О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№714
гр.София, 31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 487/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Адв. Здравка Й. от гр. В., пълномощник на М. О. П. от с. С., общ. Оряхово, е подала касационна жалба вх. № 650 от 11.03.2009 год. срещу въззивното решение № 48 от 04.02.2009 год. по гр.дело № 859/2008 год. на В. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на: решение № 1* от 07.10.2008 год. по гр.дело № 2699/2007 год. ІV г.о., решение № 968 от 07.11.2008 год. по гр.дело № 2521/2007 год. ІІІ г.о. и решение № 636 от 04.12.2003 год. по гр.дело № 144/2003 год. І г.о.
Ответницата по касация С. И. Г. от гр. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С въззивното решение е отменено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.79 и чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответницата/сега касатор/, че ищцата С. И. Г. е придобила по давност получените по наследство 2/18 ид.части от имот в с. С. и вместо него е признато за установено, че ищцата е придобила чрез десетгодишна давност собствеността на 2/18 ид.ч. от недвижим имот УПИ Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ-2013 от кв.189 по плана на селото, всички с обща площ от 4855 кв.м., както и построените в имота масивно жилище, второстепенна сграда и паянтова сграда в УПИ ХІІІ-2013 и паянтова сграда в парцел ****. Съдът е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която районният съд се е произнесъл над поисканите 2/18 ид.ч. /произнесено свръх петитум/, както и в частта, с която е разгледан иска за делба, като постановено по недопустимо съединен иск за делба с иск за собственост и прекратил производството в тези части.
За да уважи установителния иск за собственост на 2/18 идеални части от имота, въззивният съд приел, че след смъртта на Х. И. П. /брат на ищцата и съпруг на ответницата-касатор/ на 17.10.1995 год., ищцата С. И. Г. принудила ответницата М. О. П. да напусне имота, като й забранила да ходи там, с което манифестирала намерение да упражнява фактическа власт и не допускала повече последната в имота. Прието е, че още през 1996 год. ответницата-касатор била отстранена от имота, с което ищцата отрекла правото й на 2/18 ид.части от него и че ответницата не може да черпи права само от протокола от 28.11.1996 год./л.54 от делото в първата инстанция/, с който И. К. П. , С. И. Г. и М. О. П. били „предупредени” от кмета, че до изясняване наследството на покойния Х. И. П. са равноправни относно движимото и недвижимо имущество на същия. Изводът на въззивния съд за изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС по отношение на спорните 2/18 идеални части от имота е основан на преценка на събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите на ответницата/сега касатор/ е прието, че на нея й е било забранено „да ходи в имота и ищцата не я е допускала” по никакъв начин да се ползва от него.
С оглед на това, не може да се приеме, че решаващият мотив на въззивната инстанция за уважаване на установителния иск противоречи на практиката на Върховния касационен съд относно предпоставките за придобиване на собственост по давност от сънаследник, илюстрирана с решение № 968 от 07.11.2008 год. по гр.дело 2521/2007 год. ІІІ г.о. и с решение № 1* от 07.10.2008 год. по гр.дело № 2699/2007 год. ІV г.о., поради което не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която районният съд е разгледал иска за делба, след отхвърлянето на иска за собственост, въззивният съд е приел, че когато разглеждането на единия иск предпоставя,че другият е отхвърлен със сила на пресъдено нещо, каквото е съотношението между иск за изключителна собственост върху имот и иск за делба на същия имот, двата иска не могат да бъдат съединени даже евентуално. Разбирането, застъпено от окръжния съд не е в противоречие с решение № 636 от 04.12.2003 год. по гр.дело № 144/2003 год. на ВКС, І г.о., в което не е разгледана хипотеза на обективно съединяване на иск за собственост с иск за делба. Ето защо, липсва предпоставката за разглеждане на касационната жалба и в тази част на въззивното решение.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 04.02.2009 год. по гр.дело № 859/2008 год. на В. окръжен съд по жалба вх. № 650 от 11.03.2009 год., подадена от М. О. П. от с. С., общ. Оряхово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: