О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 340/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. У. чрез пълномощника си адв. С от гр. П. е подала касационна жалба вх. № 675 от 13.01.2009 год. срещу решение № 1* от 03.12.2008 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение № 964 от 13.06.2008 год. по гр.дело № 2800/2006 год. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в частта относно определянето стойността на образуваните два дяла, както и остойностените квоти на съделителите, в т.ч. дължимата сума за уравнение спрямо съделителя С. Б. У. – за разликата над 19 905,00 лева до размера на 43 278,05 лева.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че в нарушение на чл.344, ал.1 ГПК в стойността на разпределените имоти са включени стойностите и на имоти, които не са допуснати до делба – самостоятелен обект масивен гараж, както и индивидуализираното по предвижданията на ЗРП право на строеж – надстрояване на трети жилищен етаж над съществуващата жилищна сграда и пристройка с надстройка над съществуващия стоматологичен кабинет. Твърди се, че нарушенията при определяне стойностите на имотите съставляват неточно приложение на закона по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, какъвто е правилното определяне действителната стойност на разпределените имоти.
М. Д. У. чрез адв. С от гр. П. е подала касационна жалба вх. № 1* от 21.07.2008 год. срещу въззивното решение № 964 от 13.06.2008 год. по гр.дело № 2800/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което по реда на чл.292 ГПК/отм./ е извършена делбата, като в дял на жалбоподателката е разпределено еднофамилно жилище на два етажа с изба и таван, ведно с 65% от дворно място, на стойност 381 400 лева, а в дял на С. Б. У. – стоматологичен кабинет с 35% от дворното място на стойност 108 590 лева, както и апартамент на стойност 75 700 лева, като за уравнение на дяловете У. е осъдена да заплати на другия съделител сумата 66 885,55 лева. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в частта относно стойността на квотите на съделителите и постановяване на решение по същество, с което М. У. с остойностена квота 171 550 лева да бъде осъдена да заплати на С. У. с остойностена квота 191 455,60 лева, за уравнение на дяловете сумата 19 905,00 лева. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне по „съществен материалноправен интерес от значение за прилагане на закона във връзка с точното парично уравняване между страните при извършване на делбата”, а именно неправилно включване в общата крайна пазарна стойност на делбения имот и стойността на правото на строеж и на масивен гараж, които не са били допуснати до делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да се произнесе най-напред по допустимостта на касационното обжалване по отношение на жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, а по допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение – при условие, че решението за поправката му е влязло в сила, в т.ч. ако не бъде допусната до касационно разглеждане подадената срещу последното жалба.
По жалба вх. № 675 от 13.01.2009 год. срещу решение № 1* от 03.12.2008 год.
Въззивният съд е приел, че в заключението на вещото лице С. П. Ж. от 07.04.2008 год./л.89-91 от гр.дело № 2800/2006 год./, въз основа на което е определена стойността на двата дяла и са присъдени сумите за уравнение, е допусната явна техническа грешка при аритметичното пресмятане. След извършените от съда изчисления е установено, че по решението от 13.06.2008 год. стойността на дял първи неправилно е била определена на 381 400 лева, вместо на 336 092,50 лева, а тази на дял втори – на 108 590 лева, вместо на 132 197,50 лева, като вместо присъдените 66 885,55 лева, М. Д. У. дължи на С. Б. У. сумата 43 278,05 лева за уравнение на дяловете, съставляваща разлика между квотата на последния в съсобствеността, която е 251 175,55 лева и получения от него дял на стойност 207 897,50 лева /132 197,50 лева + 75 700 лева/.
Жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, произнасянето на съда трябва да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Жалбоподателката не сочи неясноти или непълноти на правните норми, отнасящи се до начина на определяне действителната стойност на делбения имот при окончателното ликвидиране на съсобствеността, нито с обжалваното решение съдът за първи път се е произнесъл по молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при изчисление стойността на поставени в реален дял обекти и на дължимата сума за уравнение на дяловете. Доводите, свързани с оценяването на правото на строеж и на сграда, които не са били допуснати до делба, касаят правилността на решението за извършване на делбата, т.е. формираната воля на въззивния съд, а не несъответствието й с външното й изразяване в писмения текст на решението. По тези доводи, предмет на касационната жалба вх. № 1* от 21.07.2008 год. срещу въззивното решение № 964 от 13.06.2008 год. касационната инстанция би се произнесла, ако са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение, жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка не следва да бъде допускана до касационно разглеждане.
По жалба вх. № 1* от 21.07.2008 год. срещу решение № 964 от 13.06.2008 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. се произнася по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, което заедно с решението за неговата поправка/влязло в сила поради недопускане на касационното му обжалване/ образува едно цяло и важи с поправеното съдържание от деня на постановяването му.
Твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
Твърденията, че неправилно в пазарната цена на делбения имот били включени самостоятелни обекти – масивен гараж и право на надстрояване и пристрояване, които според жалбоподателката не са предмет на делбеното производство, съставляват оплаквания за неправилност на решението. Касационната жалба обаче не съдържа твърдения, които да съставляват основание за допускане касационно обжалване на решението по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос действително е съществен за изхода на делото, но липсват хипотезите, при които се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този текст на процесуалния закон. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Касационната жалба не съдържа твърдения, които да се обхващат от възможните хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които да оправдаят допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 03.12.2008 год. по гр.дело № 2800/2006 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх. № 675 от 13.01.2009 год., подадена от М. Д. У. от гр. П..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 964 от 13.06.2008 год., поправено с решение № 1* от 03.12.2008 год. по гр.дело № 2800/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 21.07.2008 год., подадена от М. Д. У. от гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: