Р Е Ш Е Н И Е
№.311
гр.София, 21.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1784/2008 година
Производството е по чл.218и, ал.1 във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на „Р”А. , гр. С. срещу въззивното решение № 458 от 15.01.2008 год. по в.гр.дело № 293/2007 год. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касатора иск.
Ответниците по касация А. И. Б., В. И. П., Н. И. П. и Е. И. Б. от гр. С. не са ангажирали становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение № 653 от 31.05.2005 год. по гр.дело № 739/2004 год. Смолянският районен съд уважил предявения иск по чл.108 ЗС, като признал по отношение на „Р”А. , че първоначалният ищец И. Н. Б. /починал на 14.02.2005 год. и заместен в процеса от наследниците си по закон, конституирани като страна с определение от 29.03.2005 год. по в.гр.дело № 120/2005 год./ е собственик на 925 кв.м., които са част от нива с площ от 1.445 дка, десета категория, в строителните граници на гр. С., м.”П”, представляваща имот пл. № 24 в кв.38 по ЗРП на гр. С., попадащи в УПИ *Централна районна ремонтна работилница на ГС-С. , а ответното дружество/сега касатор/ е осъдено да предаде владението върху процесния имот.
С решение № 56 от 01.03.2006 год. по в.гр.дело № 120/2005 год. Смолянският окръжен съд оставил решението на първата инстанция в сила.
С решение № 691 от 06.06.2007 год. по гр.дело № 570/2006 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. обезсилил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Със сега обжалваното решение въззивният съд оставил първоинстанционното решение в сила. Прието било, че наследодателят на ищците И. Н. Б. е собственик на процесния имот по наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ, като с влязла в сила заповед от 21.08.2006 год. е приключила процедурата по попълване на кадастралната карта с поземлен имот № 9*ъдът намерил за неоснователни възраженията на дружеството-ответник/сега касатор/, че е станало собственик на имота по силата на приватизация. Прието било, че не намира приложение разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./, тъй като не е налице преобразуване на предприятие в търговско дружество, а само отделяне на стопанска дейност на Г. стопанство-гр. С. в самостоятелно търговско дружество „Р”ЕАД С.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
При новото разглеждане на делото, след обезсилване на първоначално постановеното въззивно решение, с определение от 27.06.2007 год. съдът оставил исковата молба без движение и задължил ищците да индивидуализират процесния имот с оглед изясняване предмета на спора. С писмена молба от 11.07.2007 год. ищците/сега ответници по касация/ заявили, че поддържат иска по чл.108 ЗС, а тъй като имало влязла в сила кадастрална карта на гр. С., ще поискат експертиза за установяване точните граници на процесния имот. В първото по делото заседание на 18.09.2007 год. ищците представили и скици с №№ 3* и 3108 от 21.08.2006 год., от които е видно, че процедурата по попълване на кадастралната карта на гр. С. е приключила. Изслушано е и заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поземлен имот № 9* по одобрената през 2005 год. кадастрална карта на гр. С. е попадал в регулационните граници на града, но не е бил отразен в действащия тогава кадастрален план. Вещото лице инж. И в заключението си е проследило статута на процесния имот към 14.04.1975 год., когато на основание чл.20 от ППЗООП/отм./ Държавното горско стопанство-С. е било въведено във владение върху 4.200 дка земя в м.”Ч” на гр. С.. С. издадения на 15.04.1975 год. Акт за държавна собственост №, актувано е празно място от 4200 кв.м., съставляващо части от имоти с пл. №№ 7* и 761 в кв.67 по регулационния план на града, който имот е отреден за складова база на горското стопанство. В одобрения през 1983 год. действащ ЗРП на гр. С., първоначално за имота е бил отреден парцел ****Централна районна ремонтна работилница на Г. комбинат-С. в кв.38 със значително по-голяма площ от тази по предходния план. Вещото лице е посочило по-нататък, че в плана от 1983 год. в упоменатия парцел ****а показани две свързано построени сгради, за които е било предвидено да бъдат запазени, но вследствие на пожар са останали само част от основите им, а в одобрената през 2005 год. кадастрална карта на гр. С. същите не са отразени.
С оглед заключението на вещото лице инж. М/л.28-29 от в.гр.дело № 293/2007 год./, както и на заключението на същия експерт при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция /л.72-73 от в.гр.дело № 120/2005 год./, окръжният съд законосъобразно е приел, че са били налице предпоставките за успешното провеждане на реституционното производство по ЗСПЗЗ, приключило с влезлите в сила решения на поземлената комисия С. /последното от които с № 2* от 20.03.2003 год./. Доколкото процесният имот 912.431 по одобрената кадастрална карта на гр. С. от 2005 год. се е намирал в регулационните граници на града към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила и в него не е бил започнал законно разрешен строеж, собствеността върху него законосъобразно е била възстановена в лицето на наследодателя на ищците И.
С представените скици с №№ 3107/21.08.2006 год. и 3108/21.08.2006 год. на А. по кадастъра е индивидуализиран спорния имот и въззивният съд се е произнесъл по надлежно предявен ревандикационен иск.
След като ищците са доказали активната си материалноправна легитимация по иска по чл.108 ЗС, като наследници на собственика на земеделския имот, въззивният съд правилно е преценил възражението на ответното дружество/сега касатор/ и законосъобразно е приел, че процесният терен не е собственост на „Р”АД-гр. Смолян. Основание за по-различен извод не дават данните в разделителния протокол от 15.03.1999 год./л.45-л.48 от гр.дело № 739/2004 год. на СРС/, съгласно който към 01.01.1999 год. на ЕАД”Р”-гр. С. са били предадени само сгради, но не и незастроено дворно място. За първи път счетоводно записване на земи в баланса по сметка 201 в Г. стопанство-С. е извършено едва на 31.12.1999 год., когато под инв. № 9 е записано: „терен-работилница „В”, гараж, авторемонтна работилница и склад на стойност 17 325 лева. А след като с разделителния протокол от 15.03.1999 год. „Р”ЕАД-С. не е получило процесния терен, а само сгради, правоприемникът му „Р”АД-С. не е придобило правото на собственост върху терена. Собствеността върху земята не е била придобита и въз основа на заповед № РД 41-90/16.02.1999 год. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която е увеличен капитала на „Р”ЕА. ч. преминаване на дълготрайните материални активи на стопанската дейност на Г. стопанство „С”, съгласно разделителния протокол към 01.01.1999 год. Както се посочи, с този разделителен протокол са прехвърлени само сгради, но не и земя.
Законосъобразно е прието, че дружеството-ответник/сега касатор/ не е придобило собствеността и по силата на приватизационния договор от 27.06.2000 год./л.19 от гр.дело № 120/2005 год. на СмОС/. Правилно въззивният съд е приел, че за случая не намира приложение разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./, тъй като не е налице преобразуване на предприятие в търговско дружество, а отделяне на стопанската дейност на бившето Г. стопанство-С. в самостоятелно търговско дружество „Р”ЕАД-гр. С. със запазване основното предназначение и функции на стопанството, но под друго наименование – Д. лесничейство.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458 от 15.01.2008 год. по в.гр.дело № 293/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: