О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 319/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. С. Д. от с. Б., общ. Стара Загора, чрез адв. К от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 491 от 15.01.2009 год. срещу въззивното решение № 234 от 08.12.2008 год. по в.гр.дело № 636/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, с което по отношение на жалбоподателката и на Х. Т. Т. и Е. Т. Т. е признато за установено,че Е. Д. М. и Х. К. П. са собственици на дворно място, цялото от 915 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, гараж, склад, лятна кухня и навес в с. Б., общ. Стара Загора, представляващо УПИ ХІІ-415 в кв.38 по плана на селото и ответниците са осъдени да преустановят владението на част от същия имот, оградена от една страна от регулационната линия на имота, преминаваща от северната му страна, а от друга страна от поставената от ответниците ограда, навлизаща в имота с площ от 30 кв.м., очертана между точки 1, 2 и 3 на скица № 2 от 05.04.2005 год. към заключението на съдебно-техническата експертиза № 176/2005 год., като до размера на претендираните 80 кв.м. искът е бил отхвърлен.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 2* от 17.11.2004 год. по гр.дело № 2105/2003 год. ІV г.о., както и противоречива практика на съдилищата с позоваване на решение от 27.03.2003 год. по гр.дело № 548/2002 год. на Великотърновския окръжен съд.
Ответниците по касация Х. К. П. и Е. Д. М. от с. Р., общ. Чирпан са на становище, че жалбата е недопустима, а по същество неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за уважаване на иска е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза и скица № 2 към него, съгласно които синята регулационна линия по плана от 2004 год./който не е влязъл в сила/, т.е. съществуващата на място ограда, навлиза в имота на ищците с площ от 30 кв.м. – между точки 1, 2 и 3 спрямо показаната със зелен цвят регулационна граница по плана от 1981 год. Заключението на вещото лице инж. Т/т.5/ е в смисъл, че видно от скица № 1 по плана от 1981 год., от имот пл. № 143 се е придавала част от 8 кв.м. към УПИ-415, собственост на ищците, която част представлява площта, описана с точки 1,2 и 3. В т.6 от заключението експертът е констатирал, че в Община С. не е намерил и не му е била представена преписка по уреждане на регулационни отношения за посоченото в предходната точка придаваемо място. Добавено е, че по делото не са приложени документи по отчуждаването на тази част от имот № 143.
Касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съдържат позоваване на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, съобразно която разпоредба отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове се прекратява, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на закона заинтересуваните лица не поискат прилагането му. Поддържа се,че въззивният съд не е изследвал въпроса дали е била приложена регулацията от 1981 год., което съставлява оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото възивният съд не е обсъждал в решението си т.т.5 и 6 от заключението на вещото лице, както и писмените доказателства по делото, които съдържат информация по този въпрос /напр. нотариален акт № 7, т.ІІ, нот.дело № 384/1995 год., нотариален акт № 1* т.V, нот.дело № 5* от 14.10.1997 год., скица № 3* и скица № 3* от 30.09.2004 год./.
По основателността на това оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, Върховният касационен съд би се произнесъл ако решаващият извод на въззивния съд за уважаване на иска е могъл да бъде повлиян от необсъждането на релевантни за изхода на спора доказателства и при условие, че е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В конкретния случай, като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК – противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ и противоречива практика по същия въпрос на съдилищата от страната.
Тези предпоставки обаче не са налице, доколкото въпросът за приложението на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ и в частност дали между страните са съществували неуредени регулационни отношения във връзка със съседни недвижими имоти не стои в основата на обжалваното решение, за да се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 2* от 17.11.2004 год. по гр.дело № 2105/2003 год. ІV г.о. или че по този въпрос е налице противоречие в практиката на съдилищата от страната /районни, окръжни и апелативни/.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234 от 08.12.2008 год. по в.гр.дело № 636/2008 год. на Старозагорския окръжен съд по жалба вх. № 491 от 15.01.2009 год., подадена от А. С. Д. от с. Б., общ. Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: