Р Е Ш Е Н И Е
№. 249
гр.София, 07.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1548/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на „А”О. , гр. В. срещу въззивното решение № 249 от 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 317/2007 год. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 28.03.2007 год. по т.дело № 421/2006 год. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу ЕТ”Ж”-В. и „Ж”ООД-В. иск по чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД за нищожност на продажбата от 26.04.2006 год., предмет на нотариален акт № 1* т.ІІІ, рег. № 4* нот.дело № 573/2006 год. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и осъждане на „Ж”О. да предаде владението на процесните имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционото решение за уважаване на осъдителния иск за сумата 108 243,80 лева е подадена от ЕТ”Ж”, гр. В., чийто правоприемник е „С”ЕО. , гр. В.. решение № 186/128 от 10.01.2008 год. по ф.дело № 1531/1990 год. на Варненския окръжен съд/. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на осъдителния иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на „А”ООД-гр. В. срещу ЕТ”Ж”-гр. В. и „Ж”ООД-гр. В. за прогласяване за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД договора за продажба от 26.04.2006 год., предмет на нотариален акт № 1* т.ІІІ, рег. № 4* нот.дело № 573/2006 год., с който „А”О. ,гр. В. , ч. пълномощника си Ж. К. Ж. като ЕТ”Ж”-гр. В. продава на „Ж”ООД-гр. Варна: апартамент № 1 от 86 кв.м. на първия етаж с прилежаща изба № 9 от 9.3 кв.м.; апартамент № 3 на същия етаж с площ 65 кв.м. и прилежаща изба № 10 от 11 кв.м., както и гараж № 1 с площ 21.7 кв.м., находящи се в сграда незавършено строителство /75% завършени СМР/ на два етажа, с мансарден етаж, в дворно място в гр. В., ул.”Х” № 25, съставляващо УПИ * в кв.159 по плана на гр. В., ХІ-ти мкрайон, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, общо за 108 243,80 лева. Прието е, че сделката не е опорочена, тъй като не било установено пълномощникът на продавача и купувачът да са знаели към момента на сключване на договора за продажба, че продавачът е оттеглил пълномощното. Предявеният в условията на евентуалност иск по чл.284, ал.2 ЗЗД за сумата 108 243,80 лева, получена по договора от 26.04.2006 год. продажна цена бил уважен изцяло, като е прието, че ответникът ЕТ”Ж”-гр. В. /сега „С”ЕО. , гр. В. не е доказал да е отчел на упълномощителя получената по договора за продажба цена.
Въззивният съд оставил в сила решението, като възприел съображенията на първата инстанция, че не е доказана липса на съгласие от страна на продавача и че пълномощникът е действал в рамките на валидно учредената му представителна власт. Добавено е, че правата на третите добросъвестни лица, закупили имота, не се засягат от неизпълнението на задължението на дружеството-продавач да представи протокол на общото събрание за съгласие на съдружниците за разпореждане с имота съгласно чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. На свой ред апелативният съд приел, че по предявения срещу довереника иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, последният не може да релевира възражения, че упълномощителят не е бил собственик на продаваните имоти.
По жалбата на А. ”О. , гр. В.
О. са неоснователни.
По делото е безспорно,че с пълномощно рег. № 2* от 24.02.2006 год., с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус И. М. с рег. № 1* Адам П. А. и представляващ „А”О. предоставил на Ж. К. Ж. в качеството му на ЕТ”Ж”, представителна власт пред държавни и общински органи и частни лица да извършва правни действия в защита на дружествените права и интереси на упълномощителя като собственик на посочените в пълномощното два апартамента и гараж в сградата на ул.”Х”, бл.25 в УПИ * в кв.159-гр. В. , в т.ч. представляване пред нотариус и продажба, дарение или замяна на имотите на физически или юридически лица по негова преценка, като сам определя цената и условията, при които да договаря и да получи продажната цена.
Не се спори, че на 25.04.2006 год. ищецът/сега касатор/, подал молба до нотариус Б. В. с рег. № 1* с нотариално заверен подпис с рег. № 5361/2006 год., която съдържа изявлението му, че оттегля пълномощно рег. № 2366/24.02.2006 год. по отношение на всички предоставени с него права.
Страните спорят дали волеизявлението на продавача за оттегляне на пълномощното е достигнало до пълномощника и купувача към момента на продажбата на процесните имоти, извършена на 26.04.2006 год. с нотариален акт № 1* т.ІІІ, рег. № 4* нот.дело № 573/2006 год. на нотариус О. Ш. , с рег. № 147 на Н. камара. От отговора на този въпрос зависи дали е налице твърдяната нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД-поради липса на съгласие на дружеството-продавач.
Въззивният съд обосновано е приел, че фактът относно знанието на упълномощения за оттеглянето на пълномощното рег. № 2366/24.02.2006 год. към момента на изповядането на продажбата на 26.04.2006 год. е останал недоказан. За установяване на обстоятелството дали волеизявлението на продавача за оттегляне на пълномощното е достигнало до пълномощника и купувача, в заседанието на първата инстанция на 21.12.2006 год. са изслушани двама свидетели. Свидетелят М. К. К. разказал пред окръжния съд, че един ден /края на септември или началото на октомври 2006 год./ последователно му се обадили по телефона А. А. и Ж. Ж. Първият му съобщил, че си оттегля пълномощното, защото Ж. не му изплатил сумите, за които са се договорили, а вторият поискал среща за изясняване на отношенията, която не се състояла. Свидетелят В. Д. Ч. пък заявил, че през май 2006 год. научил от Ж. Ж. за оттеглянето на пълномощното, който му казал, че и самият той разбрал за това един час по-рано. От преценката на свидетелските показания и писмените доказателства по делото апелативният съд обосновано е приел, че не е установено пълномощникът и купувачът по сделката от 26.04.2006 год. да са знаели към същия момент за оттеглянето на пълномощното.
Неоснователно се поддържа и оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд с отказа му да допусне още един свидетел за установяване на обстоятелството, че упълномощеният е знаел за оттеглянето на пълномощното. Най-напред, в производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства във връзка с това обстоятелство, като ищцовата страна /сега касатор/ в заседанието на 21.12.2006 год. е поискала да й бъде допуснат при довеждане още един свидетел, което доказателствено искане е било удовлетворено. В заседанието за решаване на делото на 15.02.2007 год. обаче страната се е отказала от предоставената й възможност. Във въззивното производство отново е поискала един свидетел при довеждане, но в заседанието за решаване на делото на 20.11.2007 год. свидетелят не е бил доведен поради това, че се намирал в Е. След като не е посочено дори името на свидетеля, а и не е изяснена изобщо дали и кога може последният да бъде доведен за разпит в съда, въззивната инстанция не е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като е приела, че не следва да допуска повече свидетели на двете страни относно обстоятелството дали упълномощеният е знаел за оттеглянето на пълномощното.
В обобщение, в частта, с която е прието, че сделката от 26.04.2006 год. не страда от порока, обуславящ нищожността й , сочен в исковата молба и е отхвърлен главния иск по чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД, а в съответствие с него и акцесорната претенция по чл.34, ал.1 ЗЗД за връщане на имотите, предмет на продажбата, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По жалбата на ЕТ”Ж” /сега „С”ЕООД/, гр. В.
О. възпроизвежда възражението срещу евентуалния иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, поддържано в двете инстанции от ответника/сега касатор/, че договора от 27.12.2005 год., предмет на нотариален акт № 57, т.VІ, рег. № 1* нот.дело № 1057/2005 год., с който „А”О. е закупил процесните имоти от Х. П. Х. и С. Н. Х. няма вещнопрехвърлителен ефект, тъй като продавачите не били собственици на тези имоти. Поддържа се, че договорът за поръчка между ищеца и първия ответник /сега касатор/ е с невъзможен предмет, тъй като поръчващият не е собственик на имотите, а такъв е едноличният търговец, който се явява и пълномощник и за последния не възниква задължение да предаде на упълномощителя получената по договора от 26.04.2006 год. продажна цена.
Жалбата е неоснователна.
Апелативният съд законосъобразно е приел, че в производството по иск по чл.284, ал.2 ЗЗД довереникът не разполага с правото да противопоставя възражение, че доверителят /в случая упълномощителят/ не е бил собственик на имотите, предмет на разпоредителната сделка и че няма право да получи продажната цена. Претенцията по чл.284, ал.2 ЗЗД има облигационноправен характер и въпросът за правото на собственост е ирелевантен за изхода на спора и не подлежи на изследване, нито на установяване със сила на пресъдено нещо. Този въпрос не е елемент от фактическия състав на иска, а не би могъл да бъде предмет и на инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на собственост на упълномощителя върху имота, предмет на сделката, за която е упълномощаването. Довереникът действа от името на доверителя, като последиците от неговите действия настъпват изключително в правната сфера на последния, включително и правото да получи продажната цена. Ответникът по иска по чл.284, ал.2 ЗЗД разполага с други средства за защита, и то в отделно исково производство – евентуално за правото си да задържи продажната цена, ако установи относителна симулация спрямо продавача, като докаже, че е договарял като собственик, а не като пълномощник или на правото си на собственост – с иск по чл.108 ЗС, ако претендира, че е собственик на имотите и да иска връщането им от купувача. С оглед на това, законосъобразно въззивният съд е приел, че пълномощникът дължи връщане на продажната цена, получена от него по договора от 26.04.2006 год., щом като не е доказал да е отчел на упълномощителя преди завеждане на иска или до приключване на устните състезания сумата 108 243,80 лева.
По довода за липса на представителна власт при сключване на договора от 26.04.2006 год., тъй като пълномощно рег. № 2366/24.02.2006 год. не съдържало вида на разпореждането и съществените условия на сделката, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. не взема отношение, тъй като този довод се навежда за първи път една с писмената защита пред настоящата инстанция.
В обобщение, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а в атакуваната с нея част въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249 от 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 317/2007 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: