Р Е Ш Е Н И Е
№. 341
гр.София, 27.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2024/2008 година
Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молба на К. С. Т. от гр. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 27.02.2008 год. по гр.дело № 1503/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о., с което е оставено в сила решение № 372 от 20.12.2006 год. по в.гр.дело № 567/2006 год. на Д. окръжен съд. Поддържа се, че атакуваното решение противоречи на влязло в сила решение по гр.дело № 506/2007 год. на Д. окръжен съд, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Ответниците по молбата за отмяна И. Д. А., Т. Д. А., Я. Д. М., М. И. К. и Е. Д. П. от гр. Б. са на становище, че не са налице основания по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна – трето лице помагач в процеса – О. Б. не ангажира становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния срок по чл.305, т.4 във връзка с чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Последното решение е влязло в сила на 27.02.2008 год., а молбата за отмяна е подадена чрез първоинстанционния Б. районен съд на 17.03.2008 год.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
С атакуваното по чл.303, ал.1, т.4 ГПК касационно решение е оставено в сила въззивното решение, с което е потвърдено решение № 34 от 19.04.2006 год. на Б. районен съд по гр.дело № 143/2005 год. С първоинстанционното решение е уважен предявения срещу молителя иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че наследниците на Н. И. Ш. , а именно: И. Д. А., Т. Д. А., М. И. К., Я. Д. М. и Е. Д. П. са собственици на дворно място с площ от 500 кв.м., представляващо парцел **** в кв.16 по ПУП на вилна зона „С”, гр. Б. с идентификатор № 0* по кад.карта на гр. Б. и К. С. Т. е осъден да им предаде владението върху имота. Съдилищата са приели, че ищците по иска по чл.108 ЗС се легитимират като собственици на имота по силата на наследствено правоприемство спрямо Н. И. Ш. , който е придобил имота на възмездно деривативно основание – нотариален акт № 17, т.І, нот.дело № 21 от 13.04.1951 год. и реституция по ЗСПЗЗ – решение № 60 от 01.12.1993 год. на поземлената комисия- Б. Прието е било по-нататък, че към 01.12.1993 год. не е била налице нито законно построена сграда, нито надлежно издадено разрешение за строеж за построяването на такава сграда, а узаконяването на вилната постройка от 09.01.1995 год. и продажбата на земята от О. Б. на 16.06.1995 год. не може да бъде противопоставено на действителните собственици на имота.
От представените в настоящото производство удостоверение № 506 от 06.02.2007 год. на Д. окръжен съд и преписите от решение № 176 от 08.12.1999 год. по гр.дело № 236/1998 год. на Б. районен съд и решение № 492 от 27.06.2005 год. по гр.дело № 2836/2003 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о. следва да се приеме, че по отношение на молителя К. С. Т. е постановено влязло в сила на 27.06.2005 год. решение, с което е отхвърлен предявен от Я. Д. М., Е. Д. П., М. И. К., Т. Д. А. и И. Д. А. иск с правно основание § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на Н. И. Ш. имат право да възстановят правата си върху част от притежаван от последния имот от 7950 кв.м. във вилна зона „С” на гр. Б., за който са отредени редица парцели, в т.ч. и парцел **** в кв.16 по регулационния план на вилната зона. От съобразителната част на касационното решение, с което е оставено в сила въззивното решение от 10.06.2003 год. по гр.дело № 158/2000 год. на Д. окръжен съд за отхвърляне на исковете по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че предмет на тази претенция срещу К. С. Т. и други физически и юридически лица е да бъде установено, че придобиването на имотите-отделните парцели е в нарушение на нормативните актове. От мотивите на решение № 492 от 27.06.2005 год. по гр.дело № 2836/2003 год. на ВКС, ІV г.о. е видно, че като основание на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е поддържано обстоятелството, че земеделската земя на наследодателя на ищците е отнета от държавата без проведено отчуждително производство и че поради това държавните и общински органи не са имали правно основание да предоставят ползване върху земите или да се разпореждат с вещни права върху тях. За да потвърди отхвърлителното въззивно решение по иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, Върховният касационен съд, ІV г.о. е намерил за правилен извода на окръжния съд, че имотите на Н. И. Ш. са били одържавени с влизане в сила на заповед по чл.12, ал.2 ЗСГ/отм./, независимо от фактическото получаване на парично обезщетение. Добавено е, че твърдяното основание на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ – неправомерно завземане на земята от държавата и разпореждане с имотите, не е пречка за възстановяване на собствеността им /арг. от чл.10, ал.4 и ал.13 ЗСПЗЗ/, което прави предявяването на иска на посоченото основание безпредметно.
Предвид изложеното, не е налице основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с което е уважен ревандикационния иск срещу молителя за предаване владението на процесния имот. Отмяна на това основание може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл.299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/.становителният иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ има за предмет установяване недействителността на предоставянето на право на ползване по реда на § 4и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ или на прехвърлянето на земята не от собственика й/т.е. от държавата или от ТКЗС/ когато това е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.спешното провеждане на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е предпоставка за реално възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато третите лица са построили сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на основание отстъпено право на строеж е започвал към 01.03.1991 год. Ако поне едно от условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ не е налице, собствеността върху земеделската земя се възстановява и без да е необходимо да бъде проведен успешно иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ /арг. и от чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ-нов, ДВ, бр.98 от 28.10.1997 год./.
С оглед различието в основанията и исканията, по които са постановени влезлите в сила решение № 492 от 27.06.2005 год. по гр.дело № 2836/2003 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 213 от 27.02.2008 год. по гр.дело № 1503/2007 год. на ВКС, V г.о., не е налице обективно тъждество между двете дела, за да има противоречие между тях по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, което да доведе до отмяна на неправилното решение. Не би могло да се приеме и че предметът на делото по иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ се включва в предмета на иска по чл.108 ЗС. Както се посочи, основанието на установителния иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който е постановено влязлото в сила решение № 492 от 27.06.2005 год. по гр.дело № 2836/2003 год. на ВКС, ІV г.о. е било неправомерно завземане на имота от държавата и разпореждането с него, което предвид разпоредбите на чл.10, ал.4 и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ прави предявяването на иска на това основание безпредметно.
В обобщение, не е налице основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 27.02.2008 год. по гр.дело № 1503/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о., с което е потвърдено решение № 372 от 20.12.2006 год. по в.гр.дело № 567/2006 год. на Д. окръжен съд, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. Т. от гр. Д., ул.”А” № 3 за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 213 от 27.02.2008 год. по гр.дело № 1503/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о., с което е потвърдено решение № 372 от 20.12.2006 год. по в.гр.дело № 567/2006 год. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: