Р Е Ш Е Н И Е
№. 175
гр.София, 07.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1168/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на „М”А. срещу въззивното решение № 11 от 04.01.2008 год. по в.гр.дело № 2603/2006 год. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от касатора иск.
Ответниците по касация „Л”ООД П. и „Г”ЕООД-гр. Пловдив са на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по касация „П”ЕА. , гр. С. не ангажира становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение № 112 от 26.07.2006 год. по гр.дело № 3554/2005 год. Пловдивският районен съд, 16-ти гражд.състав уважил предявения иск по чл.108 ЗС, като осъдил „Л”О. , гр. П. да предаде владението на „М”А. , гр. П. върху недвижим имот, представляващ терен с обща застроена и незастроена площ от 8400 кв.м., съставляващ парцел ****производство и складове, кв.20-нов по плана на ЮИЗ-ІІІ част на гр. П., ул.”К” № 12, ведно с находящите се в имота трайно изградени портален кран и жп-линия, представляващи съоръжения и инсталации, при граници на парцела: от север-общински път, от запад-парцели Х и ХV, от юг-парцел ****, от и з ток-общински път. Решението е постановено при участието на третите лица „М”ЕА. , гр. С. и „Г”ЕО. , гр. П.. П. е, че договорът за продажба на дълготрайни материални активи от 02.08.1996 год. между „ конструкции”Е”М”, гр. П. има характер на предварителен договор и не прехвърля право на собственост, а е сключен и в нарушение на § 10, ал.2 от ДР на ЗППДОбП/отм./, тъй като със заповед № Р* от 19.09.1995 год. министърът на териториалното развитие и строителството разрешил на „М”ЕА. , гр. С. да продаде само хале и прилежащ терен с обща застроена и незастроена площ от 4672 кв.м. Според районния съд, към 17.03.2000 год., когато бил сключен окончателния договор, предмет на нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 123/2000 год., „М”ЕАД-гр. София не е било собственик на процесната земя, тъй като правото на собственост върху нея било включено в капитала на „М”А. със заповед № Р* от 27.10.1997 год. на МРРБ, което увеличение на капитала било вписано с решение от 11.12.1997 год. по ф.дело № 4900/1996 год. на ПОС. По същата причина, купувачът по договора от 17.03.2000 год. не могъл да прехвърли на „Л”О. , гр. П. права с нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 178/31.03.2003 год., нито пък същото дружество да прехвърли процесния имот на „Г”ЕО. с нотариален акт № 15, т.VІІІ, нот.дело № 1415/28.12.2005 год.
Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска, като приел, че до сключване на сделката по нотариален акт № 139/17.03.2000 год. процесният имот, макар и да не е бил собственост на КД”М”, гр. П., а държавна собственост, е бил ползван от командитното дружество, но не и от дъщерното АД”М”, което не го е придобило при условията на § 34 от ПЗР на ЗИДЗППДОбП и чл.17, ал.3 ЗППДОбП/отм./-след постановяване на решение № 9409/11.12.1997 год. по ф.дело № 4900/1996 год. на ПОС. Прието е, че със заповедта от 27.10.1997 год. държавата е предоставила на дъщерното А. останалата част от дворното място – тази, владението относно която не било предадено на командитното дружество с протокола от 23.09.1996 год., съставен въз основа на договора от 02.08.1996 год. Окръжният съд приел, че годишния баланс към 31.12.1995 год. на „М”ЕАД-клон П. изобщо не включва стойност на дворно място в гр. П. на ул.”К” № 12, а само дворно място в с. К. на стойност 38 хиляди лева. От заключението на тройната експертиза от 13.09.2007 год. съдът приел, че по плана от 1984 год. площта на парцела е 245 870 кв.м., но с АДС № 1498/27.06.1986 год. е актуван с площ 240 000 кв.м., а вписаната в АДС № 469/21.11.1997 год. площ 237 165 кв.м. е резултат на регулационната промяна от 16.06.1997 год., когато се отделя втори парцел ****а КД”М” с площ 8400 кв.м. Прието е, че при графичното изчисление на площта на парцела по АДС от 1986 год. тя е 245 178 кв.м., като площта на парцела по АДС № 469/21.11.1997 год. не включва площта на парцел ****„К”, който е съседен на парцел ****МК и двата парцела произлизат от една и съща площ – 245 178 кв.м.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Окръжният съд е изследвал задълбочено многобройните писмени доказателства и заключенията на техническите експертизи и е достигнал до обосновани фактически изводи, а решението е постановено в пълно съответствие с материалния закон.
По делото е установено, че с протокол от 23.09.1996 год. продавачът по предварителния договор от 02.08.1996 год. „М”ЕАД-гр. София е предал на купувача КД”М”-гр. Пловдив владението на обекта – част от цех от етернитови панели, хале № 3-позиция 3 от Г. план на МК-клон П. /съгласно АДС № 1* от 27.06.1986 год./ с обща застроена площ 3456 кв.м., прилежащ терен с обща площ 8400 кв.м. и портален кран 8 тона, ведно с всички инсталации, намиращи се в обекта /вътрешни, външни и подземни/, както и прилежащия терен в рамките на предмета на договора, както и ДМА съгласно приложената справка /приложение № 1, в което под № 2 фигурира и жп-линия 75 л.м./.
Безспорно е, че с решение № 9* от 23.10.1996 год. по ф.дело № 4900/1996 год. на ПОС е вписано учреденото „М”, Д. А. с капитал 215 462 000 лева, включващ съответната част от активите и пасивите на „М”ЕА. , клон П. по баланса му към 31.12.1995 год. съгласно разделителен протокол, утвърден от министъра на териториалното развитие и строителството и справка за определяне размера му. Въз основа на внимателен анализ на представения баланс на „М”ЕАД- П. към 31.12.1995 год., на справката за дълготрайните активи към същата дата и на приложение № 1 – Р. на дълготрайните материални активи от годишния баланс за 1995 год., въззивният съд обосновано е приел, че балансът изобщо не включва стойността на дворно място в гр. П. на ул.”К” № 12, а само такова в с. К. със стойност по баланса за 1995 год. от 38 хиляди лева. С оглед на това, правилно е прието, че съгласно споменатия разделителен протокол „М”А. , гр. П. не е получило права върху дворно място в гр. П. на ул.”К” № 12, тъй като такива права не са били предоставени на клона в гр. П., а са принадлежали на холдинга в гр. С.. Съдът правилно се е позовал на заповед № Р* от 19.11.1995 год. на министъра на териториалното развитие и строителството, с която се разрешава на „М”ЕА. , гр. С. да продаде част от цеха с площ 3456 кв.м. и прилежащия терен, включително със застроената площ 4672 кв.м., в гр. П., ЮИЗ, ул.”К” № 12. И. на въззивния съд се потвърждава и от писмо изх. № 91-00-12/06.06.1996 год. на изпълнителния директор на „М”ЕАД-гр. София до кмета на гр. П. за извършване на частична промяна в Г. на клона в гр. П. с цел обособяване на нов самостоятелен парцел **** частта на ликвидираното етернитово производство/хале № 3/ и накрая – от сключения на 02.08.1996 год. договор за продажба на дълготрайни материални активи между „ конструкции”Е”М”-гр. Пловдив, въз основа на който е съставен и посочения по-горе приемо-предавателен протокол от 23.09.1996 год.
Във връзка с договора за продажбата на дълготрайни материални активи от 02.08.1996 год. и обособяването на парцел ****СК”И”, окръжният съд правилно е преценил споразумителния протокол от 17.02.1997 год. между „ конструкции П. ”А”И”КД-гр. Пловдив, съвместното им писмо от 22.05.1997 год. до общината за изменение на регулацията и обособяването на нови два парцела, което е било извършено със заповед № О* от 16.06.1997 год. на кмета на Община П. за образуване на парцел **** СПП”М”А. и парцел **** „К” в кв.8 по плана на ЮИЗ, ІІІ ч.-гр. Пловдив съгласно приложената скица-проект.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че щом не е установено в баланса на дъщерното АД”М” да е била включена земя в гр. П. до издаването на заповед № РД-02-014-1076/27.10.1997 год. и тази земя да се е ползвала от това дружество към същия момент, последното не е придобило собствеността върху нея съгласно § 34 от ПЗР на ЗИДЗППДОбП/ДВ, бр.109 от 15.12.1995 год., доп., ДВ, бр.45 от 28.05.1996 год./ при условията на чл.17, ал.3 ЗППДОбП/отм./ с постановяването на решение № 9* от 11.12.1997 год. по ф.дело № 4900/1996 год. Правилно е преценено и удостоверение изх. № 4572/05.08.1997 год. на „П”А. , съгласно което оценката на дворно място от 240000 кв.м. по АДС № 1498/27.06.1986 год., а по скица от 237165 кв.м., включено в парцел ****ПП”М” кв.8-нов по плана на ЮИЗ-гр. Пловдив, възлиза на 118 582 500 лева. Съдът е съобразил, че въпросната оценка е била изготвена след проведената процедура за обособяване на парцел ****а командитното дружество, завършила със заповед № ОА-613/16.06.1997 год. за образуване на новите парцел ****СПП”М”А. и парцел ****КД”М”. Внимателно са анализирани и заключенията на вещото лице инж. Е в първоинстанционното производство и тройната експертиза: инж. Д, инж. В инж. Л пред въззивната инстанция. Въз основа на тях и на преценката на АДС № 1* от 27.06.1986 год. и АДС № 469 от 21.11.1997 год. обосновано е прието, че площта на парцела по първия акт, изчислена графично е 245 178 кв.м., а квадратурата по втория акт – 237 165 кв.м., не включва площта на парцел ****КД”М”. Въззивният съд е основал този си извод и на отбелязванията в анализа за правното състояние на „М”, Д. А. от м.март 1998 год., в информационния меморандум и в приватизационната оценка на споменатото дружество, съгласно които терен, съотв.парцел ****а МСК”И” е граница на терен на дъщерното акционерно дружество. В тази насока, окръжният съд е съобразил и данните, съдържащи се в протокола от 17.09.1998 год., според който собствениците на имоти на площадката на бившия З. за метални конструкции-гр. Пловдив/”М”АДА/ в м.”Ю”-ІІІ, след като са се запознали с изготвения „частичен застроителен план и частично изменение на регулационния план, нови квартали 8, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20” са потвърдили, че притежават съ ответните имоти в кварталите по проекта. В протокола е вписано, че МСК”И”КД П. притежава имот І в кв.20, а „М”ДА. всички останали, извън посочените от представителите на другите съсобственици.становено е, че със заповед № ОА-1246/23.10.1998 год. е одобрено изменението на ЗРП на част от кв.8-нов по плана на ЮИЗ-ІІІ част.
С оглед на изложеното, въззивният съд законосъобразно е приел, че ищцовото дружество/касатор/ не е доказало да е придобило собствеността върху процесния имот – терен с обща застроена и незастроена площ от 8400 кв.м., съставляващ парцел ****производство и складове в кв.20-нов по плана на ЮИЗ-ІІІ част на гр. П., ул.”К” № 12, заедно с находящите се в него трайно из градени портален кран и жп-линия. Правото на собственост не е било придобито от ищеца/касатор/ нито към момента на издаване на заповед № РД-02-14-1076/27.10.1997 год. и решение № 9* от 11.12.1997 год. по ф.дело № 4900/1996 год., нито по-късно, по силата на договора за доброволна делба на недвижими имоти от 09.11.1999 год. По този договор командитното дружество „М”-гр. Пловдив не е било страна и изявленията на участниците в тази сделка не могат да му се противопоставят. На същото основание от договора за доброволна делба от 09.11.1999 год. не са обвързани и приобретателите на процесния имот по сделките, предмет на нотариален акт № 1* т.І, рег. № 2* нот.дело № 178/31.03.2003 год. и нотариален акт № 15, т.VІІІ, рег. № 7* нот.дело № 1415/28.12.2005 год.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила, а дружеството-касатор да бъде осъдено да заплати на „Л”О. , гр. П. сумата 1 900/хиляда и деветстотин/лева разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 04.01.2008 год. по в.гр.дело № 2603/2006 год. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда „М”АД-гр. Пловдив да заплати на „Л”ООД-гр. Пловдив сумата 1 900/хиляда и деветстотин/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: