О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 225/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
“Ф”ООД, гр. М. е подало касационна жалба вх. № А-17/06.01.2009 год. срещу въззивното решение от 21.11.2008 год. по в.гр.дело № 121/2008 год. на Монтанския окръжен съд, с което е обезсилено решението от 15.02.2008 год. по гр.дело № 525/2006 год. на Монтанския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Т. против касатора иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имот с проектен № 1* представляващ нива с площ от 5.5 дка, втора категория в м.”М” в землището на с. К. и е върнато делото на Монтанския районен съд за произнасяне по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържат се оплаквания за нарушение на чл.116, ал.1 ГПК/отм./, тъй като било допуснато едновременно изменение на основанието и на петитума на исковата молба, и то пред въззивната инстанция. Касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС: тълк.решение № 1/2001 год. на ОСГК, както и с тълк.решение № 32 от 03.03.1955 год. по гр.дело № 11/1955 год. и тълк.решение № 87 от 26.06.1964 год. по гр.дело № 64/1964 год. на ОСГК на Върховния съд.
Ответницата по касация П. Н. Т. от с. К., обл. Монтана е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С определение от 15.09.2008 год. по в.гр.дело № 121/2008 год. въззивният съд оставил исковата молба без движение и дал на ищцовата страна 7-дневен срок да отстрани констатираните нередовности, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В мотивите на определението е прието, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочена разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, нещо което се е поддържало от процесуалния представител на ищцата и в заседанието на въззивната инстанция, според която ще се касае до установителен иск, с който правото на собственост се установява към един минал момент-този преди образуване на ТКЗС. Прието е по-нататък, че петитумът на исковата молба сочи категорично на иск с правно основание чл.108 ЗС, което препятства възможността на въззивния съд да контролира правилността на обжалваното решение, включително и неговата допустимост.
С молба вх. № Д* от 23.09.2008 год. ищцата е възпроизвела дословно фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, касаещи отказа на ОСЗГ-Монтана да възстанови правото на собственост на наследниците на Н. П. И. върху нива от 5.5 дка, втора категория, в землището на с. К., м.”М” в стари реални граници с мотиви, че при идентификацията на имота с проектен № 1* било констатирано, че същият попада в границите на имот № 1* собственост на „Ф”ООД-гр. Монтана, придобит на основание чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ чрез договор за замяна № 27/2 от 03.09.2004 год. Като се позовала на указанията на ОСЗГ-Монтана за възможността спорът да се реши по съдебен ред при условията на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ищцата уточнила, че претендира да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на „Ф”ООД-гр. Монтана, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е бил собственост на наследниците на Н. П. И. и подлежи на възстановяване.
От изложеното следва, че с молбата от 23.09.2008 год. обстоятелствената част на исковата молба не е била променена, а петитумът на същата е бил съобразен с основанието на претенцията, поради което не би могло да се приеме, че е било предприето едновременно изменение на основанието и петитума. С оглед на това и предвид липсата на определение на въззивната инстанция за изменение на иска, не е налице противоречие на постановеното от окръжния съд решение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК или с тълкувателните решения на ОСГК на Върховния съд № 32 от 03.03.1955 год. по гр.дело № 11/1955 год. и № 87 от 26.06.1964 год. по гр.дело № 64/1964 год.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.11.2008 год. по в.гр.дело № 121/2008 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх. № А-17/06.01.2009 год., подадена от „Ф”ООД, гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: