Р Е Ш Е Н И Е
№.390
гр.София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2233/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. П., С. Л. М., К. В. Н., Р. К. Д., Н. В. Н. и Д. К. Д. срещу решението от 03.07.2006 год., поправено с решение от 03.04.2008 год. по в.гр.дело № 1696/2005 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” отделение, с което е върната исковата молба от 03.06.2000 год., прекратено е производството по делото и е обезсилено решението от 28.12.2004 год. по гр.дело № 7635/2004 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение с искане за отмяна и връщане на делото на градския съд за разглеждане на жалбата срещу решението на първата инстанция.
Ответникът по касация В. И. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 11.11.2002 год. по гр.дело № 3662/2002 год. Софийският районен съд, гражданска колегия, 45-ти състав признал за установено спрямо В. И. Д., че ищците/сега касатори/ са собственици на нива от 0.716 дка в м.”К”, землището на с. В., съставляваща имот пл. № 223 по кад.лист Б-13-6-В по неодобрения кадастрален план на селището, при сегашни граници по картата на землището: имот № 1* имот № 53, имот № 1* и имот № 1* при съответните им квоти от наследството на И. Д. Н. В останалата част до пълния предявен размер на имота – кв.м. исковете били отхвърлени.
С решение от 13.05.2004 год. по гр.дело № 1397/2003 год. Софийският градски съд, гражд.колегия, ІІ-б отделение обезсилил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С решение от 28.12.2004 год. по гр.дело № 7635/2004 год. Софийският районен съд, І г.к., ІІ-ро г.о., 43-ти състав признал за установено, че общият наследодател на страните И, починал през 1965 год., е бил собственик на нива от 1000 кв.м. в м.”К”, землище на с. В., при съседи: Борис Д. , наследници на Б. М. , наследници на Е. Т. и път, към момента на внасяне на земята в ТКЗС.
Със сега обжалваното решение е прието, че въпреки дадените им с определение от 08.05.2006 год. указания, ищците/сега касатори/ не са отстранили констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба, а с молбата си от 02.06.2006 год. са се задоволили само да заявят, че поддържат предявения иск. Според въззивния съд, от обстоятелствената част на исковата молба не е ясно кое точно право на ищците е било нарушено; на какво основание претендират правото на собственост и върху кой точно конкретизиран имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата молба вх. № 1* от 03.06.2000 год. се поддържа, че общият наследодател на страните И/починал на 29.12.1965 год. съгл. удостоверение за наследници № от 10.01.1995 год./ е притежавал нива от 1000 кв.м. в м.”К”, землището на с. В., имот № 1* съгласно скица № 85 от 03.08.1998 год./л.9 от гр.дело № 3662/2002 год. на СРС, 45-ти състав/ и че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 74, т. ХХ, нот.дело № 1* от 29.10.1995 год.
По делото е представен препис от решение № 0* от 07.12.1998 год. на поземлената комисия-Община Н. И. , с което на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 0* от 17.09.1991 год., подадено от К. И. Д. , е възстановено на наследниците на И. Д. Н. правото на собственост върху нива от 0.716 дка в м.”К”, имот № 1* по картата на землището на с. В..
С молба от 06.10.2000 год./л.14 от делото в СРС/, Т. Л. П. посочила, че претендираният имот е празно дворно място с площ 1000 кв.м., имот пл. № 2* по кад.лист Б-13-6-В по неодобрения кадастрален план на с. В., при съседи: Борис Д. , наследници на Б. М. , наследници на Е. Т. и път. Описанието на имота съвпада с имота, описан в нотариален акт № 74, т. ХХ, нот.дело № 1* от 29.10.1995 год.
С молба от 21.05.2002 год. ищците чрез своя пълномощник по делото/л.23/ отново са посочили възстановения с решението на поземлената комисия от 07.12.1998 год. имот пл. № 1* при граници: имот № 1*-на н-ци на Еф. З. ; имот № 53 на нас.място; имот № 1* на полски път към с. В. и имот № 1*-на н-ци на Б. М.
С определение от 08.05.2006 год. въззивният съд е констатирал нередовности на исковата молба, състоящи се в следното: а/ претендира се имот от 1000 кв.м. в землището на с. В., имот № 105 в парцел ****, възстановен с площ 0.716 дка с решение на ПК № 0* от 07.12.1998 год., като за разликата до 1000 кв.м. няма твърдения в исковата молба на какво основание се претендира право на собственост; б/ с молбата от 06.10.2000 год. се сочи, че процесния имот е пл. № 223 по кад.лист Б-13-6-В по неодобрения план на селото, при съседи: Борис Д. , н-ци на Б. М. , н-ци на Е. Т. и път. С оглед на това, доколкото не е било ясно на какво основание се претендира имот пл. № 223 по кад.лист Б-13-6-В и дали се касае за един и същи имот или за различен от възстановения с решение № 0* от 07.12.1998 год., въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания в 7-дневен срок от съобщението ищците да конкретизират спорния имот, да посочат основанието, на което претендират, че са собственици, към кой момент е предявен иска и да изложат обстоятелства относно наличието на правен интерес от установяването, при положение, че имота, за който ответникът се е снабдил с нотариален акт е различен от този, възстановен с решението на поземлената комисия.
Съобщение с препис от определението от 08.05.2006 год. е получено от процесуалния представител на ищците/сега касатори/ на 29.05.2006 год.
С молба от 02.06.2006 год./л.19 от гр.дело № 1696/2005 год. на СГС/ пълномощникът на ищците/касатори/ посочил единствено, че претендират „собственост по наследство на имот от 1000 кв.м. в с. В., м.”К”.
Д. е било насрочено в открито заседание на 30.06.2006 год., в което ищците/касатори/, представлявани от своя пълномощник в процеса, отново не са индивидуализирали нито спорния имот, нито са посочили основанието на претенцията, както и правния интерес от установяването.
Предвид на това, налице са били предпоставките на чл.209, ал.1, изр.първо във връзка с чл.100, ал.3 ГПК/отм./ за обезсилване на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба и за прекратяване на образуваното въз основа на нея исково производство.
Обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.07.2006 год., поправено с решение от 03.04.2008 год. по в.гр.дело № 1696/2005 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: