О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№709
гр.София, 31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 672/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Адв. И. К. от гр. П., пълномощник на Р. К. М. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 4* от 09.04.2009 год. срещу въззивното решение № 62 от 09.03.2009 год. по в.гр.дело № 10/2009 год. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 96 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 529/2008 год. на С. районен съд, с което е уважен иск по чл.108 ЗС и жалбоподателката е осъдена да предаде на А. Н. Р. и И. Н. Г. владението на апартамент № 7/по нот.акт-жилище В/ в гр. Ст. З. , ул.”Г” № 17, вх. Б, ет.2, със застроена площ 47.88 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 26 и таванско помещение № 10, ведно с 1.382% ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински УПИ * в кв.45а по плана на града. Със същото решение е отменен нотариален акт № 78, т.І, рег. № 1* нот.дело № 70/2008 год. на нотариус П. И. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 577 от 21.06.2000 год. по гр.дело № 1793/1999 год. ВКС, ІV г.о. и решение № 99 от 16.12.1972 год. по гр.дело № 92/1972 год. на ОСГК на ВС, а така също и материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, а именно: съгласието на представлявания относно правомощието на представителя да договаря сам със себе си.
Ответниците по касация А. Н. Р. и И. Н. Г. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По делото е било безспорно, че наследодателят на ищците Н. И. Г. /починал на 11.03.2008 год./ е прехвърлил на сина на втория от тях правото на собственост върху процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, който договор впоследствие бил развален с влязло в сила решение.
Не се спори и че с договор за продажба от 18.08.2006 год., предмет на нотариален акт № 80, т.ІІІ, рег. № 4* нот.дело № 378/2006 год. Недялко И. Г. прехвърлил апартамента на племенницата си Н. Д. И. , като с решение № 128 от 28.11.2007 год. по гр.дело № 927/2007 год. на С. районен съд договорът бил обявен за нищожен като привиден, а прикрития с него договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане бил развален поради виновно неизпълнение от страна на приобретателката.
С пълномощно рег. № 2* от 25.02.2008 год. Недялко И. Г. упълномощил ответницата/сега касатор/ Р. К. М. с поредица от представителни права, между които и да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка изяви воля за продажба или дарение на процесния апартамент. Въз основа на това пълномощно, с нотариален акт № 78, т.І, рег. № 1* нот.дело № 70 от 07.03.2008 год. продала на себе си имота.
За да уважи ревандикационната претенция, въззивният съд приел, че при сключването на процесната сделка Р. К. М. е действала недобросъвестно, като се е договорила сама със себе си – в качеството си на насрещна страна. Според въззивния съд, договорът е нищожен поради липса на съгласие /чл.26, ал.1 ЗЗД/ и не може да породи правни последици, т.е. „направеното от ищците възражение за нищожност на сделката…, е основателно”.
Първото от посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с решение № 99 от 16.12.1972 год. по гр.дело № 92/1972 год. на ОСГК на ВС и решение № 577 от 21.06.2000 год. по гр.дело № 1793/1999 год. ВКС, ІV г.о., не е налице. Решението на О. събрание на гражданската колегия на Върховния съд е посветено на основанието за отмяна на влезли в сила решения по чл.321, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ и в разгледаната в него хипотеза е прието, че липсва предметно тъждество, когато противоречието, допуснато по тях е по въпроси от преюдициален характер, неразрешени със сила на пресъдено нещо по реда на чл.118 ГПК/отм./. В настоящия случай, съдът е бил сезиран с ревандикационен иск, основан на настъпило универсално правоприемство – по силата на наследяване от починалия баща на ищците, като се твърди, че договорът за покупко-продажба от 07.03.2008 год., предмет на нотариален акт № 78, т.І, рег. № 1* нот.дело № 70/2008 год. бил нищожен, доколкото пълномощно № 1* от 25.02.2008 год. не съдържало изрично съгласие на представлявания, представителят да договаря сам със себе си. Ищците са поддържали, че поради твърдяната недействителност на сделката, правото на собственост върху имота не е прехвърлено на ответницата/касатор/. Несъмнено, твърдяната нищожност на договора за продажба от 07.03.2008 год., предмет на нотариален акт № 78, т.І, рег. № 1* нот.дело № 70/2008 год. е преюдициално правоотношение, което е обуславящо спрямо спорното право на собственост, с оглед неговата принадлежност в момента на откриване на наследството на Н. И. Г. имуществото, останало от него след смъртта му или към патримониума на ответницата-купувач. Ако ищците установят, че към датата на смъртта на наследодателя им – 11.03.2008 год., не е съществувало валидно продажбено правоотношение от 07.03.2008 год., същите ще се легитимират като собственици по наследство на процесното жилище. Поради преюдициалния характер на правоотношението, съдът по необходимост взема становище по него в мотивите на решението, като това становище не се ползва със сила на пресъдено нещо. За да се реши спор относно преюдициално правоотношение със сила на пресъдено нещо е нужен инцидентен установителен иск, предявяването на който зависи от наличието на правен интерес. В случая, не е бил предявен инцидентен установителен иск, а съдът по необходимост е взел становище по оспореното правоотношение, без което не би могъл да се произнесе по въпроса за правото на собственост, за придобивно основание на което се сочи универсалното правоприемство чрез наследяване по закон.
В обобщение, по първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не противоречи на цитираните решения на Върховния съд, ОСГК и Върховния касационен съд, ІV г.о., които не са пряко относими към процесния казус, поради което липсва предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице произнасяне в диспозитива на решението по непредявен иск, тъй като установителна част от диспозитива на решението, с което се уважава ревандикационната претенция е част от защитата по чл.108 ЗС. Тази защита съдържа имплицитно и съдебно признаване на претендираното право на собственост върху процесния имот със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на устните състезания, а освен това собственикът ще се ползва и от изпълнителната сила на осъдителното решение, състояща се в правото да изисква принудително удовлетворяване на съдебно потвърденото притезание.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице тази предпоставка е необходимо: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Приложението на чл.38, ал.1 ЗЗД, който урежда хипотезата на т.н.”договаряне сам със себе си” и е в тясна връзка с обема на представителната власт в случаите на доброволното представителство, е предмет на непротиворечива практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Правилото има диспозитивен характер: при съгласие на представлявания, представителят може да сключи сделка със себе си или от името на друго лице, което той също представлява. Обемът на представителната власт се определя от пълномощното. Доколкото то не включва съгласие за договаряне сам със себе си, в т.ч. и при извършване на сделка на разпореждане, ще липсва воля, респ. съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД.
В заключение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация разноски за настоящото производство в размер на 1 160/хиляда сто и шестдесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 09.03.2009 год. по в.гр.дело № 10/2009 год. на С. окръжен съд по жалба вх. № 4* от 09.04.2009 год.
Осъжда Р. К. М. от гр. С., ул.”Ж” № 16 да заплати на А. Н. Р. и И. Н. Г. от гр. С. сумата 1 160/хиляда сто и шестдесет/лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: