О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр.София, 13.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 368/2009 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. М. от гр. В. срещу определението от 01.06.2009 год., с което е спряно производството по гр.дело № 404/2009 год. на Варненския окръжен съд до приключване на производството по гр.дело № 47/2007 год. на Варненския апелативен съд. Поддържа се, че процесният имот не е идентичен с имота, по отношение на който е предявена претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД, предмет на гр.дело № 47/2007 год. на Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. Касае се за връзка между делата /преюдициалност на едното дело спрямо другото/, като на спиране подлежи обусловеното дело, даже и да е образувано по-рано от обуславящото дело. Без значение е какъв е характерът на обуславящото дело, което може да бъде гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително. Спирането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК /по-рано: чл.182, ал.1, б.”г” ГПК, отм./ трае докато приключи производството по обуславящото дело, било с решение, било с прекратяване. В първия случай, по спряното дело ще бъде зачетен актът, с който е завършено обуславящото дело, а във втория случай съдът по спряното дело сам ще се произнесе по обуславящия преюдициален въпрос.
Спорът относно правоотношението, предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД по гр.дело № 47/2007 год. на Варненския апелативен съд не е преюдициален/обуславящ/ спрямо спорното право, предмет на производството по иска по чл.108 ЗС по в.гр.дело № 404/2009 год. на Варненския окръжен съд и не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по претенцията за ревандикация. Производството по спряното въззивно дело е образувано по жалба на С. И. С. и Т. Р. С. срещу първоинстанционното решение № 3* от 13.11.2008 год. по гр.дело № 560/2007 год. на Варненския районен съд, с което е уважен предявения от Д. С. М. иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да й предадат владението на апартамент № 7 – мезонет в гр. В., ул.”Х” № 32, с площ от 89.74 кв.м. на 4-ти и 5-ти етаж на сградата в УПИ Х-23 в кв.302-а по плана на ІХ-ти микрорайон на града. Ищцата/сега частен жалбоподател/ е основавала претенцията си на влязлото в сила решение от 29.03.2004 год. по в.гр.дело № 1339/2003 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 31.03.2003 год. по гр.дело № 17/2000 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав, с което е допусната делба на процесния апартамент при равни квоти между нея и баща й С. С. Д. /като съсобственици по приращение/, а от делбата са изключени И. В. М. , К. И. О. и С. И. Е. , при участието на С. И. С./ответник в настоящото производство/ като трето лице-помагач на изключените страни, както и на съдебната спогодба по гр.дело № 17/2000 год. на ВРС, 20-ти състав от 28.12.2004 год., с която е получила имота в изключителен дял. С влязлото в сила решение по допускане на делбата /потвърдено от ВКС, І г.о. с решение № 792 от24.11.2004 год. по гр.дело № 493/2004 год./ е прието, че наследниците на В. Г. О. К. И. О. , И. В. М. и С. В. Е. /съпруга и дъщери/ не притежават права в съсобствеността, доколкото четвъртият и петият етаж на сградата са построени извън учреденото на наследодателя им право на строеж.
От удостоверение № 1763/2008 год. от 25.05.2009 год. на ВКС, ІV г.о. е видно, че по касационна жалба на С. И. С. срещу решение по гр.дело № 47/2007 год. на Варненския апелативен съд с ответна страна И. В. М. , С. В. Е. и К. И. О. е образувано касационно производство, като делото е насрочено в открито заседание на 02.11.2009 год. От представените преписи от решение от 09.04.2003 год. по гр.дело № 19/2002 год. на Варненския окръжен съд, решение от 29.11.2005 год. по гр.дело № 168/2005 год. на Варненския апелативен съд, решение № 1* от 09.12.2007 год. по гр.дело № 344/2006 год. на ВКС, ІІ г.о. е видно, че с последното е било обезсилено въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на С. И. С. срещу наследниците на В. Г. О. за обявяване за окончателен на предварителния договор от 24.07.1996 год. за продажба на апартаменти № 5 и № 6 в строящата се тогава сграда в гр. В., ул.”Х” № 32 и делото е било върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.
При тези данни, обжалваното определение е незаконосъобразно.
За да е налице основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е необходимо да е налице тъждество между лицата, които са адресати на силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по обуславящото дело и страните по висящото обусловено дело. Такъв субективен идентитет между гр.дело № 47/2007 год. на Варненския апелативен съд /понастоящем: гр.дело № 1763/2008 год. на ВКС, ІV г.о./ от една страна, и спряното в.гр.дело № 404/2009 год. на Варненския окръжен съд не е налице. По правило силата на пресъдено нещо важи само между страните по делото /чл.298, ал.1 ГПК/, а под страни законът разбира противопоставените субекти на процесуалното правоотношение: ищеца и ответника. След като страните по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, предмет на гр.дело № 1763/2008 год. на ВКС, ІV г.о. не съвпадат със страните по в.гр.дело № 404/2009 год. на Варненския окръжен съд по иск по чл.108 ЗС – ищцата по второто дело не е страна по облигационноправния спор, процесуалното правоотношение по гр.дело № 47/2007 год./сега: гр.дело № 1763/2008 год. на ВКС, ІV г.о./ поначало не би могло да има преюдициален/обуславящ/ характер спрямо правоотношението, предмет на ревандикационното производство. Силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД ще важи само в отношенията между страните по гр.дело № 1763/2008 год. на ВКС, ІV г.о., но не и в отношенията между страните по иска по чл.108 ЗС. Функцията на отвода за връзка между делата е да обезпечи зачитане на силата на пресъдено нещо. Когато тази сила не може да се разпростре върху страните по делото по чл.108 ЗС, производството по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е преюдициално и не са налице предпоставките за спиране на делото.
В обобщение, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението от 01.06.2009 год. за спиране на производството по в.гр.дело № 404/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: