2006 год. по гр.дело № 417/2004 год. Берковският районен съд постановил да бъде изнесен на публична продан УПИ ХІV-2478 в кв.164 по плана на гр. Б. с площ 240 кв.м., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, масивна едноетажна сграда в дъното на парцела и масивен гараж, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно частите им, както следва: на Е. Т. В. – 1/3 част, а на Й. З. Т. – 2/3 части. Със същото решение е отхвърлен иска на Й. З. Т. срещу Е. Тр. В. за сумата 4 650 лева за извършени в имота подобрения.
Въззивният съд оставил в сила решението в обжалваната част, като приел, че жалбоподателката не е доказала две от предпоставките по чл.288, ал.3 ГПК/отм./, а именно: да е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството, както и да няма друго жилище.
Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е била оставена без уважение, като е прието, че в случая няма несъответствие на отразеното в мотивите и диспозитива на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу решението, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка за неоснователна поради следните съображения:
С молба вх. № 744 от 16.04.2007 год. Й. З. Т. е поискала поправка на очевидни фактически грешки, както следва: а/ в датата на постановяване на въззивното решение, която вместо 07.02.2007 год. да се чете 07.02.2006 год. и б/ в изписването на датата на решението по първоинстанционното гр.дело № 417/2004 год. на Б. районен съд, която в мотивите и диспозитива на въззивното решение да се чете 28.06.2005 год. вместо изписаната 25.04.2006 год.
Окръжният съд правилно е отказал да уважи молбата, като е приел, че в датата на въззивното решение /л.23 от в.гр.дело № 335/2006 год./ е изписана 2007 година и не е налице твърдяната очевидна фактическа грешка, т.е. съдебният акт е постановен на 07.02.2007 год., а не на 07.02.2006 год. Такава грешка съдържа заглавната част на решението, която сочи, че заседанието за решаване на делото е проведено на 30.10.2005 год., докато протоколът за същото /л.21 и 22/ удостоверява, че последното заседание се е състояло на 30.10.2006 год. След като делото във въззивната инстанция е образувано на 19.09.2006 год., очевидно е, че постановеното по него решение не може да е постановено на 07.02.2006 год.
Не е налице очевидна фактическа грешка и в изписването датата на първоинстанционното решение, по което е постановено въззивното решение. Окръжният съд е съобразил, че действително по гр.дело № 417/2004 год. на Б. районен съд първоначално е било постановено решение от 28.06.2005 год. за изнасяне на делбения имот на публична продан /л.71 от делото/. Това влязло в сила решение обаче е било отменено на основание чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/отм./ с решение № 864 от 30.12.2005 год. по гр.дело № 610/2005 год. на ВКС, І г.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане е постановено решението от 25.04.2006 год., поради което правилно във въззивното решение се сочи тази дата.
Касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че към момента на откриване на наследството е живяла в процесното жилище и че не притежава друго жилище. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като още с определение в закрито заседание от 06.10.2006 год. въззивният съд е допуснал при довеждане поискания с жалбата срещу първоинстанционното решение свидетел. За уваженото доказателствено искане жалбоподателката е уведомена с призовката за насроченото за 30.10.2006 год. заседание на въззивната инстанция, получена от нея на 13.10.2006 год./л.17 от делото/. С неявяването си в заседанието на 30.10.2006 год. и след като не е довела допуснатия й свидетел страната мълчаливо се е отказала от събирането на свидетелските показания. От друга страна, не е представена декларация или друг документ, че страната не притежава право на собственост върху друг жилищен имот. За пълнота следва да се отбележи, че в случая изобщо не са били налице предпоставките по чл.288, ал.2 или ал.3 ГПК/отм./ за възлагане в дял на неподеляемо жилище. С изменената редакция на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ със Закона за изменение и допълнение на ГПК-ДВ, бр.64 от 16.07.1999 год. бяха уредени две хипотези на възлагане на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност-когато съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на страните. Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ пък изключва от този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. В случая, съсобствеността между страните е възникнала, след като с влязло в сила постановление от 20.09.2004 год. по изп.дело № 154/2002 год. на съдебния изпълнител при Б. районен съд, на основание чл.384, ал.1 ГПК/отм./ е възложена 1/3 идеална част от процесния имот в полза на взискателя Е. Т. В., обявена за купувач с протокол от 08.09.2004 год.
В заключение, обжалваните въззивно решение и решението, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка са правилно и законосъобразно постановени съдебни актове, които следва да бъдат оставени в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.02.2007 год. по в.гр.дело № 335/2006 год. на М. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.04.2006 год. по гр.дело № 417/2004 год. на Б. районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 04.10.2007 год. по в.гр.дело № 335/2006 год. на М. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Й. З. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 07.02.2007 год. по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: