О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр.София, 23.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2400/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1569/19.05.2008 год. на адв. В от гр. С., пълномощник на Г. С. К., К. Р. Н. , Ю. Б. Н. , А. М. А. , Н. М. А. , М. Н. А. , Б. Б. Т. , София М. К. и М. С. И. , срещу определение № 424 от 30.04.2008 год., постановено в закрито заседание на 25.04.2008 год. по в.ч.гр.дело № 215/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 55 от 15.01.2008 год. на Санданския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 868/2007 год. и връщане на исковата молба. Поддържа се, че без техническа експертиза не е възможно да се индивидуализира поцесния имот по-прецизно от начина, по който е направено това с исковата молба. Иска се отмяна на определението и потвърденото с него разпореждане и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационна проверка на определението по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представят се преписи от определение № 44 от 10.06.1999 год. по гр.дело № 63/1999 год. на ВКС, ІІ г.о. и от определение от 09.04.2003 год. по ч.гр.дело № 1775/2003 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по следните съображения.
Решаващ мотив на въззивния съд да потвърди разпореждането ная първата инстанция за прекратяване на производството е, че по предявения отрицателен установителен иск за собственост към настоящия момент, спорният имот следва да бъде описан според актуалния му статут към момента на предявяване на иска, а не към момента на кооперирането на земята. Посочено е, че преди подаване на исковата молба ищците са били длъжни да установят точно къде попада спорната част от 2.087 дка и да изложат всички обстоятелства, включително и идентификацията на имота.
В този смисъл, за противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с определение № 44 от 10.06.1999 год. по гр.дело № 63/1999 год. ІІ г.о. не може да става дума. Предмет на частното касационно производство по определението на ВКС, ІІ г.о. е спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, т.е. установителен иск за собственост върху земеделска земя, в които случаи установяването е, че даден земеделски имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към един минал момент – този на обобществяване на имота чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, чрез неправомерно отнемане или одържавяване по ЗТПС/отм./. В случаите по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за редовността на исковата молба не е необходимо като задължително изискване, да се индивидуализира имота по граници, след като реституционният закон допуска възстановяването да се извърши с план за земеразделяне при невъзможност да бъдат установени старите реални граници.
Не е налице и противоречива практика на съдилищата, предвид представеното определение от 09.04.2003 год. по ч.гр.дело № 1775/2003 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ г.о. В цитираното определение, индивидуализацията на имота /чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, неговата площ и съседи, според решение на поземлена комисия и скица на „Софгео”/ не е извършена по аналогичен начин, както е в процесния случай. В исковата молба от 19.11.2007 год. е посочено само: „… 2.087 дка като част от нивата с обща площ от 11 дка, намираща се в местността „Боруна”, землището на гр. С. при съседи и граници към момента на внасяне в ТКЗС през 1956 год.: вада, път, Л. С. ”. В преписа от протоколното решение на поземлената комисия от 24.10.1995 год. /л.6 от гр.дело № 867/2007 год. на СРС/, с което е отказано възстановяване на собствеността върху 2.087 кв.м. в м.”Боруна” с мотив, че тази част от имота попада в района на МК”Струма”/чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ/ липсва индивидуализация на тази част, която е и предмет на установителния иск. Недостатъчно е индивидуализиран имота и с уточняващата молба от 14.01.2008 год. /л.48 от делото/, според която имотът „…съгласно представената по-рано от нас скица е при граници(съседи)-път и от три страни-двора на ответното дружество. През пътя той се намира срещу възстановения ни от ОСЗГ имот от 8.913 дка”.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 424 от 30.04.2008 год. по в.ч.гр.дело № 215/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 55 от 15.01.2008 год. на Санданския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 868/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ