О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 254/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. А. Б. от с. П., общ. Радомир, чрез пълномощника си адв. Л е подала касационна жалба вх. № 6* от 21.11.2008 год. срещу въззивното решение № 282 от 16.10.2008 год. по в.гр.дело № 615/2008 год. на Пернишкия окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд – решение № 31 от 17.02.1999 год. по гр.дело № 616/1998 год. І г.о. като се поддържа, че не е била налице окончателна фактическа раздяла, а дадената от жалбоподателката сума 3 000 лева била за закупуване на апартамент за нуждите на двамата съпрузи с оглед бъдещите им взаимоотношения.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд да отхвърли иска за делба на процесния апартамент е, че закупуването на жилището на 30.03.1994 год. е настъпило по време на трайната фактическа раздяла между съпрузите, при която разкъсаните икономически, духовни и физически връзки между тях изключват взаимния принос в придобиването на името на ответника и презумпцията на чл.19, ал.3 СК е оборена. По делото е безспорно, че гражданският брак, сключен на 16.06.1968 год. е бил прекратен поради развод с влязло в сила решение от 30.09.2005 год. по гр.дело № 177/2005 год. на Радомирския районен съд, като съпрузите са се намирали в трайна фактическа раздяла от 1982 год., а жалбоподателката М. А. Б. не е живяла в апартамента и не е притежавала ключ от него след раздялата със съпруга си преди повече от 20 години. С нотариален акт № 50, т.V, рег. № 2* нот.дело № 808/2005 год. Д. М. Ф. бил признат за собственик на апартамента по давност, а с договор за покупко-продажба от 22.11.2006 год., предмет на нотариален акт № 1* т.ІV, рег. № 2* нот.дело № 758/2006 год. прехвърлил жилището на трето лице.
Не е налице противоречие с решение № 31 от 17.02.1999 год. по гр.дело № 616/1998 год. на ВКС, І г.о., в което е прието, че презумпцията на чл.19, ал.3 СК е оборена, след като към датата на погасяване на заема за апартамента съпрузите са били в продължителна фактическа раздяла, живеели са в икономическа самостоятелност, не са поддържали никакви контакти, а сумите, за които се поддържа, че са вложени от жената за погасяване на заема, не са дадени на мъжа-длъжник по заемното правоотношение, а на една от дъщерите, която е разполагала с тях за себе си.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване всъщност възпроизвежда част от оплакванията в жалбата срещу въззивното решение, които обаче могат да бъдат разгледани само ако е налице някоя от предпоставките, предвидени алтернативно в чл.280, ал.1 ГПК. Както се посочи, решение № 31 от 17.02.1999 год. по гр.дело № 616/1998 год. на ВКС, І г.о. не разрешава по различен начин сходен казус и липсва основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторката не твърди по-нататък, че поставения от нея въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, нито сочи конкретни влезли в сила решения на съдилищата от страната /районни, окръжни, апелативни/, които да противостоят на тълкуването, дадено с обжалваното решение във връзка с приложението на разпоредбата на чл.19, ал.3 СК.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти на нормите, отнасящи се до съвместния принос на съпрузите и до придобиването на имущество по време на фактическата раздяла, предшестваща развода, нито е налице за първи път произнасяне по аналогичен правен спор.
По отношение онази част от въззивното решение, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на търговска сграда, построена в груб строеж, въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя, не се сочи нито едно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба съдържа единствено оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, т.е. твърдения за пороци на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, по които Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 16.10.2008 год. по в.гр.дело № 615/2008 год. на Пернишкия окръжен съд по жалба вх. № 6* от 21.11.2008 год., подадена от М. А. Б. от с. П., общ. Радомир.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: