Р Е Ш Е Н И Е
№.149
гр.София, 09.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1178/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218и, ал.1 във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на М. И. И. срещу въззивното решение от 28.11.2007 год. по в.гр.дело № 307/2007 год. на М. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявените искове.
Касационна жалба със същите оплаквания е подал и Н. А. И., който на свой ред иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.
Въззивното решение е обжалвано и от И. А. И., който поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация П. И. П. е на становище, че жалбите са неоснователни.
Ответницата по касация Л. Т. Г. не е ангажирала становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 19.05.2005 год. по гр.дело № 101/2005 год. Берковският районен съд уважил предявения от касаторите иск по чл.109 ЗС, като осъдил ответниците да преустановят действията, с които пречат на упражняване правото на собственост, както и да премахнат изграденото остъклено преддверие на изхода на жилищната сграда откъм двора и вещите в същото. Със същото решение е отхвърлен негаторния иск в останалата му част, т.е. по отношение прегражденията в общия коридор: да премахнат същите с оглед ползването на подпокривното пространство /таванското помещение/ над втория етаж на двуетажната масивна сграда в парцел ****Х-857 в кв.70 по плана на гр. Б. да премахнат преграждането на коридора, несъобразено с договорените размери. Районният съд отхвърлил и иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на констативния нотариален акт № 2* т.ІІ, рег. № 2* нот.дело № 241/01.08.2001 год.
С решение от 27.12.2005 год. по в.гр.дело № 269/2005 год. Монтанският окръжен съд оставил решението в сила.
С решение № 698 от 31.07.2007 год. по гр.дело № 696/2006 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Със сега обжалваното решение въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която П. И. и Л. Т. са осъдени да преустановят действията, с които пречат на М. И. и Н. И. да упражняват правото си на собственост, като премахнат вещите в остъкленото преддверие на изхода на жилищната сграда откъм двора, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./. В останалата част първоинстанционното решение е отменено, като е отхвърлен иска по чл.109 ЗС на М. И. И. и Н. А. И. срещу П. И. Г. и Л. Т. Г. за премахване остъкленото помещение на изхода на жилищната сграда и прегражденията в общия коридор на сградата, построена в УПИ ХХ-857 в кв.70 по плана на гр. Б., както и иска на И. А. И. – за преустановяване на действията, с които му се пречи да упражнява правото си на собственост, изразяващи се в поставяне на прегради в имота – остъклено помещение и различни вещи на изхода на жилищната сграда откъм двора и прегражданията в общия коридор на сградата в УПИ ХХ-857 в кв.70 по плана на гр. Б..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че доколкото трите жалби съдържат аналогични оплаквания срещу въззивното решение, сочените следва да бъдат разгледани едновременно:
При новото разглеждане на делото, въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания по приложението на материалния и процесуалния закони, дадени от Върховния касационен съд, ІV г.о. с отменителното решение № 698 от 31.07.2007 год. по гр.дело № 696/2006 год., с което е нарушил съществено разпоредбата на чл.218з, ал.1 ГПК/отм./.
Неправилно е прието, че по силата на съдебната спогодба от 23.03.2001 год. по гр.дело № 599/2000 год. на Б. районен съд /л.59 от същото дело/, ответникът П. И. П. се легитимира като индивидуален собственик на помещенията, обособени като складови в подпокривното пространство на сградата. Съдебната спогодба е одобрена в производство по установителен иск за собственост на втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в парцел ****Х-857 в кв.70, ведно с гараж с помещение с парно котле; пристройката на първия етаж от сградата над гаража; свързаната с нея лятна кухня с баня и тоалетна; хол от 16.20 кв.м. на втория етаж от пристройката; два броя складови помещения над втория етаж, съответно от 14.60 кв.м. и 12.30 кв.м. и останалите помещения над втория етаж. Вярна е, че спогодбата съдържа взаимни отстъпки, като ответниците/сега касатори/ са заявили, че признават претендираното с иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ право на собственост на ищците/сега ответници по касация/ върху обектите, предмет на исковата молба, с изключение на лятната кухня с баня и тоалетна, която според спогодилите се е собственост на И. А. И., а наред с това в полза на последния и на М. И. И. и Н. А. И. е било признато право на преминаване по коридор с размери 130х145 см през пристройката на първия етаж от сградата над гаража за достъп до първия етаж. Действително, със съдебна спогодба могат не само да се признават, но и да се прехвърлят права, вкл. вещни права върху недвижими имоти, стига предмет на делото да е потестативно право за тяхното придобиване. Когато обаче предмет на спора е бил установителен иск за собственост, цялостното или частично признаване на правата, претендирани от ищците от страна на ответниците не е достатъчно, за да се приеме, че е настъпило вещнопрехвърлително действие на спогодбата, т.е. да е била ликвидирана съществуваща съсобственост или да е било извършено валидно прехвърляне на вещни права от едната в полза на другата страна по делото, без да е спазена изискуемата се от закона форма за действителност на сделката.
Не е съобразено по-нататък и че могат да бъдат придобивани само обособени обекти на правото на собственост, но не и части от недвижими имоти, които не съставляват самостоятелен обект. С тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 год. на ОСГК на ВС е изяснено, че поначало таванът /пространството между последната етажна плоча и покривната конструкция е обща част на сградата, притежавана в етажна собственост. Когато подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на отделни самостоятелни или обслужващи помещения; могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп до редовна стълба, следва да се приеме, че е обща част по предназначение. По единодушно съгласие на етажните собственици това предназначение може да бъде променено, като при спазване на законните изисквания се изградят стаи за творческа дейност или складови помещения, които да се придадат към самостоятелни отделни обекти /етажи или части от етажи/. Ако бъде разпределен на самостоятелни обекти или обслужващи помещения, таванът престава да бъде обща част. В случая, обособените в подпокривното пространство на сградата складови помещения са запазили характеристиката си на общи части по своето предназначение и докато не бъдат разделени по надлежния ред като самостоятелни обекти на правото на собственост, не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, респ. да се придобиват по какъвто и да е способ от някой от етажните собственици.
Като е приел, че по силата на съдебната спогодба от 23.03.2001 год. по гр.дело № 599/2000 год. на Б. районен съд ответниците по касация П. И. П. и Л. Т. Г. са придобили собствеността върху помещенията над втория жилищен етаж и е отхвърлил иска срещу тях по чл.109 ЗС – за премахване на металната решетъчна врата с метална решетка, монтирана на стълбището между първия и втория етаж, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. Тази претенция е предмет на исковото производство, като още с петитума на исковата молба от 08.02.2005 год. е поискано общо премахване на „преграждения в общия коридор на сградата”, което действие в обстоятелствената й част е било формулирано с твърдението: „монтирал преграждение на стълбището към таванските помещения…”, както и с твърдението, че ответникът нарушил споразумението, като намалил размерите на коридора, водещ към изхода на сградата към двора. По тази претенция ответниците са имали възможност да упражнят правото си на защита, както пред инстанциите по същество, така и пред Върховния касационен съд по жалбата срещу първоначалното въззивно решение, в която за пореден път се поддържа изрично оплакване, че достъпът до тавана е невъзможен поради направената преграда – желязна решетка.
В посочената част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което ответниците бъдат осъдени да премахнат металната преграда на стълбището между първия и втория етаж.
В частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на остъкленото помещение на изхода на жилищната сграда, въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, тъй като ищците/касатори/ не са доказали, че въпросното преддверие по някакъв начин ограничава правата им на собственост-съответно върху дворното място/на М. И. И./ и върху първия етаж/на съсобствениците на същия М. И. И. и Н. А. И./. По отношение на касатора И. А. И. правилно е прието, че последният няма нужда да преминава през коридора, завършващ с остъкленото преддверие, тъй като приземният етаж, на който е собственик разполага със самостоятелен вход откъм улицата.
Правилно е отхвърлена претенцията и по отношение коридора на първия етаж от сградата, в който не е установено да са били поставени преграждения от ответниците, а и намалението на размерите на същия коридор е съобразено с архитектурен проект и с наличието на прозорци, които не следва да се затварят.
В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт № 2* т.ІІ, рег. № 2* нот.дело № 241/01.08.2001 год., въззивното решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и нотариалния акт за разликата между признатото право на собственост върху целия тавански етаж и размера на притежаваната от П. И. Г. идеална част от подпокривното пространство като обща част на сградата. По отношение признатото със същия нотариален акт право на собственост върху пристройката към жилищната сграда, решението на въззивния съд следва да остане в сила, доколкото негаторната претенция в тази й част е отхвърлена.
С оглед крайния изход на делото, в частта относно присъдените разноски решението на окръжния съд подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови друго, с което П. И. Г. и Л. Т. Г. бъдат осъдени да заплатят на М. И. И. разноски за всички инстанции, изчислени по компенсация в размер на 117,43 лева, а Н. А. И. и И. А. И. да заплатят на П. И. Г. и Л. Т. Г. разноски за всички инстанции в размер на 105,04 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението от 28.11.2007 год. по в.гр.дело № 307/2007 год. на М. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 19.05.2005 год. по гр.дело № 101/2005 год. на Б. районен съд относно отхвърленото искане по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за таванския етаж; в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на металното преграждение на стълбището между първия и втория етаж на сградата, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. И. Г. и Л. Т. Г. от гр. Б., ул.”О” № 8 да преустановят действията, с които пречат на М. И. И., И. А. И. и Н. А. И. от същия град да упражняват правото си на собственост, като премахнат металната преграда на стълбището между първия и втория етаж от двуетажната жилищна сграда в УПИ ХХ-857 в кв.70 по плана на гр. Б..
ОТМЕНЯ нотариален акт № 2* т.ІІ, рег. № 2* нот.дело № 241 от 01.08.2001 год. на нотариус О. К. № 178 по регистъра на Н. камара само в частта за разликата между признатото с него право на собственост върху целия тавански етаж и размера на притежаваната от П. И. Г. идеална част от общото подпокривно пространство над втория етаж на двуетажната жилищна сграда в УПИ ХХ-857 в кв.70 по плана на гр. Б..
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 28.11.2007 год. по в.гр.дело № 307/2007 год. на М. окръжен съд в останалата част.
Осъжда П. И. Г. и Л. Т. Г., с посочен адрес, да заплатят на М. И. И. разноски по делото за всички инстанции в размер на 117,43/сто и седемнадесет +0,43/лева.
Осъжда Н. А. И. и И. А. И., с посочен адрес, да заплатят на П. И. Г. и Л. Т. Г. разноски по делото за всички инстанции в размер на 105,04/сто и пет+0,04/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: