О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр.София, 06.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 86/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. Г. К., Е. Г. К. , Ю. Г. К. , Е. Б. Кефалиева, В. Б. М. , Д. Х. И. и И. Х. И. , чрез адв. Х от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 4* от 19.11.2008 год. срещу въззивното решение № 460 от 24.10.2008 год. по в.гр.дело № 416/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 155 от 22.12.2005 год. по гр.дело № 38/2005 год. на Ч. районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на недвижим имот с площ 2317 кв.м., участващ в УПИ Х в кв.60 по плана на гр. Ч. от 1978 год., при граници: наследници на А. Х. , „В”АД, наследници на А. Ат. Х. , УПИ ХІІ-кантар и републиканска пътна мрежа и за осъждане на „В”АД, гр. Ч. да предаде владението на имота. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с т.2 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и б/ съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: приложното поле на чл.17а ЗППДОбП/отм./.
Ответникът по касация „В”АД, гр. Ч. не ангажира становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решението не противоречи на т.2 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, съгласно която в понятието „предоставяне на трети лица” по смисъла на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ се включват всички гражданскоправни сделки и административни актове с вещноправни последици, като актове на разпореждане, извършени от ТКЗС, ДЗС или от други, създадени въз основа на тях селскостопански организации или от други държавни и общински органи, с незастроени земеделски земи в строителните граници на населените места. Разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ обаче има предвид само земите, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което от приложното й поле се изключват разпоредителните сделки, извършени от държавата в полза на трети лица с имоти, които са били одържавени след масовизирането им. Тези разпореждания запазват своето действие и имотите не подлежат на възстановяване в полза на бившите им собственици, тъй като са станали обект на валидно придобиване. Следователно, макар и позоваването на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ да не е решаващо съображение за отхвърляне на ревандикационния иск, не е налице противоречие на обжалваното решение с т.2 от тълкувателно решение № 6/2006 год.
Решаващият мотив на въззивния съд е основан на § 6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./, съобразно която разпоредба не подлежат на възстановяване земеделските земи, придобити от трети лица по силата на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества или чрез приватизационна продажба на държавни и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в търговски дружества. Разпоредбата има предвид случаите на сключена приватизационна сделка, както и случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи – собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ. В такива случаи, правоимащите се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Нормата установява забрана такива имоти да се възстановяват на тези лица по административен ред. Макар и да съществува от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗППДОбП/обн., ДВ, бр.12 от 1999 год./, тази забрана има действие и за извършените преди влизането й в сила процедури по преобразуване и приватизация.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа твърдение за противоречие с практиката на Върховния касационен съд или за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по приложението на § 6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./ или на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Поддържа се, че относно приложното поле на чл.17а ЗППДОбП/отм./ е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не се сочи нито една от хипотезите, които се обхващат от това основание за допускане на касационно обжалване, а именно: а/ необходимост от тълкуване на разпоредбата, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти; б/ да е налице произнасяне за първи път по правен спор по приложение на същата правна норма и в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Така, както е формулиран в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, въпросът за приложното поле на чл.17а ЗППДОбП/отм./ всъщност съставлява оплакване за нарушение на материалния закон, т.е. касае правилността на въззивното решение, която обаче се проверява само при наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение, липсват основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460 от 24.10.2008 год. по в.гр.дело № 416/2008 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх. № 4* от 19.11.2008 год., подадена от Я. Г. К., Е. Г. К. , Ю. Г. К. , Е. Б. Кефалиева, В. Б. М. , Д. Х. И. и И. Х. И.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: