О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..290
гр.София, 01.07.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 98/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. Б. от с. О., общ. Аксаково, обл. Варна и Н. С. М. от гр. В. срещу определение № 3* от 27.11.2008 год. по ч.гр.дело № 2518/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 29.09.2008 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав за прекратяване като недопустимо на производството по гр.дело № 6323/2007 год. Поддържа се, че въззивният съд незаконосъобразно се е позовал на правните последици от нищожен отказ на поземлената комисия да възстанови процесния имот с решение № 1* от 10.02.1997 год., постановено в противоречие с чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, доколкото с решение № 5845/05.02.1993 год. на същата комисия било признато правото на възстановяване на собствеността на същия имот. Представя се препис от определение № 342 от 18.09.2008 год. по гр.дело № 1098/2008 год. на ВКС, ІІ г.о.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Позовават се на решение № 96 от 31.03.1994 год. по адм.дело № 4876/1993 год., решение № 1* от 08.12.1993 год. по адм.дело № 1139/1993 год. на ВС, ІІІ г.о. и на решение № 256/08.05.1995 год. на ВС, І г.о.
Ответникът по частната касационна жалба М. на з. и храните е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че същата жалба е неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд поради следните съображения:
Въззивният съд приел, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като с решение № 5845/05.02.1993 год. на поземлената комисия- А. в полза на ищците/частни жалбоподатели/ по реда на чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ било признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне, но последващо решение на същата комисия по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността, съдържащо размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници и съседи, както и ограниченията на собствеността, не е било издадено. С оглед на това, съдът приел, че искът е преждевременно предявен, тъй като ищците/частни жалбоподатели/ не са легитимирани да защитават правото си на собственост при липсата на конкретна индивидуализация на имота съобразно плана за земеразделяне.
Не е налице противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с определение № 342 от 18.09.2008 год. по ч.гр.дело № 1098/2008 год. на ІІ г.о., което не е постановено по сходен казус, макар и да третира допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост на земеделски земи. С цитираното определение се приема, че единствено в компетенциите на ищците е определянето на вида и пределите на търсената съдебна защита и че наличието на по-силно средство – иск по чл.108 ЗС няма отношение към допустимостта на исковата претенция, а представлява преценка за целесъобразност на исканата защита, каквато съдът не е оправомощен да прави.
Определението на въззивния съд не противоречи на решение № 1* от 08.12.1993 год. по адм.дело № 1139/1993 год., нито на решение № 96 от 31.03.1994 год. по адм.дело № 4876/1993 год. на ВС, ІІІ г.о., съгласно които решенията на поземлените комисии по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове и не могат да се отменят от органа, който ги е постановил, а последващите решения в посочения смисъл са нищожни, както и че позитивните решения на поземлените комисии не подлежат на съдебен контрол.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция. Частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на М. на з. и храните разноски за производството по чл.288 ГПК, което е защитавано от юрисконсулт в размер на 100/сто/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 27.11.2008 год. по ч.гр.дело № 2518/2008 год. на Варненския окръжен съд по частна касационна жалба вх. № 4* от 15.12.2008 год., подадена от М. С. Б. и Н. С. М.
Осъжда М. С. Б. от с. О., общ. Аксаково, обл. Варна и Н. С. М. от гр. В., кв. Чайка, бл.39, ап.25 да заплатят на М. на з. и храните разноски за настоящото производство в размер на 100/сто/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: