О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.702
гр.София, 31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 592/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Адв. Димитър Г. С. от гр. Б., пълномощник на „С”О. , гр. Н., е подал касационна жалба вх. № 2* от 23.02.2009 год. срещу въззивното решение № 214 от 15.01.2009 год. по в.гр.дело № 706/2007 год. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен състав, с което е отменено решение № 101 от 25.05.2005 год. по гр.дело № 332/2004 год. на Н. районен съд и на основание чл.108 ЗС ответното дружество/сега касатор/ е осъдено да предаде на НСА”В”, гр. С. следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без основание е придобила устройствен статут на УПИ * в кв.1 по ПУП на м.”А”, землището на гр. Н., която държи без основание, а на основание чл.109 ЗС да почисти описания по-горе терен от всички строителни и други материали. Поддържат се оплаквания за недопустимост, респ. за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените срещу дружеството искове. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 168 от 17.04.2006 год. по гр.дело № 115/2004 год. ІV г.о. и на решение № 9* от 19.10.2005 год. по адм.дело № 5509/2005 год. на ВАС, второ отделение.
Ответникът по касация Н. с. академия „В”, гр. С. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а че по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че парцелите по кадастралния план на гр. Н., с обща площ 54.334 кв.м., отчуждени за нуждите на ВИФ”Г” за водна база, са били лозя и ниви, като отреждането им за тези нужди било приложено по силата на новата улична регулация за крайбрежието от 1957 год. Прието е, че към момента на одобряване на уличнорегулационния план, отредените за учебна водна база /учебен спортен комплекс/ имоти са били собственост на ТКЗС, а видно от протокол от 23.04.1959 год. на комисията по чл.67 ППЗПИНМ, на основание решение на ИК на ОНС- Б. за отчуждаване на терен за ВИФК”Г”, било взето решение, след установяване размерите на терена и на основание ПМС № 185 от 31.07.1957 год., отредените за водна база 20 бр. парцели да се заплатят на ОТКЗС Н. , които суми по протокола за оценка били изплатени с платежно нареждане № 8* от 14.05.1959 год. Според въззивния съд, теренът, заключен от изградената от НСА ограда е държавна собственост поради това, че след проведеното отчуждаване и заплащане на обединеното ТКЗС е настъпил отчуждителния ефект на регулацията от 1957 год. и когато държавата е предоставила терена на ВИФ, е извършила разпоредителни действия като собственик. Прието е по-нататък, че като държавно юридическо лице, НСА е упражнявала правото на държавна собственост, като е оградила имота, извършила е законно строителство и се е снабдила с актове за държавна собственост. Като държавна собственост земята, според окръжния съд, била заварена от приетите през 1991 год. ЗСПЗЗ и ЗМСМА и доколкото е попадала в строителните граници на гр. Н. към същия момент, не е съществувало правно основание да бъде квалифицирана като земеделска. Въззивният съд е приел, че правата на физическите лица-наследници на С. А. Р. е следвало да се реализират по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което решението на районния съд от 1999 год. по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и нотариалният акт за покупко-продажба № 24 от 25.04.2002 год. не могли да бъдат противопоставени на държавата-действителен собственик на имота, чрез държавното юридическо лице-НСА.
Липсва предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото решаващите мотиви на въззивния съд не противоречат на приетото с решение № 168 от 17.04.2006 год. по гр.дело № 115/2004 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Последното е било постановено по касационна жалба на Х. и металургичен университет-София срещу въззивното решение № І* от 21.01.2003 год. по гр.дело № 1007/2002 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Н. районен съд за отхвърляне на предявения от учебното заведение иск по чл.108 ЗС срещу физически лица за предаване владението върху 3.4 дка земя в м.”К”, землището на гр. Н.. К. се за различни хипотези, а и за имоти, намиращи се в различни местности в землището на гр. Н.. За разлика от установеното от въззивния съд с обжалваното решение фактическо и правно положение, в решение № 168 от 17.04.2006 год. по гр.дело № 115/2004 год. на ВКС, ІV г.о. е прието, че „липсват доказателства за легално преминаване на собствеността от ТКЗС, в което са били включени земите в патримониума на държавата. Няма данни, а и твърдения за провеждане на процедура за отчуждаване на имота, определяне на цена, заплащането й и постановяването на административен акт, който да прехвърли правото на собственост, т.е. да е изпълнен сложния фактически състав”. Решение № К* от 19.05.1977 год. на К. за земята към Министерството на земеделието и хранителната промишленост, с т.59 на което е била утвърдена окончателна площадка за изграждане на студентски учебно-спортен комплекс в Н. с размер до 150 декара обработваема земя, но липсва конкретизация на предложените за отреждане земи, само е упоменато в мотивите на обжалваното от „С”О. решение. Изводите на въззивния съд за отчуждаване на имотите за нуждите на ВИФ”Г” за учебна водна база обаче не са основани на него, а на изложените по-горе приети за установени фактически положения, съобразно които след проведено отчуждаване и заплащане на ОТКЗС- Н. , е настъпил отчуждителния ефект на уличната регулация от 1957 год., а държавата е предоставила на ВИФ”Г” ползването на имота за учебно-спортни нужди.
Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела, като основанието за допускане на касационно обжалване по този текст не включва практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете на върховната съдебна инстанция, които се постановяват по административни дела. Съдебните актове, постановени от административните съдилища съгласно чл.128, ал.1, т.1 от А. кодекс не се обхващат и от понятието противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на В. административен съд /срвн. чл.258 и чл.259 АПК/. С оглед на това, посоченото от касатора решение № 9* от 19.10.2005 год. по адм.дело № 5509/2005 год. на Върховния административен съд-второ отделение, с което е оставено в сила решение № І* от 24.03.2005 год. по адм.дело № 1077/2003 год. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на жалбата на НСА”В” срещу заповед № 300-5-81/02.10.2003 год. на изпълнителния директор на А. по кадастъра за одобряване по чл.49, ал.1 ЗКИР на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на м.”А”, гр. Н., не може да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради липса на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 15.01.2009 год. по в.гр.дело № 706/2007 год. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен състав, по жалба вх. № 2* от 23.02.2009 год., подадена от „С”О. , гр. Н..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: