Р Е Ш Е Н И Е
№.501
гр.София, 07.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4575/2008 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на „Р”О. , гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 163 от 22.04.2008 год. по гр.дело № 1585/2007 год. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е отменено решението от 01.08.2006 год. по гр.дело № 540/2006 год. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която са уважени исковете по чл.108 ЗС и по чл.97 ГПК/отм./ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на претенциите за ревандикация срещу Националния център за о. , възстановяване и спорт, гр. С. по отношение на имот пл. № 531 от кв.33 по плана на с. Р., община Н. и на иска на „Р”О. , гр. С. по чл.97, ал.1 ГПК срещу П. Г. К., Щ. Т. К. , К. С. Я.-К. , К. П. К., С. П. К., С. А. Д. и Б. А. Д.. М. поддържа, че е открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, за което представя и се позовава на копие от З. № 797/1963 год., подписана от заместник-председателя на Д. комитет за строителство и архитектура. Твърди се, че отчуждаване на процесния имот не е било провеждано, тъй като цитираната заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган, а и не било установено да е изплащано обезщетение, нито да е отстъпвано право на строеж на държавна или общинска структура за изграждането на пионерски лагер. На последно място, по делото имало доказателства за незаконност на съществуващите в имота постройки.
Ответниците по молбата за отмяна П. Г. К., К. С. Я.-К. , С. П. К., К. П. К., Щ. Т. К., С. А. Д. и Б. А. Д. са на становище, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Ответникът по молбата „У”ЕАД, гр. С. е на становище, че липсва основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена на 18.07.2008 год. от заинтересувана страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1, предл.второ ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Както сам молителят сочи в молбата за отмяна, наличието на одобрен регулационен план на с. Р. със заповед № 797 от 27.05.1963 год. на председателя на Д. комитет за строителство и архитектура се обсъжда още в заключението на съдебнотехническата експертиза на инж. М, прието в заседанието на първоинстанционния съд на 20.01.2004 год. „Р”О. , гр. С. е встъпило главно по реда на чл.181 ГПК/отм./ на 18.05.2005 год. в първоинстанционното производство по делото и му е било известно съществуването на тази заповед. Дружеството-молител е могло да поиска чрез съда да изиска служебно заповедта от съответната администрация, която я съхранява или пък само да се снабди с нея от Д. архив, но не е сторило това в течение на производството по делото пред съдебните инстанции по същество, а проявената от него активност едва след влизане на касационното решение в сила не може да компенсира липсата на нормално дължимата от страната грижа за своевременно попълване на делото с необходимите доказателства. Няма данни, че за молителя са съществували пречки да издири въпросната заповед и да я представи най-късно до приключване на устните състезания във въззивното производство.
От друга страна, представената с молбата за отмяна заповед не удостоверява обстоятелство, което би могло да се окаже от съществено значение за делото. Дори и да беше взета предвид от Върховния касационен съд, заповед № 797 от 27.05.1963 год. на председателя на Д. комитет за строителство и архитектура не би довела до промяна в изводите, направени с атакуваното касационно решение досежно собствеността на процесния имот. За да отхвърли предявените от молителя в качеството му на главно встъпила страна претенции, съставът на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение е приел, че решение № 8* от 18.02.1993 год. на поземлената комисия- Н. не може да породи претендираното право на собственост, доколкото преди влизане на ЗСПЗЗ в сила върху земята е било проведено комплексно застроително мероприятие, като е изграден комплекс „П” край с. Р., което се явява пречка за реституирането й. Решаващият извод на касационния съд е основан на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, като е прието, че собствеността върху бившия земеделски имот не може да бъде възстановена в стари реални граници, а правата на бившите собственици могат да се реализират чрез обезщетение по предвидения от ЗСПЗЗ ред. Посочено е, че осъщественото в имота комплексно строителство от държавата изключва възстановяването на собствеността в реални граници, независимо дали строителството е било извършено законно, а процедурата по отчуждаване на терена е изпълнена стриктно.
В обобщение, представеният с молбата за отмяна документ не удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакувания съдебен акт и да оправдае необходимостта от повторно разглеждане на делото.
Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р”О. , гр. С. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 163 от 22.04.2008 год. по гр.дело № 1585/2007 год. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: