Р Е Ш Е Н И Е
№.689/2009
гр.София, 09.02. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2121/2008 година
Производството е по чл.193 и по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
С молба вх. № 6* от 04.08.2009 год. С. Д. К. от гр. Г. е поискал да бъде допълнено касационното решение № 364 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 2121/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., като съдът да се произнесе по предявените от него искове: а/ по чл.108 ЗС във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ и чл.92 ЗС и б/ по инцидентния установителен иск по реда на чл.118 ГПК/отм./ за признаване на А. за държавна собственост № от 28.12.1950 год. за неистински документ. Поддържа се, че в частта, с която е оставено в сила въззивното решение № 33 от 18.02.2008 год. по в.гр.дело № 1022/2007 год. на Русенския окръжен съд, Върховният касационен съд, ІІ г.о. се е произнесъл по непредявени от молителя искове: а/ по чл.108 ЗС във връзка с чл.1, ал.1 ЗВСОНИ във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ и чл.92 ЗС и б/ по реда на чл.118 ГПК/отм./ за признаване на акт за завземане на имот /отчужден по ЗОЕГПНС за държавен/ № 367 от 28.12.1950 год. за неавтентичен. Молителят поддържа, че ако Върховният касационен съд прецени, че в частта по тези два иска въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост, да го отмени и да уважи като доказани претенциите или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. Специално по отношение на решението по иска по чл.118 ГПК/отм./ се поддържа, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива, което според молителя може да бъде отстранено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ или като се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск, да се отмени решението на въззивния съд и се постанови решение, с което да се признае за установено, че АДС № 367 от 28.12.1950 год. е неистински документ.
Ответниците по молбата О. Р. и „С”АД-гр. Русе не са ангажирали становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата по чл.193 ГПК/отм./ е подадена в едномесечния срок от влизането на касационното решение в сила /изпратена е по пощата на 31.07.2009 год./, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата за допълване на касационното решение е неоснователна поради следните съображения:
С решение № 364 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 2121/2008 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е намерил за неоснователна жалбата на С. Д. К. срещу въззивното решение № 33 от 18.02.2008 год. по в.гр.дело № 1022/2007 год. на Русенския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 43 от 23.03.2007 год. /поправено с решение № 161 от 02.08.2007 год./ по гр.дело № 229/2006 год. на Русенския районен съд, седми гр.състав.
Съгласно чл.218ж, ал.1 ГПК, с оставяне в сила на обжалваното въззивно решение се отхвърля касационната жалба като неоснователна, при което диспозитивът на касационното решение не възпроизвежда диспозитива на решението на въззивната инстанция. Доколкото и с диспозитива на въззивното решение не е възпроизведен диспозитива на първоинстанционното решение, именно последният съдържа индивидуализация на спорното право /чл.189, ал.1, б.”г” ГПК-отм./. Само ако с диспозитива не е очертано и пълно спорното право, от мотивите на решението могат да се почерпят необходимите данни, за да се индивидуализира правото, предмет на спора. В случая, с поправеното първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора иск по чл.108 ЗС срещу О. Р. и „С”АД-гр. Русе за признаване правото на собственост и предаване владението върху кухненски блок и маза под него, както и инцидентния установителен иск по чл.118 ГПК/отм./ за признаване на АДС № 267/28.12.1950 год. за неистински документ. С въззивното решение окръжният съд е приел, че ищецът /сега молител/ не се легитимира като собственик по реституция на 84 кв.м. от кухненския блок към снек-бара на хотел „С”. Прието е, че сградата, в която се намира кухненския блок не е отчуждавана от наследодателката на ищеца /сега молител/, а е построена през 1975 год. и е с площ 134 кв.м., от които приблизително 84 кв.м. от нея попадат върху имот № 674 в кв.73 по плана на гр. Р., но не представляват самостоятелна постройка, а са едно цяло със сградата на хотела. Въззивното решение в тази му част е оставено в сила, като и касационната инстанция е приела, че сградата, в която се намира кухненския блок не е отчуждавана от Н. П. Л. и независимо, че приблизително 84 кв.м. от пристройката към новата хотелска сграда попадат върху имот № 674 в кв.73, тази част от сградата не представлява самостоятелна пристройка и не е придобита по приращение, като е посочено, че не е налице претендираното от ищеца/молител/ придобивно основание – чл.1, ал.1 ЗВСОНИ във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ и чл.92 ЗС. В мотивите на касационното решение е прието, че нормата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ не урежда ново основание за реституция на новопостроени след одържавяването на имота сгради, тъй като тези сгради не са били отчуждени и за тях липсват предпоставките на ЗВСОНИ. Прието е по-нататък, че е неоснователно позоваването на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, тъй като строителството на „снек-бара” и кухненския блок към него не е било незаконно, а е извършено съгласно одобрени проекти и издадено строително разрешение № 3/03.02.1975 год., след като е било извършено надлежно отреждане на парцела, а след като „снек-барът” или „кухненският блок” не е незаконен строеж, то и процесните 84 кв.м. от него не са приращение към съответната част на терена на имот № 674 в кв.73.
С оглед на това, Върховният касационен съд, ІІ г.о. намира, че решение № 364 от 01.07.2009 год. в частта, с която е потвърдено въззивното решение относно отхвърления ревандикационен иск, не е непълно и не са налице условията на чл.193 ГПК/отм./ за постановяване на допълнително решение. Непълно би било решение, което не обхваща целия спорен предмет и липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или относно един от съединените искове. В случая, с касационното решение съставът на ВКС, ІІ г.о. не е пропуснал да се произнесе по част от спорния предмет, очертан от ищеца/молител/ още с исковата молба, нито липсва формирана воля на съда по иска по чл.108 ЗС. Доводите на молителя, че касационното решение е постановено по непредявен от него иск „по чл.108 ЗС във вр. с чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ във връзка с член 2, ал.6 ЗОСОИ и чл.92 ЗС” всъщност касаят преразглеждане на формираната от състава на ВКС, ІІ г.о. воля по ревадикационната претенция, което е недопустимо предвид изричната забрана на чл.192, ал.1 ГПК/отм./ да се отменя или изменя решението от съда, който го е постановил.
Решение № 364 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 2121/2008 год. не е непълно и в частта, с която касационният съд се е произнесъл по жалбата срещу въззивното решение, с което е оставено в сила решението на първата инстанция по иска по чл.118 ГПК/отм./. Прието е, че въззивният съд правилно е съобразил, че се касае за грешки при съставяне на АДС № 367/28.12.1950 год., които са установени в хода на производството по предявените претенции за собственост, и то без възражения на страните, като делото е разгледано в съответствие с документите, ч. които тези грешки са отстранени. Касационният съд е приел, че въпросните грешки не правят акта за държавна собственост неистински документ и че правилно инцидентният установителен иск е бил отхвърлен. С молбата за допълване на касационното решение неоснователно се твърди, че Върховният касационен съд, ІІ г.о. се е произнесъл по непредявен иск по реда на чл.118 ГПК/отм./ за признаване на АДС № 367 от 28.12.1950 год. за неавтентичен документ, вместо да се произнесе по предявения от молителя иск за признаване на същия документ за неистински. От мотивите на касационното решение е видно, че инцидентният установителен иск, предявен на 21.09.2006 год., съдържа твърдения за невярно вписани в него обстоятелства и факти, т.е. оспорва се верността на документа, а не неговата автентичност. Следователно, предмет на инцидентния установителен иск е била твърдяната неистинност на АДС № 367 от 28.12.1950 год., т.е. че не отговаря на удостовереното с него фактическо положение и по този предмет се е произнесъл и Върховният касационен съд, ІІ г.о. по повод жалбата срещу въззивното решение в тази му част.
Не е налице и твърдяната в евентуалност от молителя явна/очевидна/ фактическа грешка, която била допусната в касационното решение относно инцидентния установителен иск. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ е несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда. В случая, в касационното решение е формирана волята на състава на ВКС, ІІ г.о., че АДС № 367 от 28.12.1950 год. не е неистински документ и не е налице предпоставката на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за отстраняване на очевидна фактическа грешка, каквато не е допусната.
В обобщение, молбата за допълване и за поправяне на очевидна фактическа грешка в решение № 364 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 2121/2008 год. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. К. от гр. Г., ул.”Д” № 7 за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 364 от 01.07.2009 год. по гр.дело № 2121/2008 год. на ВКС, ІІ г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
font-size:12.0pt’>В тази част въззивното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила.
Окръжният съд правилно е приел, че инцидентният установителен иск, че А. за държавна собственост №/28.12.1950 год. е неистински документ, е неоснователен. Инцидентният установителен иск /л.л.209-213 от гр.дело № 229/2006 год. на РРС/, приет за разглеждане в заседанието на първата инстанция на 21.09.2006 год., съдържа твърдения за невярно вписани обстоятелства и факти, а именно: а/ вписаната в него К. Б. Л. не е бивша собственица; б/ „2/3 идеални части от тавански помещения” вместо „всички тавански помещения” и дворно място „425.7 кв.м.” вместо „412 кв.м.”; в/ за триетажна масивна сграда, застроена на „170 кв.м.” вместо на 211-215 кв.м.; г/ за едноетажна масивна пристройка, застроена на „40 кв.м.” вместо на „80 кв.м.”; д/ в т.5 – „1/3 идеална част от тавански помещения”, която част, според ищеца е била отчуждена с хотела. Въззивният съд е съобразил, че се касае за грешки при съставяне на АДС № 367/28.12.1950 год., които са установени в хода на производството по предявените претенции за собственост, и то без възражения на страните, като делото е разгледано в съответствие с документите, ч. които тези грешки са отстранени. Въпросните грешки не правят акта за държавна собственост неистински документ и инцидентният установителен иск правилно е бил отхвърлен.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е бил отхвърлен установителният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и вместо него бъде постановено друго, с което претенцията бъде уважена. В останалата обжалвана част – по исковете по чл.108 ЗС и по чл.118 ГПК/отм./, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, О. Р. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца/касатор/ разноски по делото за всички инстанции, изчислени по компенсация в размер на 852,16/осемстотин петдесет и два + 0,16/лева. Ищецът/касатор/ следва да бъде осъден да заплати на „С”А. , гр. Р. сумата 300/триста/лева разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 33 от 18.02.2008 год. по в.гр.дело № 1022/2007 год. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. Д. К. срещу О. Р. по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за собственост на 1/3 ид.ч. от „пералня” от 78 кв.м./бивша едноетажна пристройка/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Р., че С. Д. К. от гр. Г., ул.”Д” № 7 е собственик на 1/3-една трета идеална част от „пералня” от 78 кв.м./бивша едноетажна пристройка/, представляваща първи етаж от сега съществуваща двуетажна сграда, находяща се в имот в гр. Р., ул.”А” № 49, представляващ ПИ № 674 в кв.73 по плана на града.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от18.02.2008 год. по в.гр.дело № 1022/2007 год. на Русенския окръжен съд в останалата част.
Осъжда О. Р. да заплати на С. Д. К. сумата 852,16/осемстотин петдесет и два +0,16/лева разноски по делото за всички инстанции, изчислени по компенсация.
Осъжда С. Д. К. да заплати на „С”А. , гр. Р. сумата 300/триста/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: