О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.575
гр.София,09.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 365/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. П. К. от гр. В.,чрез адв. Г от гр. В. е подала касационна жалба вх. № 1* от 16.04.2008 год. срещу въззивното решение № 37 от 12.02.2008 год. по в.гр.дело № 872/2007 год. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 96 от 14.05.2007 год. по гр.дело № 132/2006 год. на Б. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ неправилно приравняване от въззивния съд случаите на одържавяване на земеделски земи по реда на ЗТПС/отм./ с включването им в ТКЗС и други селскостопански организации с оглед обхвата на действие на чл.90а от П. разпоредби на Закона за наследството-в противоречие с практиката на Върховния съд-решение № 216 от 06.05.1996 год. по гр.дело № 63/1996 год. І г.о. и б/ може ли въз основа единствено на официален препис от документа /завещанието/, който не съдържа удостоверяване на подписа на завещателя, нито дори подписи /ако преписът не представлява фотокопие, поради което подписът не се съдържа в документа/, съдът да приеме, че завещанието е истински, автентичен документ. Жалбоподателката се позовава на решение № 202 от 24.07.2001год. по гр.дело № 583/2000 год. на ВКС, І г.о., решение № 316 от 28.06.1988 год. по гр.дело № 236/1988 год. на ВС, І г.о., решение № 493 от 09.07.2003 год. по гр.дело № 106/2002 год. на ВКС, І г.о. и решение № 1* от 21.10.1991 год. по гр.дело № 853/1991 год. на І г.о. на Върховния съд.
Ответникът по касация А. Щ. А. от гр. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответницата по касация Ж. Щ. Ф. от гр. В. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като приложените решения са неотносими към настоящия казус, а разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд приел, че братята Я. /Яни/А. Щ. , починал на 30.10.1948 год. и Щ. А. Щ. , починал на 15.11.1956 год., са притежавали общо 578.336 дка земеделска земя, като към 28.08.1946 год. последният декларирал като собствени 289.78 дка, т.е. половината от общата земя. Прието било за безспорно, че Щ. Щ. станал член-кооператор и към 21.09.1947 год. внесъл 290 дка ниви, а останалата, притежавана от братята земеделска земя била придобита от него въз основа на съставеното от Я. /Яни/Щ. на 03.02.1943 год. тайно универсално завещание, официално заверен служебен препис от което бил представен по делото. Според окръжния съд, спазената сложна процедура по приемане на тайното завещание по външна форма гарантира неговата законосъобразност по процедура, форма и автентичност на положените пред съдия подписи. Прието е било, че завещанието е съставено преди отчуждаването на земеделските имоти, преди масовизирането им и изразената в него воля на завещателя следва да бъде зачетена.
Липсва противоречие на въззивното решение с решение № 216 от 06.05.1996 год. по гр.дело № 63/1996 год. на Върховния съд, І г.о., съгласно което приложното поле на разпоредбата на чл.90а ЗН/нова, ДВ, бр.60 от 1992 год./ е свързано с времето на съставяне на завещанието – преди или след одържавяване на имотите. Ако завещанието е съставено след одържавяването на имуществото и при възстановяването на собствеността завещателят е починал, законът не зачита завещателното разпореждане поради съмнение, че завещателят е имал намерение да се разпореди за след смъртта си с имущество, което е смятал за безвъзвратно изгубено, както и с оглед на това, че към момента на смъртта на завещателя имотът не е бил включен в неговия патримониум. В случая, не се спори, че от братята Щ. и Я. А. Щ. в периода 1946-1948 год. са били отчуждавани на основание ЗТПС/отм./ и причислявани към държавния поземлен фонд земеделски земи в землищата на гр. Б., с. Б., с. Т. и с. Ц., както и че Я. /Яни/А. Щ. е починал на 30.10.1948 год. По делото е представено копие от официално заверен препис от тайно завещание, съставено на 03.02.1943 год., с което поради липса на низходящи или възходящи, Я. Щ. завещал цялото си имущество на брат си Щ. А. Щ. Завещанието е било оспорено, но въззивният съд е приел, че същото е действително и е произвело своето действие. Като се позовава на решение № 216 от 06.05.1996 год. по гр.дело № 63/1996 год. на ВС, І г.о., жалбоподателката всъщност поддържа оплакване за нарушение на материалния закон, което според нея се състои в това, че въззивният съд не е изследвал дали процесните земеделски земи са били одържавени по реда на ЗТПС/отм./ или са били включени в ТКЗС или други селскостопански организации с оглед обхвата на действие на чл.90а ЗН. По това оплакване обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при наличие на поне едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК три алтернативни предпоставки. Както се посочи, липсва твърдяното противоречие с цитираното по-горе решение на Върховния съд.
Въззивният съд е приел, че официално завереният служебен препис от тайното завещание има същата доказателствена сила, с каквато се ползва унищожения оригинал. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателката, посочена от нея в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е пряко относима към процесния случай. С решенията не е третирана хипотеза, при която да е преценявана доказателствената сила на препис от завещание, изгубено или унищожено не по вина на страната, която се позовава на него.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 12.02.2008 год. по в.гр.дело № 872/2007 год. на Д. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 16.04.2008 год., подадена от М. П. К. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: