О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.45
гр.София, 13.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1112/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Г. А. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 2* от 29.05.2009 год. срещу въззивното решение от 07.05.2009 год. по гр.дело № 3035/2007 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ”в” състав, с което е оставено в сила решението от 06.07.2007 год. по гр.дело № 10516/2005 год. на Софийския районен съд, 56-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора и от Д. М. С. срещу А. Н. А. иск за съдебна делба на урегулиран поземлен имот Х-135/стар Х-112/ от кв.12 по плана на с. П., с площ 646 кв.м. по нотариален акт и 641 кв.м. по скица, при съседи: от две страни улица, УПИ ХІ-134 и УПИ ХІІ-136, заедно с построените върху мястото едноетажна жилищна сграда, три тухлени стопански постройки /бараки/, с площ по 10 кв.м., намиращи се вдясно от къщата, в южната част на имота; тухлена стопанска постройка със застроена площ 50 кв.м.; две тухлени помещения за отглеждане на животни и тухлен клозет.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и допускане делба на процесния имот.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд; б/ противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос, а именно: валидно ли е завещанието, ако датата в него е поставена накрая; денят е посочен с цифри, които са неясни и не е посочено състоянието, в което се е намирал завещателят в момента на съставянето му и в/ така формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът се позовава на решение № 4* от 14.11.1980 год. по гр.дело № 2083/1980 год. на ВС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска за делба, въззивният съд е приел, че със съставеното саморъчно завещание от 01.09.1998 год. Богдан Г. А. е назначил за свой единствен наследник съпругата си – ответницата А. Н. А., като е изключил правата на братята си – ищци по делото, които са извън кръга на лицата с право на запазена част от наследството и не биха могли да искат намаляване на завещанието.
Възраженията на последните за наличие на пороци във формата и съдържанието, водещи до нищожност на завещанието са намерени за неоснователни. Прието е, че в завещанието е посочена дата на съставянето му, като денят и годината са били из писани с цифри, а месецът-с думи, но законът не поставя изискване датата да бъде изписана с цифри или с думи. Според въззивния съд, без значение е и липсата на изявление от страна на завещателя в самото завещание относно способността му да разбира същността и последиците от изявлението си, тъй като не съществува такова изискване относно съдържанието на завещанието като едностранен правен акт.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 4* от 14.11.1980 год. по гр.дело № 2083/1980 год. на Върховния съд, І г.о., което е израз на постоянната практика на върховната съдебна инстанция по приложението на чл.25, ал.1 и чл.42, б.”б” от Закона за наследството. В цитираното решение се подчертава, че датата в саморъчното завещание следва да бъде пълна, т.е. с означение на деня, месеца и годината на съставяне на завещанието, като липсата на означение на деня, или на месеца, или на годината на съставяне е равна на липса на дата въобще. В настоящия казус обаче не се касае за липса на означение на деня, месеца или годината на съставяне на завещанието, а жалбоподателят твърди, че същото е нищожно, най-напред: защото в началото му датата не била изписана цифром и словом, а била поставена в неговия край и денят бил посочен с неясни цифри.
Следователно, решение № 4* от 14.11.1980 год. по гр.дело № 2083/1980 год. ВС, І г.о. не може да послужи като доказателство за наличие на противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.25, ал.1 и чл.42, б.”б” ЗН, което да съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквато би била налице ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Изложението не съдържа твърдения, ч е налице някоя от изброените хипотези, отнасящи се до разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.42, б.”б” ЗН, а възпроизвежда оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само доколкото има поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Предвид отсъствието на такова основание, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.05.2009 год. по гр.дело № 3035/2007 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ”в” състав по жалба вх. № 2* от 29.05.2009 год., подадена от Ц. Г. А. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: