О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.485
гр.София, 23.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 472/2009 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.407, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. К. и К. Г. К. от гр. Б. срещу разпореждането от 24.06.2009 год. на Б. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение № 139 от 30.05.2009 год. по гр.дело № 28/2009 год., с което на основание чл.108 ЗС са осъдени В. Д. П. и „Л”ООД, гр. П. да им предадат владението върху 2/6 ид.ч. /по 1/6 ид.ч. за всяка от ищците/ от УПИ ХІV, пл. № 890 и 891 в кв.23 по плана на гр. Б., целият с площ 584 кв.м. и 2/6 ид.ч./за двете/ от двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградена в парцела. За да откаже издаването на изпълнителен лист, въззивният съд е посочил, че решението не е влязло в сила.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Л”ООД, гр. Перник – М. Л. П. М. от гр. П. е на становище, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба /подадена по пощата на 27.08.2009 год./ не е просрочена /няма данни разпореждането да е било връчено на жалбоподателите/ и към момента на подаването й не е изтекъл двуседмичния срок по чл.407, ал.1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Съгласно чл.404, т.1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение и осъдителните въззивни решения, макар и да не са влезли в сила. В чл.405, ал.2 ГПК е посочено, че компетентен да издаде изпълнителен лист по отношение на съдебните изпълнителни основания /влезли в сила осъдителни решения и определения, както и съдебно-спогодителните протоколи/ е съответният първоинстанционен съд, който е разглеждал делото. Предвидено е по-нататък, че по отношение на новите изпълнителни основания по чл.404, т.1 ГПК – заповед за изпълнение и заповед за незабавно изпълнение, в първия случай молбата за издаване на изпълнителен лист да се подава до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а във втория-до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. Разпоредбата на чл.405, ал.2 ГПК не визира изрично кой съд е компетентен да издаде изпълнителен лист по отношение на изпълнителните основания, представляващи неокончателни съдебни решения, удостоверяващи съществуването на изпълняемо право, на които законът придава качеството „изпълнителни основания”, а именно: първоинстанционните решения, по които се допуска предварително изпълнение при условията на чл.242 ГПК, както и на осъдителните въззивни решения /чл.282, ал.1 ГПК/.
По отношение на решения, с които се допуска предварително изпълнение /първоинстанционните решения по чл.242 ГПК/, както и на решенията, при които възможността за принудително изпълнение следва по силата на закона /осъдителните въззивни решения при условията на чл.282, ал.1 ГПК/, компетентен е съдът, постановил съответното решение. Аргумент за последното може да се почерпи от допълнението на чл.242 от отменения ГПК с нова алинея трета /ДВ, бр.105 от 08.11.2002 год./, с което беше запълнен законодателно пропуска при първоначалното въвеждане на „осъдителното решение на въззивната инстанция” като изпълнително основание /ДВ, бр.64 от 16.07.1999 год./, довел до придвижване на делото, както до първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист, така и до касационната инстанция за разглеждане на жалбата срещу въззивното решение. С коригирането на чл.242 ГПК/отм./ с новата алинея трета беше изрично предвидено в този случай молбата за издаване на изпълнителен лист да се подава до от съда, постановил въззивното решение. Не би могло да се приеме, че законодателят съзнателно е пропуснал да посочи в чл.405, ал.2 ГПК кой съд е компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, защото това би означавало неоправдано връщане към уредбата отпреди допълнението на чл.242 ГПК/отм./ с новата алинея трета /ДВ, бр.105 от 08.11.2002 год./.
В обобщение, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждането от 24.06.2009 год. на Б. окръжен съд по гр.дело № 28/2009 год., с което е оставена без уважение молбата от 23.06.2009 год. на М. Г. К. и К. Г. К. от гр. Б. за издаване на изпълнителен лист, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Благоевградският окръжен съд да издаде изпълнителен лист въз основа на осъдителното въззивно решение № 139 от 30.05.2009 год. по гр.дело № 28/2009 год. по молбата на М. Г. К. и К. Г. К. от гр. Б. от 23.06.2009 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: