О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.332.
гр.София, .30.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 282/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. М. /вх. № 62 от 20.03.2009 год./ срещу определение № 153 от 26.02.2009 год. по гр.дело № 48/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 9 от 12.01.2009 год. на А. районен съд за оставяне без разглеждане на предявения от частния жалбоподател иск срещу държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството и срещу О. А. за признаване за установено правото на собственост по наследство върху имот с пл. № 214 в кв.21 по сега действащия регулационен план на гр. А., с площ от 800 кв.м. при граници: ул.”С”, изток-жилищен блок, запад и юг-общински парцели, актуван за държавна собственост със заповед № 169 от 12.05.1992 год. на О. управител на гр. Х., както и за общинска собственост с акт за общинска собственост № от 01.12.1997 год.
Като основания за допускане касационно обжалване на определението се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 21 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 582/2008 год. ІІ г.о. и на решение № 753 от 24.06.1985 год. по гр.дело № 888/1984 год. на Върховния съд, І г.о. и б/ съществен процесуалноправен въпрос: „Задължен ли е съдът да информира ищеца за постъпилите отговори по исковата молба от ответниците и да му връчи преписи, след като в чл.132, т.2 ГПК ответникът е задължен да представи отговора с препис за ищеца? А. съдът има това задължение и не го изпълни, съставлява ли неизпълнението съществено процесуално нарушение, засягащо правото на ищеца да организира защитата си?”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението поради следните съображения:
За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения срещу държавата и О. А. установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 33 от 11.06.2005 год. по гр.дело № 130/2004 год. на А. районен съд е бил разрешен ревандикационен спор между Д. Н. М. /сега частен жалбоподател/ и О. А., с предмет правото на собственост по наследяване върху имот пл. № 214 в кв.21 по плана на гр. А.. П. е било, че по въпросите, предмет на настоящия иск по чл.124, ал.1 ГПК се е формирала сила на пресъдено нещо и по отношение на твърдяното с него правопораждащо основание – придобиване на собствеността по наследство, се разпростират обективните й предели. По отношение на държавата е прието, че не е надлежна страна по спора, тъй като имотът е актуван за частна общинска собственост и към момента на предявяване на иска не е в патримониума на държавата, при което страна по настоящия спор може да бъде само общината.
Определението на въззивния съд не противоречи на решение № 753 от 24.06.1985 год. по гр.дело № 888/1984 год. на ВС, І г.о., с което е било прието за допустимо предявяването на иск за обявяване нищожността на нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл.20, ал.1 ЗСГ/отм./, доколкото такъв акт създава външна представа за наличието на признати с него права, легитимира приобретателя като собственик и той би могъл въз основа на акта да прехвърли имота, да получи обезщетение при отчуждаване, да го отдава под наем и т.н. В цитираното решение на Върховния съд е посочено още, че действителният собственик не може да бъде заставен да предяви непременно иск за собственост срещу титуляра по акта, щом има интерес от обявяване на нотариалния акт за нищожен. Решението не е относимо към настоящия процесуалноправен спор, породен от изрично заявения от ответната О. А. отвод за сила на пресъдено нещо, формирана с решение № 33 от 11.06.2005 год. по гр.дело № 130/2004 год. на РС- А. /срвн. становището с вх. № 1* от 17.12.2008 год. по гр.дело № 86/2008 год. на АРС/, както и от възражението на О. управител-Кърджали /вх. № 30 от 10.01.2009 год. по същото дело/, основано на липсата на пасивна процесуална легитимация на държавата по предявения иск поради трансформирането на имота от държавна в общинска собственост по силата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОбС.
Предвид на това, преценката на въззивния съд за допустимостта на установителния иск за собственост по отношение на О. А. се основава на установеното обективно и субективно тъждество между гр.дело № 130/2004 год. на А. районен съд и настоящото дело, а по отношение на държавата – на липсата на правен интерес от установяването, доколкото за имота е издаден акт за частна общинска собственост № от 01.12.1997 год. на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОбС, т.е. липсва спор между ищеца/сега частен жалбоподател/ и държавата относно собствеността на процесния имот.
Решение № 21 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 582/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. не е постановено по аналогичен процесуалноправен спор по допустимостта на установителен иск за собственост, а третира претенция за собственост, отхвърлена като неоснователна, тъй като кооперацията-ищец не е построила процесното помещение, а същото е било построено след одържавяването на имота от държавата и върху терен държавна собственост.
Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Формулираният с изложението на основанията процесуалноправен въпрос по правилното приложение на чл.131 и чл.132 ГПК касае дейността на първоинстанционния съд. За да съставлява касационно основание, нарушението на правото на страната на защита, трябва да е резултат от действията на самата въззивна инстанция. Ако при разглеждане на частната жалба тя е осигурила на страните равни възможности да защитят своите права, евентуалните нарушения, допуснати от първата инстанция в тази насока биха били санирани.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 153 от 26.02.2009 год. по гр.дело № 48/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, по частната касационна жалба вх. № 62 от 20.03.2009 год. на Д. Н. М. от гр. А., ул.”А” № 8.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: