О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.199
гр.София,16.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 28/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Митка М. Ж. , чрез адв. С от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 5* от 16.06.2008 год. срещу въззивното решение № 116 от 08.05.2008 год. по в.гр.дело № 133/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 875 от 06.11.2007 год. по гр.дело № 292/2005 год. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че земеделските земи, възстановени по преписка № 1* от 27.02.1992 год., а именно: нива, трета категория, № 0* от 13.003 дка в м.”К”; овощна градина, четвърта категория, № 0* от 2.302 дка в м.”П”; нива, пета категория, № 0* от 7.951 дка в м.”В”; нива, пета категория, № 0* от 9.999 дка в м.”К” и лозе, пета категория, № 0* от 3.151 дка в м.”К”, в землището на с. К., общ. Сливен, общо в размер на 36.405 дка са собственост на всички наследници на М. Г. С. , б.ж. на същото село, починал на 04.11.1956 год. Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за обезсилване, респ. отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в П. № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на Върховния съд, т.12, б.”а”.
Ответниците по касация С. Г. К., Д. С. С. и Д. Г. М. от гр. С. са на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Касационната жалба съдържа единствено оплакване, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, като оставил в сила първоинстанционното решение, след като делото било разгледано от Сливенския районен съд в отсъствието на касаторката, която не била призована редовно за заседанието на 29.10.2007 год.
В мотивите на въззивното решение е прието по повод подадената от М. М. Ж. , ЕГН № 7* жалба срещу решението на Сливенския районен съд, че действително страната не е била редовно призована за съдебното заседание на 29.10.2007 год. и е допуснато съществено процесуално нарушение, като са нарушени правата й на защита в производството пред първата инстанция. Въззивният съд е приел по-нататък, че в заседанието на 29.10.2007 год. не са събирани доказателства, а такива са приети в предходното заседание, както и че във въззивното производство страните не са представили нови доказателства, нито са направили доказателствени или други процесуални искания. Съдът се е позовал на задължителните указания, съдържащи се в т.17 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, съобразно които ако страната е била лишена от участие в производството пред първата инстанция, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия, извършени без нейното участие, след което да разгледа и реши делото по същество.
За да бъде касационно основание, нарушението на правото на страната на защита, трябва да е резултат от действията на самата въззивна инстанция. Пороците в действията на първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушение на такива процесуални разпоредби се покриват от дейността на въззивната инстанция. Ако при разглеждане на жалбата тя е осигурила на страните равни възможности за разгръщане на състезателността в процеса, с това допуснатите от първата инстанция нарушения в тази насока са санирани. Това следва пряко и от позитивната уредба, в която липсва хипотеза за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. Само ако след като страната е възразила срещу нарушението, но въззивната инстанция с поведението си всъщност е дублирала нарушението на първата инстанция, нейното собствено решение би било неправилно и ще подлежи на касационно обжалване.
В този смисъл, не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирано с т.12, б.”а” от П. № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на върховния съд, която точка се отнася до начина на оформяне на призовките и съобщенията.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 08.05.2008 год. по в.гр.дело № 133/2008 год. на Сливенския окръжен съд, по жалба вх. № 5* от 16.06.2008 год., подадена от М. М. Ж. от гр. С., кв.”Б”, бл.4, вх. А, ап.1.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: