Р Е Ш Е Н И Е
№.250
гр.София, .08.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1582/2008 година
Производството е по чл.218и, ал.1 във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на „Т”АД, гр. П. срещу въззивното решение № 204 от 06.02.2008 год. по в.гр.дело № 694/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу дружеството-касатор иск.
Ответникът по касация „Търговски ц. Тракия”АД, гр. П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по касация „Т”Е. гр. П. не ангажира становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение № 90 от 25.06.2004 год. по гр.дело № 4611/2002 год. Пловдивският районен съд отхвърлил предявените искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху складово помещение със застроена площ от 54 кв.м., построено в северната част на имот пл. № 4* включен в УПИ „Търговски център Т. ”-461, 424, 425 и 592 по плана на СИЗ, V-та градска част на гр. П. и попадащо западно от „П”-образен склад с площ от 1185 кв.м., на административен адрес: гр. П., ул.”Б” № 180.
С решение № 782 от 28.05.2005 год. по в.гр.дело № 2890/2004 год. Пловдивският окръжен съд, десети гр.състав отменил решението и уважил иска.
С решение № 1* от 07.03.2007 год. по гр.дело № 2087/2005 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Със сега обжалваното решение въззивният съд отменил първоинстанционното решение и осъдил „Т”ЕООД-гр. Пловдив и „Т”АД-гр. Пловдив да предадат владението на „Търговски център Т. ”АД,гр. Пловдив върху склад, състоящ се от едно складово помещение с площ 54 кв.м. в северната част на имот пл. № 4* включен в УПИ”Търговски център Т. ”-461, 424, 425 и 592 по плана на СИЗ, V-та градска част на гр. П., на запад от „П”-образен склад с площ 1185 кв.м., на административен адрес: гр. П., ул.”Б” № 1* Окръжният съд приел, че процесното складово помещение е собственост на ищцовото дружество-като приращение към собствения му имот-застроено дворно място, цялото от 90409 кв.м., съставляващо имоти пл. №№ 4* и 592, включени в парцела на „Търговски център Т. ”АД. Прието било, че не е налице идентичност между процесното складово помещение и собствения на „Т”АД, гр. П. склад „С” със застроена площ от 54 кв.м., чието местоположение не е било установено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Независимо, че правото на собственост на дружеството-ищец върху процесния урегулиран поземлен имот не е оспорвано нито пред инстанциите по същество, нито с касационната жалба срещу въззивното решение № 782 от 28.05.2005 год. по в.гр.дело № 2890/2004 год., при новото разглеждане на делото окръжният съд се е съобразил със задължителните указания в отменителното касационно решение, като задълбочено е изследвал претендираното придобивно основание, за да достигне до обоснования извод, че „Търговски ц. Тракия”АД, гр. П. се легитимира като собственик на процесния терен, така както това е признато в констативния нотариален акт № 9, т.І, рег. № 5* нот.дело № 51 от 03.02.1999 год.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че за да обори презумпцията по чл.92 ЗС по отношение на процесния склад, ответникът следва да установи чрез пълно и главно доказване настъпването на юридически факт, който изключва действието на приращението. Такова доказване ответното дружество/сега касатор/ не е успяло да проведе.
Най-напред, „Т”АД не е установило, че склад „С” от 54 кв.м., на който твърди, че е собственик заедно с право на строеж, е идентичен със склада, предмет на исковата молба. Докато процесният склад е подробно индивидуализиран и местонахождението му е точно отразено на скицата /л.114 от в.гр.дело № 694/2007 год./ към заключението на вещите лица Х. И. Г. , В. Б. И. и И. С. Г. , то за склад „С” липсва индивидуализация чрез граници, местонахождение или регулационна идентификация. Единствено се сочи застроена площ, без да е ясно как е измерена същата, при липса на писмени данни относно предназначението или отреждането на имот с такова наименование по съответен застроителен и регулационен план. С оглед на това, правилно е възприето заключението на тройната експертиза /л.112-113 от делото/, съгласно което процесният склад не се идентифицира с нито един от осемте склада /с №№ от 1 до 8/, посочени в споразумителния протокол от 30.07.1993 год. /л.7 от гр.дело № 4611/2002 год. на ПРС/, подписан от праводателя на ищеца-„Т„Промишлени стоки”и от праводателя на ответника /сега касатор/-„Т”ЕАД, както и че сред описаните в АДС № 6* от 06.07.1972 год. склади на ДСО”Т”, гр. П. отдясно на „Б” вещите лица не са открили процесния склад със застроена площ 54 кв.м.
С основание въззивният съд е кредитирал и допълнителното заключение на тройната експертиза /л.129-131 от в.гр.дело № 694/2007 год./, изготвено след анализ на молбата на Община П. чрез общинската агенция по приватизация П. до пловдивски нотариус /л.106 от гр.дело № 4611/2002 год. на ПРС/ и преглед на приложената към приватизационното досие на „Т”АД ситуационна скица, на която обектът, посочен в т.4 от молбата до нотариуса – „склад „С” със застроена площ 54 кв.м., ведно с право на строеж” е отразен само кадастрално, без номер и подчертани граници на застроителното петно, за разлика от всички останали обекти. В устните си разяснения в заседанието на 15.01.2008 год. тримата експерти са категорични, че не може да се установи местонахождението на обекта под № 4, вписан в молбата до нотариуса /л.106 от делото в първата инстанция/.
Неоснователно е оплакването, че с отказа да възложи допълнителна задача на експертизата да установи колко склада в имот пл. № 461 са с площ 54 кв.м., въззивният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съдържащата се в молбата на ОАП- П. до нотариуса /л.106 от гр.дело № 4611/2002 год. на ПРС/ информация за склада „С” не е идентификационен признак за същия обект, доколкото документът няма удостоверителен характер, присъщ напр. на нотариален акт, акт за общинска собственост или на друг документ, издаден от компетентните органи на общинската благоустройствена администрация. Само отбелязването на пл. № 461 очевидно не е достатъчно, за да индивидуализира т.нар. склад „С”, след като същият имот е част от УПИ „Търговски ц. Тракия” с площ от 90409 кв.м., както и в УПИ „Т”АД – с площ от 46785 кв.м., а само в първия УПИ попадат 28 склада на дружеството-ищец и 8 склада на „Т”АД, а във втория – 16 склада на дружеството-касатор. При това количество на складовете, индивидуализацията им може да се извърши чрез съответен номер, какъвто за склад „С” липсва, а това не би могло да стане и въз основа на измерване на площта на всички, намиращи се в поземлен имот № 461 складове, при което евентуалната липса на друг склад с площ 54 кв.м. да обоснове със сигурност извод, че тъкмо описаният в исковата молба склад е идентичен с обекта по т.4 от молбата до нотариуса /л.106 от делото в първата инстанция/.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на изводите на въззивната инстанция по отношение заключението на вещото лице Д. И. М. /л.126 от гр.дело № 4611/2002 год. на ПРС, ХVІІ-ти състав/, съгласно което „описаното в исковата молба складово помещение е идентично със склад „С” от 54 кв.м. в счетоводството на ответника, намиращо се от западната страна на П-образния склад”. В съответствие с чл.157, ал.3 ГПК/отм./ окръжният съд е анализирал заключението, наред с останалите доказателства по делото и обосновано е приел, че констатациите на експерта не са основани на притежавани от него специални знания, а почиват на предположения и информацията, получена при проверката на място от двама работници на „Т”АД и от проведен в счетоводството на същото д. разговор /срвн. устните разяснения на вещото лице в заседанието на 08.06.2004 год., л.127 от делото в ПРС/. Заключението на вещото лице Д. И. М. противоречи на основното и допълнителното заключения на тройната техническа експертиза, основани на анализ на всички документи по делото и на извършена проверка на място, съгласно които не може да се установи местонахождението на „склад спирт със застроена площ от 54 кв.м.”. Както се посочи, процесният склад не може да бъде идентифициран с нито един от осемте склада /оцветени в жълто на скицата на л.114 от въззивното дело/, описани в споразумението от 30.07.1993 год., подписано от праводателите на страните по делото, които остават собственост на „Т”ЕАД. Този склад не е посочен и на първа страница на съставения въз основа на същото споразумение акт за общинска собственост № от 05.10.1993 год.
Неоснователно е и оплакването, че въззивната инстанция е отказала да коментира възражението, че дружеството-касатор е придобило процесния склад по давност.
Въззивният съд правилно е отказал да обсъжда направеното за първи път в процеса при условията на евентуалност, с писмената защита, депозирана на 04.02.2008 год. /след приключване на устните състезания, проведени на 15.01.2008 год./, възражение на „Т”АД за придобиване на собствеността върху процесния склад въз основа на десетгодишно давностно владение.
В заключение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила, а дружеството-касатор да бъде осъдено да заплати на „Търговски ц. Тракия”АД, гр. П. разноски за касационното производство в размер на 1 000/хиляда/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 06.02.2008 год. по в.гр.дело № 694/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав.
Осъжда „Т”А”Б” № 180 да заплати на „Търговски център Т. ”А”Б” № 180 сумата 1 000/хиляда/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: