О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.221
гр.София, 24.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. И. К., Т. Г. Ч. и Н. Г. К. от гр. П., чрез адв. В от същия град, са подали касационна жалба вх. № 1* от 07.07.2008 год. срещу въззивното решение № 395 от 09.06.2008 год. по в.гр.дело № 161/2008 год. на П. окръжен съд. С него е отменено решение № 93 от 17.09.2007 год. по гр.дело № 58/2007 год. на П. районен съд и е отхвърлен предявения иск срещу Ц. М. Д. и М. Ц. Д. за допускане съдебна делба на дворно място, представляващо УПИ ХV-84 от 904 кв.м. в кв.10 по плана на гр. П., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на 80 кв.м., магазин за хранителни стоки с площ 81 кв.м., масивна едноетажна второстепенна сграда с площ 33 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда/лятна кухня/, застроена на 12 кв.м. в гр. П., ул.”Р” № 1* при съседи: Ралчо П. , Л. Т. и от две страни – улици. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и до пускане на съдебна делба.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирано с решение № 216 от 05.04.2002 год. по гр.дело № 657/2001 год. І г.о., решение № 508 от 29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. І г.о. и решение № 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. І г.о., както и че въпросът за придобиване по давност от съсобственик е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация М. Ц. Д. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска за делба е, че ответникът М. Ц. Д. е владял имота необезпокоявано за времето от 14.04.1996 год. до датата на предявяване на исковата молба – 20.03.2007 год., в резултат на което на основание чл.79, ал.1 ЗС придобил собствеността по давност. Извода си съдът основал на показанията на разпитаните свидетели Н. Д. , Г. М. , Н. Г. , В. Р. , П. Д. и Н. Б. , които установили, че от смъртта на наследодателя на ищците Г/26.04.1995 год./ Марин Д. държал „всичко под ключ”, а след смъртта на баба си С. Л. К. /13.04.1996 год./, освен къщата, завладял и дворното място с всички намиращи се в него сгради и не допускал никого вътре. Следователно, възражението на ответника М за придобиване на имота по давност е намерено за основателно, като въззивният съд е приел, че за времето от 14.04.1996 год. до деня на предявяване на иска за делба – 20.03.2007 год. Д. категорично се е противопоставил на всички опити на когото и да било от останалите съсобственици да ползват имота, като го заключил и дори не желаел да разговаря за споразумение.
С оглед на това, изложеното като допълнително съображение от въззивния съд, че след като М. Д. е съсобственик на къщата на собствено основание – договора за покупко-продажба от 08.02.1996 год., в тежест на останалите съсобственици било да докажат, че той е владял само своята идеална част, не е решаващо за изхода на спора, доколкото не е послужило като решаващ мотив за уважаване на възражението за изтекла давност. Изводът на въззивния съд за изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС е основан на преценката на доказателствата по делото, съгласно които Д. противопоставил на другите съсобственици настъпилата промяна в намерението на упражняваната от него фактическа власт по отношение на техните идеални части, като заключил имота и не позволявал на никого да стъпва там. Ето защо, не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените решения №№ 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год., 508 от 29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. и 216 от 05.04.2002 год. по гр.дело № 657/2001 год. на І г.о.
В обобщение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се поддържа /срвн. молбата от 19.12.2008 год./, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395 от 09.06.2008 год. по в.гр.дело № 161/2008 год. на П. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 07.07.2008 год., подадена от Б. И. К., Т. Г. Ч. и Н. Г. К. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: